Днес в България има официално само едно-единствено лице на предателството – ако се изнася в полза на Русия „квалифицирана”, поверителна информация. Има „специални служби”, които специално се занимават с това и тежко им, ако не го виждат!

Никой не се интересува от другите лица на предателството. Например: Да се предостави образованието ни за прекрояване от една банка в най-важните му компоненти: учебници и учебни програми! Или: Защо повече от три десетилетия българската държава няма стратегия за образованието, няма визия за него. Нали то е приоритет на националната сигурност! Да, знам, че не за един и двама това ще прозвучи твърде пресилено – че едно такова нещо е предателство, но аз настоявам на него и затова ще се спра по-обстойно!

Кой на първо място трябва да поеме отговорността? Разбира се ония, на които е гласувано високото доверие да бъдат министри на образованието. Но дали могат да се справят със задачата „стратегия за образованието” гастролиращи като министри на образованието за по няколко месеца – два, три, четири, пет или шест, та дори и година , независимо от образователния си ценз /който, разбира се, също има значение/?

Ето така ми хрумна да направя справка колко министри на образованието е имала България за последните 30 години и кой колко го е ръководил и управлявал. По-сложно е да видим кой какво е сторил за образованието. Например, какво е направил за образованието Николай Денков, специалистът по суспензии, емулсии, колоиди и др.под., на когото се събират общо в МОН повече от 4 години. И който от седмици има неудържимо желание за министър на външните работи, след като ПП/ДБ, със специалното одобрение на Посолството от „Козяк” го направиха министър-председател, тъй като се разбра, че не може да се рискува с Кирчо Интелекта за втори мандат. Но ще оставим за сега този анализ.

Министри на образованието 1991 – 2021

1991 – 2001 - 7 министри

2001 – 2011 - 6 министри

2011 – 2021 - 8 министри

Общо 21!!!

Тоест, за 30 години се сменят 21 министри. Това прави средно за министър по 1 година, 4 месеца и десетина дена работа в МОН. Един-единствен министър на образованието се е задържал 4 години – Даниел Вълчев! Представяте ли си каква стратегия е имала българската държава за образованието през тези 30 съдбовни години?! „Демокрация”, удобна за нашествие на „троянски коне” в родината ни. Един от нашествениците смяташе да ни смели за 6 години, но не му се отдаде, трябваха му три пъти по 6” Говоря за Световната банка и нейния „Проект по/!/ образованието” на България. Едва след 20-ина години тя попадна на необходимия й министър, като преди той да стане такъв, трябваше да си го отглежда десетина години с безценното съдействие на Сорос и неговото „Отворено общество”. Да, говоря за Топ случайника министър, завършил строителен техникум, а след това някаква икономика във Варненския икономически университет, Красимир Вълчев. Да видим образователния ценз на другия министър Вълчев, Даниел Вълчев – Френската гимназия в София и после Право в Софийския университет! И единствен през разглежданото време цели 4 години министър на образованието! В правителството на Станишев. Можем ли да го наречем „случайник”? Разбира се - не!

Все искам да благодаря и да се извиня на неподражаемия голям български патриот, блестящ, недостижим журналист и чародей на афористичното, артистичното българско слово Кеворк Кеворкян – че изнамери тази невероятно точна и експресивна дума-характеристика „случайници”за жалките герои на нашето време, а извинението ми е за постоянната й от мен употреба, без да назова нейния автор! Правя го сега, макар и малко късно. Бъдете жив и здрав, маестро Кеворкян! И огромна благодарност за удоволствието и веселието с Ирландската пастирка, Трендафора, Хр.Болшевишки и цялата гоголева компания от български типажи, която сътворявате!

Сега мога да продължа. През този период – с внушителната биография на случайника Красимир Вълчев, беше времето на ГЕРБ – да се знае за поколенията! Не че Борисов е имал нещо специално против образованието. Не, той просто имаше други интереси и приоритети в ръководството и управлението на падналата в ръчичките му българска държава. Образованието просто не го интересуваше; защото то никога не го е интересувало! Както и Николай Денков, явно – къде си тръгнал бе, човече? Виж поне Мария Габриел – след като е завършила езикова гимназия, после Българска филология с втора специалност Френска филология, отишла в Бордо, Франция и завършила Международни отношения! Уважавам неговата, на Денков, Физикохимия, бих уважавала и него, ако си беше останал при физикохимията. Защото Дипломацията не е като да бъркаш суспендии. Да не би Чичо Денчо от Чудомировия разказ „Меракът на чичо Денчо” да му е прадед?...

Извинявам се за отклонението, но дойде ли ми в ума "Проекта по образованието” на Световната банка, Красимир Вълчев и себеподобни му, трудно се спирам…

Да се върнем на министрите на образованието през тези 30 години. Кой ли, какви ли не са се изреждали. Социолози, политолози, геофизик, физикохимик, архивар, икономист, корабен инженер. Но нека да кажем, справедливо е, че има поне двама юристи, един философ и няколко историци, макар и не от най-известните и изявени, ако изключим академик Илчо Димитров. Защото във всички времена най-успешните министри на образованието са били хуманитаристите. Няма да коментирам повече образователния ценз на назначаваните за министри на образованието, макар че има още какво да се каже. Ще говоря за нещо друго. Казах, че средно един министър се е задържал по-малко от година и половина. Но има абсолютни рекордьори и шампиони: Николай Милошев 2 месеца; Румяна Коларова – 3 месеца; Йорданка Фандъкова – 4 месеца; Димитър Димитров – 6 месеца; истински особен рекордьор е Николай Денков, бил зам.министър на образованието във второто правителство на Бойко Борисов /2014-2016/, служебен министър 217-та; преназначаван четири-пет пъти за по няколко месеца /от 2021 до 2023 година/, като успява да събере общо други две години и малко отгоре; докторката професор от Варна Анелия Клисарова – година и 5 месеца; Тодоор Танев – една година и половина; Меглена Кунева – почти 1 година.

На какво ме навеждат тези случаи? Постът Министър на образованието се е ползвал, и продължава да се ползва, като „място за изчакване” на по-специалния друг пост за някои хора, който е предназначен за тях или те са предназначени за него от власт имащите. При някои е напълно прозирно – докато Фандъкова стане кметица, докато Кунева стане посланник на ЕС в Съвета на Европа в Брюксел, докато Денков стане министър-председател и т.н. На други просто им се е намирала подходяща за тях работа, излезли непредвидено на „свободния пазар на труда”. Може и да не съм изчерпателна по всичките случаи и за някои да не съм права, но, обща взето, това е основното. Някои като Тодор Танев са изчаквали поредната си командировка, или просто заминаване, в чужбина на специализация или преподавателска работа /След като е завършил социология, той специализира някъде на Запад политология; бил е преподавател в САЩ, Германия, Италия, Нидерландия, Швейцария. Поне така пише в биографичната му справка/.

Знам, че го писах в предишната си статия, но тук ми е необходимо да припомня как Световната банка се вмъкна в българското образование преди 30 години. И как постигна повече от целите си, макар не за 6, както й се искаше, а за три пъти по 6 години, защото от 25 януари 1995 година дойде правителството на непокорното момче Жан Виденов, с министър на образованието историкът академик Илчо Димитров. А това, както казахме, не е като да е премиер Кирчо или Денков, , а министър на образованието да е Красимир Вълчев или Галин Цоков.

Но… ето това се казва стратегия за българското образование, но не в интерес на българските национални интереси, а на американските!!! Двадесет години безотказна борба за профанирането и обезсмислянето на учебните програми и фалшифицирането на учебниците по литература и история за българското училище! Разбирате ли какво значение им се отдава с онзи документ – „Проект по образованието?”...

С учебниците доста бързо потръгна, но не и с учебните програми

Не се намери министерско ръководство и министър на образованието, които да се осмелят да пипнат сериозно учебните програми Докато… се появи министърът, със скромното образование и впечатляващата кариера, Красимир Вълчев. Днес той е председател на Комисията по образованието и науката в Народното събрание! Тази персона повече от 10 години е отдадена на българското образование, както го разбира и иска Сорос. Първо, както вече съм писала, като финансов специалист в Министерство на финансите, без да е завършил „Финанси”, после неизвестно колко години като главен секретар в Министерството на образованието и впоследствие - министър на образованието. Този е, който „пипна” учебните програми!!! И който допусна частна фирма да се занимава с дигитализацията на българското образование – „Школо”, днес продадено на Великобритания. Този е, който по разработката на „Отворено общество, с чужди автори /виж факсимилето във в.”Зора” бр.47/29.12.2023/, се е занимал и с вкарването на т.нар. делегиращи бюджети в българските училища, с порочния императив „парите следват ученика”. С това ще остане той в историята на съсипването на българското образование! Да не си въобразяват менторите му, нито самият той, че увеличението на учителските заплати, ще отклони вниманието от мерзките и позорните му дела.

Да добавим, че същият тези дни ни съобщи, че „безрадостните резултати от PISA”, както се изрази журналистката Марчева от БТв, били поради „статистическа грешка”. Не поради целенасочената подривна дейност на министерските екипи и министри „с експертиза” от 2000-та година насам.

За лицата на предателството обаче не е никак достатъчно да се спираме само на министрите на образованието и министерските екипи в МОН. Има едни институции, призвани да отправят първи протест пред Административния съд на Република България с искане за отмяна на скандалните учебните програми по литература и история. Но никоя от тях досега не го направи, макар че дебатът се води от началото на месец ноември 2023 година, като в него се включи дори блюстителката на всички свещени свободи и права Свободна Европа с порицание, че така сме се втренчили в националната идентичност. Това са Съюзът на българските учители, Съюзът на българските писатели, Институтът за литература към БАН и Националният литературен музей. Мълчанието им е странно. Но онова, което научаваме за Съюза на учителите, е скандално. Председателката му – Вечната Амбър, казала: „Получаваме едни парички… Ще ни ги спрат…, ако се включим”. Представяте ли си! Искам да попитам: „От кого получавате тези парички, г-жо Такева? От кого”? Аз се досещам, но искам Вие да кажете това на българските учители и българската общественост! Защото и друго научаваме – неин подчинен, подвизаващ се и препитаващ се в СБУ, е един от авторите на скандалната учебна програма по литература!!! Намерете подходяща трибуна, г-жо Такева, и дайте отговорите си! Защото търговията с националната сигурност е не само срамна и позорна, но и подсъдна! Предполагам знаете, че образованието е пръв приоритет на националната сигурност за всяка държава.

А сега да поразсъждаваме върху историческата Декларация на Съюза на българските писатели. В България от една година се вихри бясна русофобия, вандалски и с неистово настървение и дяволско веселие се разрушават паметници, поругават се духовни светини и обители, образованието „е в агония”, но и на децата е известно, че днес правителството на България не е българско, то е от наемници на едно посолство и на евроатлантическите ни „партньори.” Цяла България чу „оня запис” само вие не сте го чули, очевидно! И в това състояние на българската държава – с напълно погазен суверенитет, вие призовавате „официалните институции на Република България и преди всичко Министерство на образованието да се противопоставят на посегателствата върху нашата литература, история и националното достойнство”!!! Вие не знаете ли, и това ли не знаете, че от години в българското министерство на образованието властват и управляват наемниците на Сорос, само един от тях - Красимир Вълчев, повече от десет години се разпорежда с българското образование, от делегираните бюджети до учебниците и учебните програми? В такова време не държавните институции, а обществените, духовните обществени сред които вие сте първи, те са призвани да се противопоставят? И не с някакви празнословни декларации, а с решителни действия, които да консолидират българското общество и да отнесат въпросите като протест до съответната съдебна институция, каквато за случая е Административния съд на Република на България. Докато като Пилат Понтийски си измивате ръцете с „паткореч” /думата е на Оруел, за когото декларирате в декларацията си, че го знаете/, няма да измиете срама от челата си! За кой от горепосочените проблеми на България вие сте реагирали? За кой??? И докато е така, не споменавайте, че сте наследници на Вазовия съюз на писателите. Днешният съюз на писателите няма нищо общо ни с Вазов, ни с основания Съюз преди 110 години, на който той е почетен председател! Преди повече от 20 години, по времето на непоносимия ви Николай Хайтов, той, Съюзът на българските писатели, беше наследник на Иван Вазов във всякакъв смисъл. Днес вие нямате нищо общо с него! Нима се заинтересувахте, че след като романът „Под игото” бе издаден на шльокавица, той остана да се изучава само с три глави и без да се изисква за държавен изпит в средното училище, както е и с „Опълченците на Шипка”, одите „Левски” и „Защитата на Перущица”, стихотворенията „Българският език” и „Моите песни”? Иван Вазов в учебните програми на сегашното ни министерство на образованието е „пред закриване”, като Христо Смирненски, когото напълно го „закриха” като поет!...

Били наследници на Вазов и на оня Съюз, на който той е почетен председател!...

Да не пропуснем Националния литературен музей! Не можахте ли поне за Христо Смирненски да реагирате, който по сила и оригиналност на таланта си за своите години е съпоставим единствено с Ботев и който преди няколко месеца имаше две годишнини – 125 от рождението си и 100 от от толкова ненавременната си си смърт? Крайно време е да се реабилитират „Северния Спартак”, „Руския Прометей”, „Червените ескадрони” – безспорен, забележителен поетически шедьовър, и да се изучават в културно историческия и социално културния контекст на времето, както изисква не „политкоректният” подход, а литературоведският, т.е. Литературната Наука! Същото се отнася и за „Бурята в Берлин”, „Йохан”, „Роза Люксембург” и „Карл Либкнехт”.

Скандалното за политкоректните мое предложение по-горе може да се мотивира с идея към учителите да запознаят учениците си с книгата на американския журналист Джон Рид „Десет дни, които разтърсиха света”. На книжния пазар може да се намери в антикварни издания и във великол3епно съвсем ново издание. Да, но той е комунист – ще ми възразят политкоректните, Да, комунист е, един от основателите на американската комунистическа партия! Но защо да не знаят младите поколения, че комунисти е имало не само в Русия и у нас, но и в Америка? Защо?

И още: Учениците трябва да осъзнаят, че онова, което Джон Рид го казва с книгата си „Десет дни, които разтърсиха света”, Христо Смирненски го казва с поезията си!

Изобщо, крайно време е да се схване, че преследване на литературата по политически причини, е фашизъм!

Мисля, че една такава защита и грижа Христо Смирненски отдавна заслужаваше и това щеше да подхожда както на Националния литературен музей, така и на Института за литерату3ра към БАН.

Защото технологията на отродяването и днес продължава да работи – с новите стари средства. Правиш се на глух пред ропота на учители, родители и ученици и на „диалогичен” пред „медиите под контрол” /Ноам Чомски/ като професорът по педагогика от Шуменския университет Цоков. Говориш си за каквото ти отърва – например за някакви „рамкови учебни програми”. Един потомствен интелектуалец, професор доктор по юридически науки, член кореспондент на БАН, преподавател в Софийския университет и… конституционен съдия ти е отправил публичен призив чрез БТА, отпечатан в няколко вестника; самият той продължава да те призовава за отговор от няколко телевизионни студия. Става дума за професор Атанас Семов.. Но той, Цоков, продължава да е глух! В това поведение се оглежда възпитанието и ценностната система на персоната Галин Цоков!!!

То какво ли да отговорят? Явно имат само един отговор, който го даде Корифеят, Титанът на образователното дело Красимир Вълчев: „Статистическа грешка” е днешният кошмар в българското образование! А Цоков пък говори за някакъв обществен консенсус по проблемите на образованието, който се очертавал – било видно! Къде бе, Цоков, кажи, та и ние да го видим този консенсус!

От нас, обаче, още един пример за друг министър на образованието, от времето на Социалистическа България – професор Александър Фол. Когато по негово време се надига ропот и недоволство срещу един учебник по български език – „Стилистиката” на Мирослав Янакиев, той насрочи Национално съвещание с инспекторите и изтъкнати учители по български език и литература. И след като ги чу, отмени скандалния учебник! Веднага! А беше средата на учебната година. И той беше историк, историк археолог, учен със световна известност. Такива бяха министрите на образованието преди вас, случайниците – първо с огромен, непоклатим авторитет на хора и предоказани специалисти, а и учени; и служеха на науката, образованието и България, а не на сглобки, некоалиции, американски посолства и фондации. Вие сте на светлинни години от тях! Ето защо и българското образование от това време бе на 1–4 място във всякакви международни класации, а не на последно и предпоследно от 80 страни. Затова и една Маргарет Тачър, след посещение на български училища, в интервю пред Би Би Си говореше за българското образование с уважение и възхита.

Вие, които сте от консенсуса на Цоков, значи сте за отиване на държавен зрелостен изпит от българските млади хора без „Под игото”, „Опълченците на Шипка”, одата „Левски” и без „Защитата на Перущица”; без „Обесването на Васил Левски” и без „Хаджи Димитър”, „Моята молитва”, „Майце си” и „В механата”; да не знаят, че има един ярко талантлив български поет, ненавършил и 25 години като Христо Смирненски; да приемат чудовищно убогото твърдение от авторите на скандалната учебната програма, че темата на „Градушка” е Природата, а на „Песента на колелетата” – Труд и творчество, а темата на Ботевата „Борба” е „Обществото и властта”! Тези твърдения са толкова посредствени, убоги, та чак профански, че никой млад човек на 18 години не би ги приел – хрумвало ли ви е това! В стремежа да затъпите интелектуално и нравствено децата на България вие съвсем сте се увлекли и самозабравили.

Това е едно от най-уродливите лица на предателството – да участвате в консенсуса на Цоков. Да не говорим за търговията с националните интереси на Вечната Амбър…

Четири специални институции – три!, да оставим СБУ, нека си получават мръсните „парички”.

Три специални институции със специални хора в тях, но на нито една не й е грижа какво става с българската литература и националната ни история в българското средно училище. Не разбирам това и не мога да го приема за нормално! Какво чакаме – Борисов и Пеевски да се смислят и загрижат, Кирчо Интелекта и Денков, обсебен от мисълта за Външно министерство? Нека си припомним Вазовата молба: „Не оставяй, мили Боже,/ без утро мъничката птица,/ народите – без идеал!”….

…Ще припомня и примера на едни достойни предходници. Ето какво направиха тогава едни обществени институции и едни духовни водачи на българската нация. И наглостта на Световната банка се стъписа – отказа се от доста претенции, но не и от най-главната – учебните програми по фундаменталните учебни предмети – националната история и националната литература. И вместо американските намерения да се сбъднат към 2000-та година, това стана едва в наши дни, през 2020-та при управлението на ГЕРБ и министъра на образованието Красимир Вълчев. Ние сега ще се откажем ли да продължим битката на ония достойни българи, ще я проиграем ли???

ОТКРИТО ПИСМО

До Министър-председателя на Република България

До Парламентарната комисия за наука и образование

До Министъра на науката и образованието

До БТА

Уважаеми г-н Министър-председателю,

Уважаеми депутати,

Писмото ни до вас е израз на нашата тревога за съдбата на българското образование, ако бъде приет предлаганият проект от Световната банка и ратифициран съответният заем.

Особено сме обезпокоени след състоялата се среща на наши представители с министъра на науката и образованието г-н Марко Тодоров на 14 юли 1994 година в кабинета му. В присъствието на осем души той заяви, че смята условията на Банката за „абсолютно приемливи”, а присъстващите на срещата са твърде съмнително мотивирани за възраженията си — неудовлетворени са, че други, а не те са привлечени като „консултанти”!

Пропускаме коментара на това подозрение, че срещу „парче от баницата” нашите възражения не биха възникнали, макар че дава богат материал за размисъл. Не сме засегнати от него — то звучи твърде несериозно и е свидетелство единствено за отсъствието у г-н Министъра на убедителни аргументи, с които да обори опасенията ни.

Сериозната ни тревога идва от изявлението му, че е „стартирал” предложението за Национален тестов център и системата за учебниците, без проектът като цяло да е минал през парламентарната комисия, без постановление на Министерския съвет и ратификация!

Г-н Министър-председателю,

Г-да депутати,

Въпреки становището на г-н Марко Тодоров за „приемливостта” на условията, ние продължаваме да твърдим, че те са абсолютно неприемливи за всяка цивилизована държава и за всеки самоуважаващ се народ, защото:

- погазват суверенитета на Република България;

- напълно пренебрегват традициите и постиженията на българското образование, разграждат и изцяло унищожават образователната ни система;

- не само че не ни интегрират с Европа и света, но и ни отдалечават от това интегриране с десетки години;

- икономически и финансово са не само неизгодни, но катастрофални.

Ние продължаваме да твърдим, че този заем ни се натрапва заради чужди интереси /не само финансови!/ от шепа лично заинтересовани и облагодетелствани наши управленци със съмнителен професионализъм.

Основание за увереността ни в това е самият Меморандум на Мисията на Световната банка у нас, извадки от който бяха публикувани в брой 4 на вестник „Български писател”, но и мнението на редица чуждестранни специалисти за дейността и проектите на въпросната банка кредитор, някои от които помести отново във в. „Български писател” брой 11.

Настояваме за едно широко обсъждане с участието на академичната общност, научните и творческите съюзи, преди да бъде поставен въпросът в Народното събрание, за да не се повтори печалната история с Японското дарение, което при свършен факт, т.е. след като вече бе изразходено за „проучвателна работа” по този проект, бе ратифицирано.

Този неотдавнашен случай, както и „стартирането” на елементи от проекта на Световната банка, отново без ратификация на заема, ни дава основание да говорим, че е не само дума за покушение върху българското образование, но и за погазване на Закона! И в двата случая не би трябвало да последва ратификация при свършен факт, а разследване и търсене на наказателна отговорност за прегазилите или заобиколилите закона с всичката необходима строгост.

Изразяваме увереността си, че последното ви и окончателно решение ще бъде взето след пределно задълбочено проучване на въпроса и ще има предвид единствено интересите на България и българския народ!

Национална асоциация на родители и учители Председател: проф. д-р Николай Генчев

Съюз на българските писатели Председател: Николай Хайтов

Съюз на българските журналисти Председател: Александър Ангелов

Академичен форум за национална политика Председател: арх. Христо Генчев

1 септември 1994 г.

София

/Отпечатано в бр. 18 на в. „Български писател” от 13- 19 септември 1994 г./

И нещо да допълня. Писмото е излъчено от БТА. Управлява правителството на Любен Беров с мандата на ДПС. Но от 25 януари 1995 година идва правителството на Жан Виденов с министър на образованието академик Илчо Димитров! Към онова време Николай Хайтов и проф. Николай Генчев имаха остри спорове и разногласия по въпроса за Гроба на Левски. Но това не им попречи да си подадат ръка в името на една неотложна национална кауза…

Ще продължа още съвсем малко и приключвам. Такива провокации и нагли кощунствени предложения като това на „Свободна Европа” за стихотворението „Аз съм българче” са тестове за проверка дали все още мърда българската обществена чувствителност към проблемите на образованието. Този път трябва да се противопоставим категорично и твърдо на грубото и нагло посегателство над учебните програми по литература и история, с Протест-жалба до Административния съд на България с искана за снемане, отмяна на скандалните учебни програми, позовавайки се на чл.4 от Договора за Европейския съюз, който предвижда да се зачита националната идентичност на държавите членки. Което е в пълен синхрон с чл.5, ал.1 от нашия Закон за образованието, вменяващи отговорност при разработката на учебните програми за националното самосъзнание и националната идентичност.

Тези дни /20-22 февруари 2024 г./ чувам по разните телевизии за някакъв доклад-оценка на Световната банка, в който България се критикува за проблеми и изоставане в образованието. Това е класически пример за наглост. Зародишът на всичките ни проблеми е в оня „Проект по образованието”, за който писах. На какво разчитат – че сме го забравили ли?

Да, България има огромни проблеми в образованието. Първо, в структурата на образователната система. Огромна грешка бе закриването на професионално-техническите училища, на средните професионално-технически училища / ПТУ, СПТУ / и техникумите. А проблемът с учебните програми и учебниците е кошмар. От І до ХІІ клас – като съдържание, като достъпност за разбиране от съответната възраст.

Знайно е, че всички престъпления се извършват с участието на равнодушните. Да се мълчи за състоянието днес на българското училище – е престъпление. Да пояснявам ли защо? Но не е достатъчно само да се говори и пише – нужно е действие.

Любка Захариева

https://pogled.info/bulgarski/mon-nachin-na-upotreba-litsata-na-predatelstvoto.166301