Последният епизод от сагата „съдебна реформа“ завърши, както биха казали работодателите на умно-красивите активисти, със скимтене, вместо със взрив.

Но защо? Защо просто изпълниха няколко формални KPIs – падна Гешев, мазаха по конституцията- но някак си не изглежда, че „лошите“ са загубили влиянието си, даже напротив. Пълна доминация в квотата на съдиите, 9-то джудже начело в прокуратурата, Пеевски пръв и в изпълнителната власт, а вече няма нито протести, нито безкрайни репортажи, дори фейсбук постовете изчезнаха. В същото време, Христо Иванов и сие изтупаха морни кунки и дори без самолетоносач, обявиха mission accomplished.

За да анализираме неоправдания на пръв поглед триумфализъм, трябва да се върнем към генезиса на правосъдния активизъм у нас.

По своята същност той е част от голямата стратегия на хегемона за създаване на мрежи за влияние и овладяване на определени властови лостове в страните от близката периферия. Навсякъде в нашата част от света това се прави с НПО-та, говорители, медии, съсловни организации, политици и т.н. Където не е цветна революция, ще е съдебна реформа.

Задачите по създаването и разработването на мрежите не са винаги експлицитно спуснати като международни интереси на хегемона. Прикрити са (доколкото може) като обществено значими каузи, понякога пригодени към местния контекст.

Разпознаването на релевантните каузи се случва като се телеграфира какви кампании се финансират от съответните фондове и фондации. Грантополучателят разбира накъде да се насочи и става борец за кауза Х. Затова например, когото граждански дихател хванем в наши дни, негова първа грижа се оказва „зелен преход“ и спасяването на климата. Оттам тече мазнинката, там е интересът на хегемона и под-хегемона, съответно този тип активизъм процъфтява. В момента се рои ЛГБТ политическо действие по същата логика, ще дойдат и други. Важно е каква е модата на Запад, но най-вече, за какво има пари.

Конкретно работа по „реформиране“ на съдебната система се финансира на много места – Полша, Израел и др. Съдебната власт е ключова за овладяване на режима във всяка страна и интересът е разбираем. Доган беше казал, че имаш ли прокуратурата и медиите, имаш всичко. По щастлива случайност – медиите и съдебната система са и приоритетни сектори за имперските инвестиции.

Няма да минаваме през всички инициативи за влияние в съда/прокуратурата. Семинари за съдии, превземане на ВСС през върха, контрол на съсловни организации, безброй нпо доклади, напоителни медийни протести, борба за прокуратурата и пр. В голямата си част неуспешни, заради по-силните мрежи на старата власт. Пеевски (ДС-ЦК) срещу Прокопиев (Посолството) – днес единият управлява, другият се крие в Лондон.

Не че няма нужда от сериозни подобрения в правосъдието, но битката никога не е била за тях. Нещо повече, зле-работещата съдебна система е по-лесна за атакуване от НПО/партии/“гражданското общество“. Low hanging fruit му викат в Департамента.

След като знаем какво е „съдебната реформа“ и кой я прави – можем да се опитаме да обясним и защо я зарязват баш в сегашния момент. Предлагам една логическа верига.

Войната пренареди приоритети – няма време да се чака бавно превземане на съда, пък и той не праща военна помощ. Трябва още сега кабинет, служещ на стратегическите цели.

За този кабинет е нужна подкрепата на политическите сили на ДС-ЦК. Борисов и Пеевски стават приемливи партньори, което има своята цена. Например да не им закачат мрежите за влияние.

Политическият капитал на ПП и ДБ е лимитиран. Да не говорим за способностите. Някой трябва да свърши работата.

Сваляме Гешев и мажем по конституцията, за да акушираме сглобката и за да отбележим номинална победа. Тя ни трябва, за смокиново листо пред верните избиратели и за да може Христо Иванов да получи пост в Брюксел, да отстъпи път на младите поколения.

В крайна сметка, „съдебната реформа“ беше приоритет на хегемона преди новия приоритет. Няма свещени крави.

Магнитски работи изненадващо добре, обърна старите ДС-ЦК сили от про-руски в евроатлантически. Щом този който държи съдебната система ни слуша, няма нужда да я „реформираме“.

Ще отбележа, че както винаги, в битките за промяна, в движенията около тях, има и истински вярващи, истински загрижени за резултатите. Наивно приоритизират каузата пред интересите на хегемона. Съответно, назрява разрив между тях и опортюнистите, залагащи на второто.

Нещо подобно вече се случи при организациите и хората, занимавали се с предния приоритет на хегемона у нас, този от 90-те и малко след – преминаването към отворено пазарно стопанство. Да отбележим – изключително полезен за страната приоритет!

След определен период на безвремие, т.е. на намалено финансиране, една част от борците за свободен пазар възприеха новите приоритети (вкл. съдебна реформа) с новото финансиране, докато другите останаха в каузата по свой ронински начин. Подозирам, че същото ще се повтори и при правосъдните реформатори.

Разбира се, ако наистина има смърт на активизма за съдебна реформа, тя ще е бавна и тиха. Заглавия за спрени грантови линии не се пишат, а и все пак нали мишън е акомплишд. Каквото оцелее, ще е в променена форма или само символично. Съдебната реформа ще изчезне, както се появила, на вълна от астротърфинг.

В крайна сметка, финансирането решава.

Автор: Стоян Панчев

Източник: ekipbg.com