Поправките ограничават президента за избор на премиер на служебен кабинет. От публикуването в Държавен вестник се показва пълно неразбиране, категоричен беше Зарков.

"Служебните правителства не са проблем за президента, а за държавата ни. Кога има служебно правителство? Когато има криза и не може да се управлява страната. В тези периоди при различни президенти служебните правителства се показаха като инструмент да преведат страната през кризата", припомни президентският секретар.

"Изредени са длъжностите, кои да станат премиери, без да се има предвид, че не могат да се съчетават длъжностите – не може едновременно да си председател на НС и да си премиер", даде пример Крум Зарков в предаването "12+3".

Вторият аргумент е за отговорността - кой я носи за служебен кабинет? Според промените на президента се предлагат хората и той ги назначава с указ и как те ще му търсят отговорност, след като не са избрани от парламента, а са назначени.

"Напротив - отговорността се размива. Ами, ако никой от посочените хора не пожелае да бъде премиер и не се постигне съгласие за състав на МС, тогава на власт остава онова правителство, което е загубило доверие", коментира представителят на президентството.

И даде за пример политическите кризи през от 1997 г., протестите, свалили първото правителство на ГЕРБ.

"Парламентът, който свали Кирил Петков насилствено, да остане да работи още 10 месеца?", аргументира се Зарков.

Чувството на безотговорност, с което се подхожда към тази тематика, за да остане сглобката, е изключително опасно. Радвам се, че президентът се обърна към Конституционния съд.

Народните представители взели примери от Германия за промените, но не са съобразили, че депутатите в България са овластени от деня на своя избор, не е като в Германия - от деня, в който се събере парламентът, коментира Зарков. Той определи като конюнктурни тестовете, по които ще се избират регулаторите, защото се гледало оцеляването на сглобката, а не държавността.