Доналд Тръмп спечели голяма победа в Айова тази седмица, както всеки с малко ум знаеше, че ще стане, въпреки дните на нечестно и досадно пожелателно мислене от страна на CNN и MSNBC, както и на някои печатни медии, относно възможността за пробив на Хейли в Айова, който би могъл да обхване и Ню Хемпшир.

Забравете за това. Кандидатът на републиканците ще бъде Доналд Тръмп – освен ако не бъде възпрепятстван от съда – и на този етап, ако не бъде вързан, шансовете са да се изстреля към победата през ноември, като може да повлече Конгреса и Сената със себе си.

Отговорът на демократите, с няколко изключения, бе влизане в състояние на отрицание. Според моя вашингтонски свят надвисналото бедствие е избутано настрани от лоялните демократи, които настояват, че Байдън вече веднъж е бил Тръмп и че може да го направи отново. На онези, които се оплакват, или прилежно отбелязват, липсата на политическа виталност у вице-президентката Камала Харис, се казва, че са расисти или мизогинисти.

Първоначалните постижения на Байдън – законодателство, което подобрява ежедневния живот на милиони американци в отчаяна нужда – бяха заличени от серия външнополитически провали, произлизащи от невежество и отровна русофобия, които го принудиха, заедно със съветниците му по външна политика, да откаже да успокои руския президент Владимир Путин преди да натисне спусъка, че Съединените щати никога няма да подкрепят влизането на Украйна в НАТО. Това можеше и да е достатъчно, при по-подробно изработване, да възпре руския управник от започването на война, която далеч не беше нужна.

През ноември анализ на Михаел фон дер Шуленбург, пенсиониран служител на ООН, Хайо Функе, политически изследовател, и генерал Харалд Куйат, най-високопоставения германски офицер от Бундесвера и НАТО преди пенсионирането му, стига до заключението, че е било възможно уреждане на споразумение за войната през март 2022 г., един месец след началото на руската инвазия в Украйна. Документът, чиито заключения бяха широко отразени в Европа, но не и в САЩ, казва, че разговорите са били саботирани от възражения от страна на НАТО, както и от администрацията на Байдън и от британското правителство, оглавявано тогава от премиера Борис Джонсън.

Независимо от това, все още се водят тайни мирни преговори между водещите генерали на Русия и Украйна, като е напът да бъде завършено споразумение за размяна на пленници. Освобождаването на американските военнопленници от Северен Виетнам беше ключовият фактор за приключването на тази война. Не е ясно къде стои администрацията на Байдън в тази сделка. Също така не е ясно дали украинският президент Володимир Зеленски е ангажиран по някакъв начин в разговорите. На този етап изглежда малко вероятно.

Подкрепата на Байдън за Израел и неговият крайно диспропорционален отговор – масираното бомбардиране, което все още продължава – на ужаса от атаката на Хамас на 7 октомври, е документирано: „Пазим ви гърба“, каза той публично на израелския премиер-министър Бенямин Нетаняху, имайки предвид бомбите и другите оръжия, които продължават да текат към Израел, напоследък без одобрение от Конгреса, каквото изисква законът. Президентът говори за прекратяване на огъня, но не прави конкретни, официални искания към Тел Авив за такова. Милиони хора по света, включително хиляди в Америка, за които не се споменава, протестират срещу подкрепата на Америка за войната на Израел, но президентът продължава. Най-доброто оправдание, което може да изстиска, е твърдението, че е повдигнал въпроса за спиране на огъня пред израелците.

Най-ясният израз за това как Байдън вижда американските отговорности след 7 октомври дойде в телевизонното излъчване на речта му на 19 октомври, след неговата втора, много кратка визита в Тел Авив, когато той и държавният секретар Антъни Блинкен участваха в заседание на Израелската национална сигурност. Това беше времето, когато яростта на израелските бомбени атаки над домовете и жилищните сгради в град Газа и техните многохилядни цивилни жертви тъкмо бяха започнали да будят въпроси. Израел явно отговаряше на атаките на Хамас, взимайки на прицел всичко, съществуващо в Газа.

„Зная, че у дома имаме нашите разделения“, каза Байдън. „Трябва да ги преодолеем. Не можем да позволим дребнава, пристрастна и озлобена политика да застане на пътя на нашите отговорности като велика страна. Ние не можем и няма да позволим на терористи като Хамас и тирани като Путин да победят. Отказвам да позволя това да се случи.“ Той поиска от Конгреса 100 милиарда долара чуждестранна помощ, която да бъде разпределена между Израел и Украйна.

През последните две седмици Байдън реши да заповяда на военноморските сили на САЩ да атакуват йеменските хути, които от седмици изстрелват ракети в успешен опит да принудят някои от най-големите корабни компании в света да заобикалят десетдневния пряк път между Запада и Далечния Изток, като вече не рискуват да плават през Червено море и Суецкия канал. Ракетите няма да спрат, казаха хутите, докато Израел не спре бомбардировките си и не пусне доставките на нужните храни, вода, лекарства и друга животоспасяваща помощ на ужасените жители на Газа. Към момента на писане на тази статия от американски и британски кораби и самолети бяха извършени три кръга от атаки по море и по въздух. Хутите – революционно настроени шиити, чиито ракетни устройства са мобилни и могат лесно да бъдат скривани – продължават да действат. Тази седмица „Ню Йорк Таймс“ съобщи, че продължаващата кампания на хутите ясно показва „колко трудно може да се окаже премахването на опасността от плаване във и около Червено море.“

Щеше да е добре стратезите на Пентагона да се бяха посъветвали със саудитците, преди да бомбардират Йемен. Както пише професорът по близкоизточни науки от Принстън Бърнард Хайкел в есе от 2021 г., саудитците „някак погрешно“ смятаха хутите за чисто иранска прокси сила, сврзана с Хизбула, но сега тези шиитски милиции играят сериозна политическа роля в Ливан и все още са смятани за сериозна заплаха от Израел. „Хутите действително са близки съюзници на Иран, но те имат отчетливо по-радикална идеология за трансформиране на обществото... На практика революционната програма на хутите може да бъде сравнена с Виетконг.“

Виетконг? Хайкел припомня герила бойците, които успешно се конфронтираха със Съединените щати, с голяма помощ от Северен Виетнам, след повече от десет години брутално воюване, което костваше на Америка 58 хиляди убити, както и смъртта на 1,6 милиона виетнамски войници, 260 хиляди камбоджански войници и 2 милиона цивилни в региона.

Във войната, която беше започната през 2015 г. от тогавашния министър на отбраната Мохамед бен Салман, който сега е престолонаследник, и беше белязана от неспирни саудитски бомбардировки по хутски цели, на саудитците им отне само седем години да кажат „къща“ и да потърсят споразумение с хутите. Америка беше основен саудитски съюзник в тази война, като доставяше разузнавателни данни, оръжие и въздушно презареждане с гориво на саудитските изтребители. Един от съществените фактори за уреждането на конфликта беше продължаващата способност на хутите, въпреки постоянния бараж от саудитски бомби, да продължават да изстрелват ракети, които поразяваха ключови цели в източна Саудитска Арабия, много от които бяха свързани с производството на петрол.

Днешните военни стратези на Америка имат далеч повече инструменти и разузнавателни данни, отколкото бяха налични по времето на войната във Виетнам, но раните дни на конфликта в Червено море бяха реплика на саудитския опит. Америка и Британия атакуват цели с ракети и снаряди, които са прецизно калибрирани, но всичко това не допринася много за намаляване на атакуващите способности на хутите – феноменът Виетконг.

Два момента изглеждат ясни, дори и на този ранен етап от новата война на Байдън: няма да има американска сухопътна инвазия в Йемен, и никой от администрацията на Байдън не може да бъде сигурен какво ще постигнат атаките срещу хутите. Най-големите корабоплавателни компании в света може да решат да избегнат риска от фатален директен удар, макар това да изглежда невероятно, и да отделят десет дни и допълнително гориво, за да избегнат прекия път през Червено море. Трудно е да се предвиди стойността, особено по отношение на цената на бензина тук в Америка, но всеки значителен скок на тази цена би бил още един пирон в политическия ковчег на Байдън.

Повдигнах въпроса за политическите шансове на Байдън миналата седмица с един петролен ветеран, стар приятел, който ми каза: „Хутите не трябва никога да бъдат подценявани. Те не се плашат от неуважение.“

И така, какво може да се предположи, че е знаел президентът за историята на хутите, които са имунизирани срещу заплахи и бомби, когато е одобрявал действия, които могат да се окажат трудна и може би неразрешима война с фанатична религиозна секта? Вероятният отговор е: не много.

Разбира ли президентът, че водената от Америка атака срещу хутите, дори и ако бъде успешна, няма да премахне политическата щета, която той търпи заради продължителната си подкрепа на губещата война в Украйна? Също е малко вероятно. И което е по-важно – съмнително е, че той разбира цената, особено измерена в младежките гласове, за своето нежелание да спре доставянето на оръжие на Израел и да изиска спиране на огъня от Нетаняху, който заяви, че Израел ще продължи войната, докато всички елементи от Хамас бъдат унищожени? В това свое настояване Натаняху е подкрепен от мнозинството в Израел.

Байдън може и да вижда поддържането на курса си като необходимо за спечелването на втори мандат, но има мнозина, които са дълбоко замесени на високо ниво в набирането на средства за кампанията на демократите и които не са съгласни с това. Тези вътрешни хора разбират, че бившият президент Барак Обама, който никога няма да признае публично степента на своето неудовлетворение, се бои, че шансовете за спечелване на състезанието срещу Тръмп намаляват, освен ако не се направи промяна в стратегията, започваща с убеждаването на Байдън да се откаже от контрола си върху финансирането на кампанията. Това се разглежда като първа стъпка за поемане на контрол над кампанията, а вероятно и като убеждаване на действащия президент да се оттегли.

Източник: seymourhersh.substack.com

Превод за "Гласове" Екатерина Тенева

https://glasove.com/