От ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС декларираха, че първата селекция ще е на Николай Денков и Мария Габриел след анализ на свършеното от всеки, чак след това имената ще достигнат до политическите партии.

Лидерите на формациите в управляващото мнозинство се събират на среща в първия ден от новата сесия на парламента. Основните теми са ротацията на премиерите и назначенията в регулаторите. Днес е и последният ден за подаване на кандидатури за двете вакантни места от парламентарната квота в Конституционния съд, предава БНР.

Срещата в лидерски формат на формациите от управляващото мнозинство е насрочена преди началото на пленарното заседание, което ще даде старт на новия политически сезон след коледната ваканция на депутатите. Очаква се да бъде обсъдена ротацията на премиерите в кабинета и възможна смяна на министрите.

От ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС декларираха, че първата селекция ще е на Николай Денков и Мария Габриел след анализ на свършеното от всеки, чак след това имената ще достигнат до политическите партии.

Към момента 18 регулаторни и контролни органа продължават да работят с изтекъл мандат или непопълнен състав.

Най-ключови са смените в няколко органа в съдебната власт:

След две години забавяне парламентът най-накрая откри процедурата за избор на двама членове от парламентарната квота за Конституционния съд и даде срок до 11 януари 2024 година за издигане на номинации. Изборът става с обикновено мнозинство.

Очакваните кандидатури за свободните места са на съдия Борислав Белазелков - уважаван специалист по търговско право, бивш член на Върховния касационен съд, пенсиониран през май 2021 г. който ще бъде издигнат от "Продължаваме промяната - Демократична България" и лидера на депутатите на ГЕРБ в парламента Десислава Атанасова.

Избор на ръководство чака и новата антикорупционната комисия. През септември окончателно бяха приети променти, с които старата КПКОНПИ беше разделена на два органа - комисия за отнемане на имущество и комисия за противодействие на корупцията.

Законовите изменения предвидиха новата антикорупционна комисия да се състои от трима души - председател и двама членове, които ще се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3 (т.е. с минимум 160 гласа).

Тримата ще ръководят комисията на ротационен принцип за по две години в рамките на шестгодишния й мандат и ще бъдат избирани и оценявани от номинационна комисия, която ще се състои от петима души, предложени от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата.

Според новия закон и.д. ръководител на двете комисии трябва да е досегашният председател на КПКОНПИ до избора на нови шефове, но на практика комисията няма законен такъв.

Комисията за отнемане на имущество също тепърва ще се реформира със законови промени, предвиждаха управляващите.

Парламентът трябва да избере и нови 11 членове на Висшия съдебен съвет, който се състои от 25 членове, както и главен инспектор и 10 инспектори към инспектората на ВСС. Последният е самостоятелен орган и има основна функция да проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга тяхната независимост.

Членовете на тези органи се избират също с конституционно мнозинство от 160 гласа. Към нов избор ще се пристъпи едва след като промените в Конституцията, според които Висшият съдебен съвет (ВСС) беше разделен на Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет, бъдат отразени в останалите съдебни закони. Според управляващите това ще случи след около шест месеца.

Парламентът ще трябва да избере още:

- председател и четирима членове на Комисията за защита на личните данни

- председател, зам.-председател, секретар и шестима членове на Комисията по досиетата

- председател, зам.-председател и петима членове на Комисията за защита на конкуренцията

- председател и двама членове на Комисията за енергийно и водно регулиране

- управител на Националния осигурителен институт

- председател и четирима членове Националното бюро за контрол за СРС

член на надзорния съвет на Агенцията за публичните предприятия и контрол

- председател и четирима членове на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори;

- председател и четирима членове на фискалния съвет

- председател, зам.-председател и трима членове на Комисията за защита от дискриминация

- председател на Комисията за финансов надзор

- председател и шестима членове на Националния съвет на българите, живеещи в чужбина

Още при преговорите за правителство през май ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" един от ангажиментите, който пое кабинетът "Денков - Габриел" бе да извърши отдавна чаканите смени в регулаторите като изработи механизъм за избор на кандидатите с цел "подбор на личности с високи професионални и морални качества". Малко след съставянето на правителството от "Продължаваме промяната - Демократична България" лансираха идеята за "номинационен борд", който да обсъжда и да се обединява около обща кандидатура преди официалното й издигане.

Седем месеца по-късно няма нито механизъм за назначения, нито номинационен борд, а темата продължава да предизвиква трусове в коалицията.

След първоначалните сблъсъци през юни, когато ГЕРБ забърза част от процедурите по смяна на ръководните кадри в държавните регулатори и това доведе до изостряне на тона между партията на Борисов и новата коалиция в парламента, историята се повтори няколко месеца по-късно заради назначението на подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Партията на Борисов успя да наложи кандидатурата на проф. Момчил Мавров за подуправител на касата с помощта на ДПС и решаващото неучастие на "Възраждане", което не се хареса на "Продължаваме промяната - Демократична България". Наложи се спешната намеса на министър-председателя Николай Денков, който постави две условия:

ГЕРБ да оттегли току-що избрания подуправител на здравната каса проф. Момчил Мавров

Да се изпълнява управленската програма като се подпише механизъм за взимане на решения в управлението.

В резултат ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и ДПС обявиха, че са се договорили да разработят механизъм, по който да се взимат решения за назначенията в регулаторите, както и че е взето решение управителят на касата Станимир Михайлов и подуправителят проф. Момчил Мавров да подадат оставки. Оставките им все още не са гласувани от парламента, но когато това се случи, процедурата по избор на нови шефове ще трябва да започне отначало.

От съвместната изява Бойко Борисов и Христо Иванов след това стана известно, че в договарянето на регулаторите ще участва и ДПС, макар че неформално това беше ясно, тъй като бившият депутат от ДПС Петър Чобанов бе избран за подуправител в Българската народна банка (БНБ). Лидерът на депутатите на ГЕРБ в парламента Десислава Атанасова дори заяви, че тежеста на ДПС ще е една трета, но Борисов и Иванов отрекоха да има такава договорка.

Че Движението се готви да бъде ключов фактор в избирането на ръководства на регулаторите се разбра и от предложенията, които партията внесе за промени в Конституцията и които впоследствие бяха приети. Част от тях гласят, че с допълнителен закон може да се реши ръководствата на важните за държавата органи да се избират от парламента с квалифицирано мнозинство от 160 гласа, а не с обикновено (121 гласа), както е сега.

Засега не е известно колко дълго ще продължи съгласувателната процедура между партиите по темата за регулаторите, но Борисов вече обяви, че разговорите започват днес (11 януари).

След гласуването на промените в Конституцията Делян Пеевски лаконично заяви: "За регулаторите има време. Ще гледаме внимателно и ще обсъждаме".

"Вдигаме летвата за Конституционния съд като номинираме съдия Борислав Белазелков. Надявам се и другите парламентарни групи да предложат експерти с добра репутация", заяви днес депутатът от ПП-ДБ Настимир Ананиев в ефира на „Здравей, България“.

Народният представител допълни, че партията му ще излезе с номинации за ръководители на всички регулатори, чиито управи са с изтекъл мандат.

"Ротацията предстои, но след два месеца. Николай Денков и Мария Габриел ще направят оценка на своите министри и ще отправят предложение към парламентарните групи за смяна, ако това се налага. Финалното решение е на депутатите от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС", коментира още Ананиев.

Той добави, че консултации с ДПС няма да има, но ПП-ДБ не могат да спрат никого, ако иска да ги подкрепя.