Отчаяната клеветническа кампания за защита на престъпленията на Израел подчертава токсичната смесица от лъжи, която крепи либералния демократичен ред от десетилетия.

В популярна британска комедия по време на Втората световна война, нацистки офицер на фронтовата линия се обръща към свой колега и в момент на внезапно и комично съмнение в себе си пита: „Ние ли сме злодеите?“

За мнозина чувството е, че преживяваме подобен комичен момент вече почти три месеца, въпреки че няма на какво да се смеем. Западните лидери не само риторично подкрепиха геноцидната война на Израел в Газа, но също така предоставиха дипломатическо прикритие, оръжия и друга военна помощ.

Западът е изцяло съучастник в етническото прочистване на над два милиона палестинци, отнемането на домовете им, както и убийството на повече от 20 000 и раняването на други десетки хиляди, повечето от които жени и деца.

Западните политици настояваха за „правото на самозащита“ на Израел, който изравняваше критична инфраструктура в ивицата Газа, включително правителствени сгради, и унищожаваше здравния сектор. Гладът и болестите започват да унищожават останалата част от населението.

Палестинците от Газа няма къде да избягат, няма къде да се скрият от бомбите, доставени на Израел от Съединените щати. Ако в крайна сметка им бъде позволено да избягат, то ще бъде в съседен Египет. След десетилетия на разселване, те най-накрая ще бъдат прогонени завинаги от родината си.

И докато западните столици се опитват да оправдаят тази неправда, като обвиняват Хамас, израелските лидери позволяват на своите войници и подкрепяните от държавата заселнически милиции да вилнеят из свободния от Хамас Западен бряг, атакувайки и убивайки там палестинци.

Защитавайки унищожаването на ивицата Газа, израелските лидери с готовност се позоваха на аналогията със съюзническите бомбардировки на германски градове като Дрезден, като напълно рационални, очевидно без да се притесняват от факта, че тези събития отдавна са признати за най-геноцидните спрямо мирни жители престъпления от Втората световна война.

Израел води старомодна, безсрамна колониална война срещу местното население, такава, която дори предхожда международното хуманитарно право. И западните лидери го насърчават.

Сигурни ли сме, че не са злодеи?

Както отбелязва американският еврейски учен Норман Финкелщайн, атаката на Хамас от 7 октомври е по-добре да се разбира не като война, а като бунт на робите. И подобно на потушаването бунтовете на робите през цялата история – от бунта на Спартак срещу римляните, до тези срещу всякакви потисници в историята, той трябваше да се превърне в жесток и кървав.

На страната на надзирателите в затвора ли сме? Въоръжаваме ли ги? Поощряваме ли ги?

Кризата е на всички фронтове.

Тези събития не са резултат от някаква странна, временна, колективна психоза, обхванала западния истаблишмънт. Те са още едно доказателство за отчаяния неуспех да се спре дългосрочната поредица към кризи на много фронтове на Запада. Те са знак, че управляващата класа осъзнава, че отново е станала видима за обществото като антагонистична и че нейните интереси са напълно отделени от интересите на обикновените хора

Булото на заблудата пада от очите ни...

Светослав Атаджанов

https://svobodnoslovo.eu/mrezhata/nie-li-sme-zlodeite/124190