На 14 февруари честваме Трифон Зарезан – покровител на лозарите, кръчмарите, градинарите и соколарите. Според Православната църква свети мъченик Трифон е роден около 225 г. в село Комсада. Той живее праведно и загива заради отказа си да отхвърли християнската вяра. По време на гоненията срещу християните светецът е арестуван, подложен на мъчения и обезглавен.

И докато житието на свети Трифон ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, то народни предания в някои части на страната твърдят, че той е бил брат на Богородица.

Легендата гласи, че един ден в началото на февруари, докато Трифон подрязвал лозето, видял Светата Майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница да бяга да превърже мъжа си, защото си е отрязал носа. Жената се затичала и видяла, че Трифон, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци.

Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Трифон отново се присмял, казвайки, че не е пиян, та да си отреже носа. Понечил да покаже, замахнал с косера и клъцнал носа си -откъдето и различните наименования на празника - Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Първоначално в България на 14 февруари се чествал Трифоновден - в почит на свети мъченик Трифон, смятан за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на григорианския календар празнуването му се измества на 1 февруари, а 14 февруари започва да се отбелязва като Деня на лозаря. Според етнографи пък честването на Трифон Зарезан води своето начало още от времената на траките.

Тракийският бог на плодородието, виното и веселието е познат под името Дионис и се смята, че именно свети Трифон е негов по-късен „наследник“. Въпреки че в житието му не се споменава нищо, свързано с лозя и вино, е факт, че празникът на светеца почти съвпада с честването на Дионисиевите празници, по време на които буйните вакханки танцували с малки сърпове в ръка в чест на виното. Независимо от своя произход Трифон Зарезан е обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелява стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвя и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Жената поставя всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и изпраща мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръства и с косера отрязва три пръчки от три корена. От пръчките прави венец и закичва калпака си, а корените полива с вино, светена вода и поръсва с пепел, запазена от Бъдни вечер, а този ритуал се нарича Зарязване.

След това всички се събират и избират Царя на лозята. Той се окичва с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи - ритуал, който отново ни напомня за древния тракийски бог Дионис.

Тогава всички мъже вадят от торбите гозбите, приготвени от техните жени, и правят шумно угощение. След това Царят се качва на „колесница“ и всеки се редува да го тегли до селото. Домакините ги посрещат с вино в бял котел. С вино се полива царската глава и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“, а Царят отвръща: „Амин!“.