Съпротивата срещу регулациите на климатичните промени нараства в ЕС, а продължителната война между Русия и Украйна е придружена от поредица конфликти по света. В резултат на това страните членки започнаха да обръщат гръб на „екологизирането“ на икономиката и вместо това се фокусират върху инвестициите в отбраната.

Със затягането на националните бюджети държавите членки ще намалят фонда на ЕС за вътрешни иновации от 10 милиарда евро на 1,5 милиарда евро и ще предвидят, че той може да се използва само за проекти в областта на отбраната, докато зелените технологии или инвестициите за опазване на климата ще бъдат изключени, съобщи FT.

В същото време Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), най-големият кредитор в света, е под значителен натиск да финансира повече проекти за укрепване на военния арсенал на блока.

„Климатичните и дигиталните инвестиции процъфтяват след избухването на коронавируса, но икономическите проблеми и нарастващото геополитическо напрежение, включително войната в съседство, поставиха фокуса другаде“, заяви белгийският финансов министър Винсент Ван Петегем.

Въпреки че зеленият преход остава важна цел, а Европейският фонд за суверенитет на блока в размер на 800 милиарда евро, който е на разположение до 2026 г., частично ще покрие тази нужда от финансиране, Ван Петегем заяви, че има нов фокус върху „стратегическата автономия, конкурентоспособността и отбраната“.

На срещата на върха на ЕС през декември лидерите на държавите членки посочиха, че биха предпочели допълнително финансиране от 1,5 милиарда евро за засилване на отбраната на блока, след като Европейската комисия обяви създаването на нова схема за финансиране, платформата „Стратегически технологии за Европа“ (STEP), чрез която допълнителни 10 милиарда евро ще бъдат отпуснати за проекти за опазване на климата.

Разходите, свързани с климата, междувременно остават високи, но според Брюксел все още са твърде ниски, като всяка година са необходими инвестиции в размер на около 1,5 трилиона евро за намаляване на емисиите на парникови газове с 90% до 2040 г.