Наскоро срещнах двама мои приятели генерали, разговорихме се и случайно стана на дума за това, че в правителството на акад. Николай Денков има министри с академични звания и титли. Единият ме попита: „Евгени, известно ли ти е нашият министър по какво е професор? Любопитно ми е да знам“. Затова реших да проверя.

Министърът на отбраната Тодор Тагарев е московски възпитаник, сега масово тиражиран в медийното пространство и титулован от неговата партия ПП като професор. Ясно е защо. За да се изтъкне неговата експертност и компетентност в такава специфична и отговорна област като отбраната и сигурността. Целта е прозрачна - въобще да се подчертае високият научен капацитет на правителството на партията на Промяната. Сиреч, електоратът трябва да е убеден по презумпция, че държавата се ръководи от умни министри, в чиито управленски решения е грехота да се съмняваме. Ето защо се порових в различни документи, за да направя справка, а тя е лесна, е ли професор Тодор Тагарев и по какво? Ще цитирам точно само факти, изводите и коментарите ще оставя на читателите. Осъзнавам, че материята е суха за четене, но си заслужава в името на обективността.

А фактите могат да се намерят в Регистъра на академичните длъжности и дисертации в Националния център за информация и документация (НАЦИД), който е достъпен за всички и който съдържа всичко за академичния път на хабилитираните лица и на всички други на академични длъжности и с придобити научни степени. Там можем да прочетем следните данни за Тодор Димитров Тагарев:

Научна степен: кандидат на науките (сега образователна и научна степен „доктор“), професионално направление: 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, специалност: технически науки, защитена в Москва, ВВИА имени Н. Е. Жуковского, 1989 г.; настояща академична длъжност: професор в БАН, научен институт: Институт по информационни и комуникационни технологии, професионално направление: 5.2. Електротехника, електроника и автоматика, номер/дата на акт за назначаване: 394/02.07.2014 г.; научно жури, което е извършило избора за професор: председател – проф. доктор на техническите науки (д.т.н.) Иван Димов, и членове: акад. Иван Попчев, проф. д.т.н. Тодор Стоилов; проф. д.т.н. Стефан Хаджитодоров, проф. д.т.н. Цветан Семерджиев, проф. д.в.н. Боян Медникаров, проф. д.т.н. Владимир Анатольевич Заславский. (Неслучайно журито е подробно изброено, ще стане после ясно защо.)

Дотук добре, всичко на пръв поглед изглежда прекрасно, изпипано, на високо академично, научно и професионално ниво. Докато не се вникне в изпълнението на задължителните наукометрични показатели за заемане на академична длъжност, съгласно Закона за развитие на академичния състав на Р. България (ЗРАС) и правилника за прилагането му. Поглеждаме към професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика (технически науки). Там, в раздел „В“, кандидатът се е възползвал от изключението, като вместо хабилитационен труд (монография) е представил равностойни научни публикации (не по-малко от 10) в издания, които са реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация. Те наистина са толкова, даже на английски език, но не са в професионалното направление за технически науки, а в друго направление. Например ранно предупреждение за насилствени политически конфликти; модернизиране на отбраната в Централна и Източна Европа; изпълняване на изискванията за членство в НАТО, ускоряване на реформата на сектора за сигурност; борбата с тероризма; и др. Все сфери, нямащи нищо общо с професионалното направление, в което е кандидат за професор, а по-скоро в други като 3.3. Политически науки, 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, 3.7. Администрация и управление, и най-вече в 9.1. Национална сигурност (област „Сигурност и отбрана“).

Продължаваме нататък. В раздел „Г“ кандидатът е представил две публикувани монографии, които не са представени като основен хабилитационен труд: „Изграждане на почтеност и намаляване на корупцията в отбраната: сборник с най-добри практики“ и „Отбранителна политика и развитие на Въоръжените сили на Р. България“, и двете в съавторство. Някъде да виждате професионално направление 5.2. Електротехника, електроника и автоматика?

Следват и научни публикации, на английски език, и нито една в необходимото професионално направление, а свързани с отбрана, планиране, управление, политически аспекти и т.н.

Така е и в раздел „Цитирания“, както и при „Ръководство на успешно защитил докторант“, където двамата му докторанти са с дисертации на теми „Моделиране на процесите на управление на ресурсите за отбрана“ и „Формиране на отбранителната политика на Р. България (1990-2010)“, които очевидно не попадат в направление 5.2.

Затова възниква резонният въпрос: как уважаемото и висококвалифицирано жури е рецензирало по време на конкурса за академична длъжност „професор“ в Института по информационни и комуникационни технологии на БАН публикации и друга задължителна наукометрия, която не е свързана с конкурса по професионално направление „Електротехника, електроника и автоматика“, както и с функциите и задачите на самия институт на БАН. Нима никой от журито не е забелязал това несъответствие? Според чл. 26 на Закона за развитие на академичния състав се изисква „кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности да отговарят на минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната им дейност.“ Тези изисквания трябва да са приложими към съответната научна област и/или професионално направление. А оценката за съответствие на кандидатите с минималните национални изисквания се извършва от научно жури, чиито членове са „хабилитирани лица с резултати в специалността и/или професионалното направление за обявения конкурс или тема на дисертационен труд.“

Но очевидно автономията на висшите училища (или институти) дава възможност за заобикаляне на законодателството и провеждането на какви ли не стъкмени, предопределени и професионално неиздържани, дори откровено съмнителни като форма и съдържание конкурси за академични длъжности. Но както в живота, така и в областта на науката и академичните среди трябва да има морал. Дори е задължителен, защото се предполага, че именно в тази област се трудят най-интелигентните и образовани хора. Но нека се абстрахираме от подобни морални разсъждения и си зададем въпроса

защо в конкретния случай Тодор Тагарев не е станал професор в професионално направление 9.1.- Национална сигурност?

Това би отговаряло на академичния му профил. Отговорът може би трябва да се потърси в обстоятелството, че работейки в БАН, в Института по информационни и комуникационни технологии, той е успял да си създаде необходимите контакти и влияние, за да му бъде обявен въпросния конкурс. А институтът е акредитиран в професионално направление 5.2. - пак да повторим „Електротехника, електроника и автоматика“. Ето как мистерията с професорството на Тодор Тагарев остава неразгадана. Ако следваме логиката на неговия пример, може някой от института да е голям почитател, например, на пернатите животинки и в свободното си време да ги изследва, снима, класифицира и изучава, както и да пише и публикува за тях. И в един момент да си уреди конкурс за доцент/професор в същото професионално направление „Електротехника, електроника и автоматика“ (защото друго няма), но предлага наукометрия, свързана с научно направление 6.3. животновъдство или 6.5. горско стопанство, понеже те покриват областта за орнитология. А друг може свързано с пчеларство или любител агрономство и т.н. Струва ми се, че от всичко посочено дотук всеки може да си направи преценка „експертът в сигурността и отбраната“ военният министър Тодор Тагарев какъв професор е и по какво?

Дали е морално да се кичи с престижно академично звание, след като дори формално не е изпълнил нормативно определените изисквания за него?

Тагарев е с амбиция да играе активна роля в политическия ни живот, където моралните изисквания и поведението са много по-различни и нерядко се разминават с тези, които регламентират законите. За съжаление, у нас понятия като морал, чест, законност, демокрация са само значка за ревера на родните политици. Която забождат единствено преди избори и когато им замирише на власт. Все понятия, които използват най-вече за лична употреба и никога в полза на обществения интерес.

А ето как постъпват в нормалните страни, какъвто пиетет уж имаме да бъдем. Миналия месец норвежката министърка на образованието Сандра Борх, която оглавяваше борбата с плагиатството в страната, подаде оставка, след като се появиха съобщения, че е преписала части от магистърската си теза преди десет години. Самата тя призна на пресконференция, че е плагиатствала части от дипломната си работа. Според норвежки медии над 20 процента от дипломната работа на Борх, защитена през 2014 г. в университета в Тромсьо, са взети от шест други студентски работи. Премиерът на Норвегия Йонас Гахр Стрьоре заяви, че действията на Борх са "несъвместими с доверието, което е необходимо, за да бъдеш министър на научните изследвания и висшето образование". Пак през януари т.г. президентът на “Харвард” Клодин Гей подаде оставка след обвинения и в плагиатство. След разследване по нейния казус са открити случаи, че тя е извършила “неадекватно цитиране” в поне 40 научни труда. Това повдигна въпроса дали един от най-престижните университети в света държи президентът да спазва същите академични стандарти, които са наложени на студентите. Но, за съжаление, това са примери от нормални страни…

Автор: Евгени Генов

https://glasove.com/na-fokus/profesor-li-e-moskovskiyat-vazpitanik-todor-tagarev-i-po-kakvo-pitat-se-v-armiyata