В Европейската доскоро цъфтяща градина силно замириса на оборска тор

Елитите в САЩ и ЕС вече мразят народите си

Днес даже върху Антарктида не се извършва само научно-изследователска дейност.

Много са малко върху планетата страните, които са оставени на спокойствие. Де да беше и България сред тях! Отдавна не е.

Беше време, когато ако властта в Москва само кихнеше, в София се налагаше да въвеждаме противоепидемични мерки. Сега важи за политическата кашлица във Вашингтон и Брюксел, в Лондон и Берлин, в Пекин, Москва и дори в комшийска Анкара.

Горещ въоръжен конфликт продължава в ивицата Газа. В присъствието на генералния секретар на НАТО Столтенберг американският държавен секретар Блинкен заяви: „Много важно да се отбележи, че това е невероятно нестабилно време в Близкия изток. Бих казал, че не сме виждали толкова опасна ситуация в целия регион, поне от 1973 г., а може би и преди това“.

Конфликтът в Близкия Изток се разширява въпреки енергичната намеса на САЩ, започва верижна реакция. Същевременно американците увеличават усилията си да сдържат Китай и Северна Корея, разположиха наблизо три самолетоносача.

Свърхсилата се е пренапрегнала и прерастегнала. САЩ дори да биха желали, но не могат да се измъкнат от активно участие в Украйна и Газа, в резултат затъват заедно с Европа и Израел. Могат ли САЩ днес да водят 2-3 или поне 1, 5 войни според военната си доктрина? Защо тогава залагат само на прокси-войни? В този момент в списание Foreign Affairs директорът на ЦРУ Уилям Бърнс пише „Съединените щати вече нямат безспорно лидерство на световната сцена“. Напрежението в няколко зони на Евразия разтяга ресурсите на САЩ и ги изправя пред редица проблеми едновременно.

Много американци не осъзнават колко близо е светът до това да бъде опустошен от ожесточени, взаимосвързани конфликти, четем във Foreign Affairs. С които не биха могли да се справят. Според допитвания на YouGov само 15% от американците поддържат увеличаването на военната и финансова помощ за Украйна, 52% не желаят президентът да изпраща повече войски в Близкия Изток, 42% искат въобще да се ограничи намесата в чужбина. В доклад на Heritage Foundation от 24 януари:

„Индексът за военната мощ на САЩ“ показва мрачна картина на състоянието на въоръжените сили - тяхното състояние за втора година се оценява като „слабо“, което поставя под съмнение способностите на Щатите да изпълняват задълженията си в областта на сигурността и защитата на важните национални интереси по света.“ Военновъздушните и дори военноморските сили имат оценка „много слаб“. Май скоро ще могат да стряскат света само с ядрения си арсенал. Но и той поради ниски оценки в няколко категории е получил общ рейтинг „недостатъчно“...

И в това време президентът Байдън и демократическата партия са се съсредоточили върху темите за расата и пола, върху силовото налагане на своите идеологически „ценности“. Между другото, в доклада Русия и Китай се оценяват като притежаващи „гигантски“ военни възможности. В сложна ситуация на „технологична революция по-голяма от индустриалната и началото на ядрената ера“.

Досадиха с войните си на целия свят, включително и на повечето американци. Остана им да плашат Путин като Виктория Нюланд от Киев с „приятни изненади на бойното поле“. Както и с доскоро небивали по мащаб след ВСВ военни учения на НАТО в Европа. Нямат никакви нови идеи.

Дотам водят евроатлантически сътресения. Елитите в САЩ и ЕС вече мразят народите си.

Край Рио Гранде тръгна сблъсък, какъвто не е имало след гражданската война. Има основание да се мисли в тази посока след като 25 щати решително подкрепиха Тексас в бунта му срещу Вашингтон по повод нашествието на мигранти към Щатите. И така срещу Вашингтонското блато вече не е само Тръмп, а и 26 щата.

Твърде рано изглежда да се мисли за близка гражданска война и разпад на САЩ. Някои наблюдатели обаче вече говорят за тази перспектива. Има и самосбъдващи се пророчества. Тежкото политическо и морално-психологическо разделение между американците несъмнено силно расте. Който сее хаос по света, неизбежно ще жъне такъв и у дома си!

Големите катастрофи често изглеждат немислими, докато не се случат. Никой не очакваше и че СССР ще се срути без външен натиск в рамките на няколко години. Очертава се нещо като студена гражданска война в Щатите, гореща може и да не се случи. Но цивилизован развод под някаква форма на „сините“ с „червените“ щати не може да се изключи.

В Европейската цъфтяща градина силно замириса на тор. Отсам Атлантика протестите със селскостопански машини все повече наподобяват бунт. Католически свещеници благославят протестиращите фермери по пътищата на Франция и Белгия. Нека им смърди в Париж и Брюксел, гневят се трактористи и гонят властите към ЕС да решат проблемите.

По-зли са от „жълтите жилетки“. Започна се с протестите на полските фермери срещу украинския износ, присъединиха се словаци и унгарци, имаше реакции и у нас. Зреят протести и сред други трудови общности. Хич не им е до война с Русия на евронатовците, не вярват, че тя ще ги нападне непредизвикана. За какво са u?

По думите на бившия британски министър Бен Уоллес има криза за привличане на войници във войската, в частност в бойните авиация и флот. Не желаят да служат младите Z-мъже, дълго облъчвани с феминизъм, вокизъм, мултикултурализъм и прочие нездрави „ценности“. Касае се за голям упадък на днешните западни държави, дълго и самоубийствено осъждали националната идентичност и традиционните ценности, позорящи историята си.

Проучване в WirtschaftsWoche Heute показва, че към началото на 2024 г. само един от десет германци вярва, че Украйна ще победи, а само 20 процента са готови да u оказват допълнителна подкрепа.

В Киев зад едни групи стои Вашингтон, зад други Лондон. Дразгите по върховете в Киев всъщност издават недоразумения във и между двете столици. Украйна стана полигон за изпитания на западни оръжия.

В сряда в Стокхокм срещу посолството на Израел беше хвърлена граната. Скоро в ЕП ще има и турска група евродепутати от Германия.

Довчера Русия беше „бензиностанция с ракети“ и с „икономика на парцали“, а сега била готова да нападне самото глобално НАТО. Разгръща се информационна интервенция с насаждане на страхове. Международният съд отказа да признае Русия за „държава-агресор“. Дипломацията все по-често се заменя с шантаж. Както например е спрямо Унгария и Словакия.

У нас под удар е президентът Радев. Не може с основания да бъде обвиняван, че прави партия. Разни активисти желаят да се присламчат към евентуално бъдеща такава и да придърпат към замисъла си и неговия наличен авторитет. Това вече е възможно. Все пак е пръв опонент на шарлатаните и сглобката им с ГЕРБ и ДПС!

Пространството за нова партия е много голямо, очевидно е за мнозина, то е ляво по същество. Затова срещу Радев силно пищи Нинова, врещят и либералните леваци от „Промяната“, също и депесарите. За антируски таран се е натъкмил да страхува Радев корпулентният Делян Пеевски.

Не изглежда да придобие някаква слава, по-скоро ще събере неприятности. И то не само от Радев и приближените му, а дори и от баш турците в ДПС. Белязан политик е Пеевски, активен депесар за българите. Бизнесмен все от дясната страна на раздаващия порциите в държавата кахраман Доган. При това с „Магницки“ на шията. И като политическа фигура с рейтинг около 5 процента.

„Движение Трети март“ е официално запазена марка от съпредседателката на този комитет Весела Лечева. Която пък напусна БСП, а е и отдавна и плътно близка с Георги Първанов, а не със сегашния президент.

Румен Радев няма пряк интерес да участва в партийно строителство. Няма и реални шансове да успее, след като активно работи за шарлатаните, за „отровните“ тарикатчета, за Мая Манолова и други провалени инициативи. „Малка бях, излъгъх съ“ не върви в устата на държавен глава.

Сглобките в политиката, както и в браковете, неизбежно създават взаимно влияние и проникване. Не само вътрешно значимо за отделния участник, но преди всичко създаващо нов външен образ на всеки. Пример - дългогодишното взаимно партниране между ГЕРБ и ДПС.

Така общото им не-правителство и атаката на стоящите зад сглобката партии заплашва да създаде на ПП-ДБ, ГЕРБ/СДС и ДПС обща, макар и размазана физиономия. Неприятна за избирателите.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg