Аз съм песимист относно присъединяването на България със сухопътните граници през тази година. Притеснителното е свързано с Дъблинския регламент, коментира директорът на Института за икономика и международни отношения

"България е вътре в Шенген, защото ползва визова система, Шенгенска информационна система, издаване на визи и най-важното - право на глас. В споразумението липсва датата кога ще бъдем приети. Аз съм песимист относно присъединяването на България със сухопътните граници през тази година. Притеснителното е свързано с Дъблинския регламент. Част от записите отиват отвъд изискванията - става въпрос за сроковете и процедурата, която трябва да се спазва. Не предстои реформа на Дъблинския регламент, а приемането на цялостен документ, който третира всички въпроси с мигрантите. Това, което предвижда мигрантският пакт, е всяка външна граница да заяви своя капацитет на мигранти, които може да приеме. България ще заяви 3 600 като максимално количество, което може да приеме. Мигрантският пакт отменя Дъблинския регламент. Ще спазваме документа, който е приет и действащ към момента", коментира директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков в студиото на "Денят ON AIR".

По думите му, след като сме приели условията, не може да ги променим, това предполага предоговаряне, което не е възможно.

"Реформата, която предстои да направи Европейският съюз, е изключително дълбока. Тя трябва да отговори на въпроси, които са отлагани с години. Започва от самия фундамент на ЕС, минава през институционални промени, свързана е и с начина на взимане на решения, с използване на бюджета и евентуални промени с Лисабонския договор. Почти по нито един от тези въпроси няма българска позиция. Няма дебат в българското общество", коментира Кючуков в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той посочи, че ЕС вече се е обявил за геополитически съюз и според него това е свързано с приемането на Украйна. Кючуков обясни, че предстои да се разглеждат въпроси като: количеството на евродепутатите, ще се намали гласа на всички страни, евентуално премахване на това всяка страна членка да има свой еврокомисар, ще се обърне внимание и на формирането на европейския бюджет.

"Във връзка с евентуалното приемане на Украйна стана ясно, че ако Украйна влезе в ЕС, ще получи 1/6 от общия бюджет на ЕС, което е 186 млрд. лв., което ще направи почти всички страни нетни донори. Ако войната утре свърши, Украйна пак не би могла да бъде приета. При тези условия ЕС, ако приеме Украйна, може да фалира", заяви Кючуков.

На въпрос резонни ли са притесненията на премиера на Унгария Виктор Орбан да оглави за период от време Европейския съвет, Кючуков отговори, че Унгария е страна членка на ЕС и не би следвало да бъде третирана по различен начин.

"Председателството дава възможност да се влияе върху дневния ред и това Унгария ще го направи, независимо дали Орбан е начело. Практиката е показала, че когато опре въпросът до бърз избор на председател на Европейския съвет, това е съпроводено с дълги преговори", добави гостът.