"Полу-Шенген", според мен, е полууспех. И за да не излезе, че е само критика – казвам това заради очакванията, които самите управляващи наложиха в последните седмици. Когато през декември дойде новината, че може да има някакво движение по тази тема, което разбира се, е някакъв вид напредък, те сами казаха "Но това не може да се случи без да получим и яснота какво ще се случи, за да станем пълноправен член“. Защото каквото и да си говорим, както и да го казва премиерът, не сме пълноправен член в момента. Това заяви Атанас Пеканов за "Фокус", бивш вицепремиер по управление на европейските средства в три служебни кабинети, назначени от президента Румен Радев.

"Аз пътувам често до Виена - да, разбира се, че е някакво облекчение да пътуваш с 10 минути по-бързо, защото няма да те проверят на паспортната проверка. Но от друга страна, не знаем кога ще се случи най-важното, това, което ще донесе истинските икономически ползи – сухопътния "Шенген“. Нямаме никаква дата, нямаме и никакво условие. Всъщност затова ставаше въпрос – условие, което автоматично да активира България да стане член и на "Шенген“. И защо казвам, че такива са били зададени очакванията? Първият коментар на премиера Николай Денков, когато беше комуникирано това от страна на Австрия, беше "Неприемливо е да има допълнителни условия без ясна дата за сухопътните граници“. Така е. След което, една седмица след това се промени тази теза и тя беше "Може да нямаме ясна дата, но трябва да има автоматичен начин, по който ние ще станем член, без да питаме отново всички страни“. Това също не се случи. Дори ако прочетем дори най-ласкателните анализи за този напредък, там ясно пише: "България се провали в тази част отсега да се разбере с всички страни членки, правим това, това и това и тогава автоматично ставаме“. Не. В момента пак ще трябва да ги питаме и никога не знаем каква ще е позицията след няколко месеца, след една година, две години, когато седнем отново да питаме всички страни членки, дали те ще ни допуснат. Разбира се, добре е, че се случи този напредък отчасти. Части от него обаче се случиха още по време на служебния кабинет“, обясни той.

Пеканов подчерта, че истинските заслуги са на няколко кабинета един след друг, които са надграждали, и например в сферата на съдебната реформа. Той бе категоричен, че заслугите със сигурност не са изцяло на текущия кабинет, защото голямата оценка на Европейската комисия дойде през лятото, след като кабинетът "Денков“ беше встъпил. "Той още нямаше възможност въобще да е приел каквито и да било промени. Затова ми изглежда малко прекалено премиерът да твърди, че е негова заслуга. Не, заслуга е на всички тези, които в годините са помагали това да се случи. Докато Зарков беше министър на правосъдието, той също работеше по тези теми и част от тях бяха приети, между другото, още докато Зарков беше министър, т.е. още преди да се случи смяната. Знаете, че механизмът за главния прокурор, за който имаше толкова години спорове, през май месец беше приет, т.е. преди да застъпи въобще кабинетът "Денков – Габриел", обясни бившият вицепремиер.

По думите му Австрия натиска спирачките на България основно заради въпроса с нелегалната миграция. "Има немалко хора в Австрия, които казват: "Отнякъде идват всички тези хора, които идват към нашата социална система, към нашия висок стандарт на живот, и ние трябва да затворим всички възможности те да идват“. И заради това България бива отчасти нечестно наказана, защото е просто географски на този маршрут", поясни Пеканов.

На въпрос дали твърденията, че България ще се превърне в бежански лагер, будят ненужно притеснение или имат доза истина, икономистът каза, че това не е така, и тези твърдения са прекалено бомбастични, които захранват този дебат. "Но трябва да си дадем сметка, че страните от центъра на Европейския съюз, като Австрия, Германия и Холандия, се опитват да налагат Дъблинското споразумение по-стриктно", добави бившият вицепремиер като подчерта, че според него въпросното споразумение в момента не работи. Той смята още, че със сигурност споразумението между Австрия и България е начин да се затвърди този механизъм и по този начин Австрия да изпраща повече мигранти обратно към България.

"Реалистично едва ли те ще са толкова много. И второ, дори да ни ги изпратят, в крайна сметка, ние няма да ги затворим някъде – те пак ще отидат най-вероятно там, където стандартът на живот е висок, там, където дори да си намерят най-простата работа, ще живеят най-вероятно доста по-добре, отколкото например обратно в родините им, където най-вероятно се води война и т.н. Така че трудно ще се приложат такива механизми, които наистина да доведат до такъв страшен резултат“, отбеляза Атанас Пеканов.

"Пълният ни прием в Шенген трябва да се случи възможно най-скоро. Не знаем кога ще се случи. Може да е след години, след десетилетия. Защо? Защото темата сега може да кажем ще изглежда като – ето, зачеркнахме тази тема, има някакъв успех. По-лошо да стои ситуацията пред нас. Например, изборите в Австрия ще бъдат най-вероятно през октомври или през ноември. В зависимост от това каква коалиция ще се формира там, позицията на Австрия може да се втвърди още повече или пък да се подобри“, допълни той.