Няколко дни след атентатите на 7 октомври в Северен Израел Атлантическият съвет публикува на уебсайта си подстрекателска статия от Джонатан Паникоф, бивш заместник-началник на националното разузнаване, озаглавена „Няма значение дали Иран е планирал атентата срещу Хамас – Техеран все още е виновен“[1].

Статията се позоваваше на статия в „Уолстрийт джърнъл“, в която неоснователно се твърдеше, че Иран е отговорен за планирането на атаките, и изразяваше убеждението, че дори Иран да не ги е планирал пряко, той все пак е отговорен, тъй като в миналото е подкрепял Хамас.

В статията се поддържа агресивен военен отговор от страна на САЩ и Израел, който евентуално би могъл да доведе до бомбардиране на Иран. Последното е отдавнашна мечта на неоконсерваторите, които искат да свалят режима на аятоласите, откакто те поеха властта от шаха, клиент на САЩ и Израел, по време на революцията през 1979 г.

Глен Дизен, в „Рекетът на мозъчните тръстове„: (Clarity Press, 2023 г.) разглежда влиянието на мозъчни тръстове като Атлантическия съвет в определянето на огромните военни бюджети на САЩ и безкрайните войни, чийто край не се вижда.

Атлантическият съвет е особено ястребски настроен по отношение на Русия, като спомага за разпалването на марионетната война между САЩ и Русия в Украйна, която унищожи цяло поколение украински и руски младежи и ни постави на прага на Трета световна война.

Дизен е доцент в Университета на Югоизточна Норвегия и асоцииран редактор на списанието Russia in Global Affairs.

В книгата му се набляга на неправомерното влияние, което играят псевдоинтелектуалците от мозъчните тръстове заради повсеместното им присъствие в основните медии, както и в академичните среди, и заради авторството им на политически доклади, които често ръководят правителствената политика.

Вместо да бъдат безпристрастни или по някакъв начин обективни в своите анализи, сътрудниците на мозъчните тръстове следват предварително определен наратив.

Според Дизен работата им е да създават съгласие за целите на своите платци – производители на оръжие и петролни компании, които печелят от войната, както и чужди правителства, които искат повече военна помощ от САЩ.

Дизен пише, че „мозъчните тръстове са се превърнали в симптом на хиперкапитализма, при който всички аспекти на обществото са се превърнали в придатък на пазара. Дори политическото влияние се регулира от свободния пазар, в който мозъчните тръстове са важен компонент.“

Дизен отбелязва, че блестящо постижение на пропагандата е убеждаването на населението, че пропагандата е инструмент само на авторитарните държави – с които САЩ уж се борят, – а не на либералните демокрации.

Аналитическите центрове спомагат за формирането на обществения страх от чуждестранни заплахи и за подкрепа на агресивни войни под маската на предоставяне на независим експертен анализ.

Пол Крейг Робъртс, помощник-министър на финансите по въпросите на икономическата политика по времето на Роналд Рейгън, нарича Атлантическия съвет „маркетингова ръка на military-security комплекса”, а Дизен го нарича „пропагандното крило на НАТО“.

Финансовият отчет на Атлантическия съвет от 2019/2020 г. разкрива, че той е получил над 1 млн. долара от Обединените арабски емирства (ОАЕ), според Дизен. Той също така е получил големи вноски от британското Министерство на външните работи и Британската общност, Facebook, Goldman Sachs, фондация „Рокфелер“, Националния фонд за демокрация (NED), Държавния департамент на САЩ, саудитски петролен милиардер (Бахаа Харири), украинския олигарх Виктор Пинчук, Crescent Petroleum и Burisma – енергийна компания, собственост на украински олигарси, която е назначила Хънтър Байдън в борда си заедно с бившия директор на ЦРУ за борба с тероризма Кофър Блек.

Близките връзки на Атлантическия съвет с ЦРУ станаха още по-очевидни, когато неговият бивш изпълнителен вицепрезидент Деймън Уилсън беше назначен за главен изпълнителен директор на NED – филиал на ЦРУ, който насърчава пропагандата и подкрепя дисиденти в държави, чиито правителства са били обект на смяна на режима от страна на САЩ.

Бившият директор на ЦРУ Джеймс Р. Уулси е включен в списъка на пожизнените директори на Атлантическия съвет, а бившите директори на ЦРУ Леон Панета, Робърт Гейтс и Дейвид Петреъс са включени в борда му заедно с военнопрестъпници като Хенри Кисинджър и Конделеза Райс.

През последното десетилетие Атлантическият съвет е публикувал безброй доклади за руската клептокрация и дезинформацията, разпространявана уж от Владимир Путин, и е бил домакин на антируски дисиденти и беларуски опозиционери като Светлана Тихановска, която призова за по-агресивна намеса на САЩ в беларуската политика.

Един от стипендиантите на Атлантическия съвет, Майкъл Вайс, разпространява антируските си нападки като редактор в популярната онлайн медия The Daily Beast. Той помага за управлението на неомаккартисткия уебсайт PropOrNot, който популяризира най-лошия възможен вид насаждане на страх, атакувайки независими медии, включително Института „Рон Пол“, за това, че уж разпространяват руска пропаганда.

През 2015 г. Атлантическият съвет помогна за изготвянето на предложение за въоръжаване на украинската армия с нападателни оръжия като противотанкови ракети Javelin – същата година, в която връчи наградата си за заслужило лидерство на Мерилин Адамс Хюсън, тогава главен изпълнителен директор на Lockheed Martin, която произвежда ракети Javelin и много други смъртоносни оръжия.

След началото на специалната военна операция на Русия в Украйна Атлантическият съвет удвои дългогодишната си русофобия, като призова за бомбардиране на Русия и започване на Трета световна война.

През февруари миналата година Матю Крониг, заместник-директор на Центъра за стратегия и сигурност „Скоукрофт“ към Атлантическия съвет, аргументира разглеждането на възможността САЩ да използват превантивно „тактически“ ядрени оръжия.[2] Това не само ще убие пряко хиляди хора, но вероятно ще предизвика това, което учените характеризират като „ядрена зима“, като вкара във въздуха толкова много дим и отломки, че ще блокира слънчевата светлина и ще предизвика рязък спад на глобалните температури, което ще се отрази на производството на храни по целия свят.

Предизвикване на нови студени и горещи войни

Подкрепата на Атлантическия съвет за война с Русия е характерна за мозъчните тръстове, които изиграха решаваща роля за прокарването на решението за разширяване на НАТО след Студената война.

Джордж Ф. Кенан и други експерти по външна политика предупреждаваха срещу това, тъй като Русия възприемаше НАТО като враждебен военен съюз и това щеше да подкопае новите европейски инициативи за сигурност, включващи Русия. Архитектът на Виетнамската война Робърт С. Макнамара по това време също призовава за нов „дивидент за мира“, чрез който САЩ да намалят военния си бюджет и да посрещнат социалните нужди с парите на данъкоплатците.

Преобладаващият императив на оръжейната индустрия обаче беше да се съживи мисленето за Студената война, за да се осигурят непрекъснато високи военни бюджети и разширяване на НАТО, а мозъчните тръстове бяха привлечени за изпълнение на тази цел.

Дизен посочва, че Институтът „Брукингс“, един от най-старите американски мозъчни тръстове, е изиграл важна роля в мистификацията „Russia Gate„, която значително е допринесла за разпространението на русофобията, залегнала в основата на марионетната война на САЩ срещу Русия в Украйна.

Основен изследовател и автор на досието „Стийл“ – основополагащия документ в „Русия гейт“, който разпространява невярна информация за това, че Доналд Тръмп е бил изнудван заради предполагаема среща с руски проститутки, е служител на Института „Брукингс“ на име Игор Данченко, който е обвинен от специалния съветник Джон Дъръм в лъжа пред ФБР.

Работейки под ръководството на Фиона Хил, старши научен сътрудник в Института „Брукингс“ и известен антируски ястреб, Данченко твърди, че е натрупал уличаваща информация срещу Тръмп от среща с президента на Руско-американската търговска камара Сергей Милиан, който заяви, че тази среща всъщност никога не се е състояла.[3]

Атлантическият съвет е друг фалшив доставчик на „Русия гейт“, чиито приходи се увеличиха десетократно в периода 2006-2016 г., когато започна да демонизира Владимир Путин и да очерня политици като Тулси Габард, които се застъпваха за сътрудничество в областта на дипломацията между САЩ и Русия.

Пропускайки факта, че Путин съживи руската икономика след неуспешните инициативи за приватизация и шокова терапия от 90-те години на миналия век, Атлантическият съвет накара хората да повярват, че Путин е нахлул в Украйна по прищявка и ще дестабилизира цяла Европа, ако не бъде спрян.

Този вид анализ замъглява истинския произход на конфликта в Украйна и ролята на Запада в подкрепата на разширяването на НАТО и преврата от 2014 г. срещу законно избраното правителство на Украйна, ръководено от Виктор Янукович, което доведе до избухването на гражданска война.

Атлантическият съвет продължава и днес, заедно с други мозъчни тръстове, да размива украинските военни престъпления, корупцията и тесните връзки с крайната десница и неонацистите.

Майкъл Макфол от Института Хувър дори приветства репресиите на украинския президент Володимир Зеленски срещу опозиционни политици и медии, като същевременно лицемерно представя борбата срещу Русия като борба на авторитаризма срещу демокрацията.

Макфол и други ясно показват, че основната цел на външната политика на САЩ е да се опитат да отделят Украйна и останалата част от Европа от Русия, като същевременно разширят продажбите на американски природен газ в Европа.

През 2019 г. корпорацията RAND, мозъчният тръст на разузнавателните служби, публикува доклад, в който призовава за заплашително разширяване на НАТО и въоръжаване на Украйна, за да се въвлече Русия в конфликт, който да улесни прекомерното ѝ разширяване във военно и икономическо отношение и да накара руското правителство да загуби вътрешна и международна подкрепа.

В същия доклад се препоръчва засилване на идеологическата и информационната война срещу Русия, за да се отслабят легитимността и стабилността на нейното правителство, и се изразява подкрепа за антикорупционния кръстоносен поход на опозиционния лидер Алексей Навални, когото Дизен определя като актив на британското разузнаване, подкрепящ политиките, насочени към отслабване на Руската федерация.

По-рано RAND се застъпваше за провокиране на гражданска война в Сирия чрез тайни действия и информационна война и чрез използване на продължителния шиитско-сунитски конфликт, за да се подкопае националистическият режим на Асад и да се въвлече Русия в конфликта там.

RAND се застъпваше и за дестабилизиране на Кавказ, за да се предизвика разрив между Русия и нейния традиционен съюзник Армения, което да отслаби Русия.

Последната цел беше постигната, когато министър-председателят на Армения Никол Пашинян изрази недоверие в способността на Русия да я защити, след като Азербайджан – силно въоръжен от САЩ и Израел – нахлу в арменския анклав Нагорни Карабах.

RAND също така издаде политически препоръки за намаляване на руското влияние в Молдова и подкопаване на руската търговия с Централна Азия и насърчи смяната на режима в Беларус, за да дестабилизира руски съюзник и да промени ориентацията на страната на запад.

Следвайки тази препоръка, NED и други американски агенции провокираха протестите през 2020 г. срещу социалистическия лидер на Беларус Александър Лукашенко, който беше демонизиран в западните медии, въпреки че помогна за значително ограничаване на неравенството и бедността, като същевременно се противопостави на бързите приватизационни инициативи, проведени от други постсъветски лидери.

CNAS и екипът на Байдън

Един от най-влиятелните мозъчни тръстове днес е Центърът за нова американска сигурност (CNAS), който е получил огромни суми от петролни компании като Chevron и BP, финансови гиганти като Bank of America и J.P. Morgan Chase, както и Amazon и Google от Big Tech.

Бившият главен изпълнителен директор на CNAS, Виктория Нюланд, е бивш съветник на Дик Чейни и ключов архитект зад преврата в Украйна през 2014 г.[Нуланд също беше сътрудник в института Брукингс.].

Основателката на CNAS, Мишел Флорной, е член на борда на изпълнителя на отбранителни услуги Booz Allen Hamilton, която като заместник-министър на отбраната по политиката помага за разработването на политиката за борба с въстаниците в Афганистан и допринася за убеждаването на Барак Обама да нахлуе в Либия. В последно време тя се застъпва за агресивно военно укрепване в Южнокитайско море, за да се противопостави на възходящия Китай.

Когато Джо Байдън стана президент, поне 16 възпитаници на CNAS бяха избрани за постове във външната политика. CNAS силно настояваше за назначаването на Камала Харис за вицепрезидент, тъй като нейният екип по външна политика се състоеше от армия от мозъчни тръстове на CNAS – включително Флорной.

Назначаването на възпитаници на CNAS на престижни длъжности и тяхното лобистко влияние олицетворява т.нар. въртяща се врата, при която високопоставени служители на Белия дом и Пентагона, които обслужват корпоративно-военни интереси, докато са на власт, биват възнаграждавани с доходно платени длъжности, на които продължават да обслужват същите основни интереси.

В края на книгата си Дизен подчертава, че мозъчните тръстове в съвременните САЩ са спомогнали за подкопаването на демокрацията и възпрепятстването на американската външна политика в интерес на богатите корпорации, които печелят от безкрайни войни. Като решение той вижда повече публично оповестяване на източниците на финансиране на мозъчните тръстове и обществен натиск, който би могъл да помогне за намаляване на тяхното влияние.

Друго по-радикално решение е социалистическа революция, която би довела до национализация на оръжейната индустрия, премахване на печалбата от войната и реорганизиране на научните изследвания, развойната дейност и производството в посока задоволяване на човешките нужди.

--------

[1] Паников е директор на Инициативата за сигурност в Близкия изток на Атлантическия съвет „Скаукрофт“.

[2] In John Bellamy Foster, John Ross, and Deborah Veneziale, Washington’s New Cold War: A Socialist Perspective (New York: Monthly Review Press, 2023), 42.

[3] Мозъчният тръст New Knowledge изфабрикува история за руска намеса в щатските избори в Алабама през 2017 г. с намерението да причини поражението на републиканския кандидат Рой Мур.

Джереми Кузмаров е главен редактор на списание CovertAction. Той е автор на пет книги за външната политика на САЩ, сред които „Безкрайните войни на Обама“ (Clarity Press, 2019), „Руснаците идват отново“ с Джон Марчиано (Monthly Review Press, 2018) и „Warmonger. Как зловредната външна политика на Клинтън постави началото на траекторията на САЩ от Буш II до Байдън (Clarity Press, 2023 г.).

Източник - CovertAction Magazine

https://24may.bg/2024/01/10/%d1%84%d0%b0%d0%bb%d1%88%d0%b8%d0%b2%d0%b8-%d0%b8%d0%bd%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%82%d1%83%d0%b0%d0%bb%d1%86%d0%b8-%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%89%d0%b8-%d0%b2-%d0%bc%d0%be%d0%b7/