"Явно ще се бърза до Коледа конституционните промени да станат факт, пък после ще му мислим".

Това каза пред БНР проф. Пламен Киров - преподавател по конституционно право.

Според него бързането е необяснимо, но е обяснимо желанието да бъде изменена Конституцията. Той коментира причините, довели до промяна на основния закон:

"Това за националния празник беше за да се насочи вниманието, да се отприщят едни словоизлияния и емоции, но в тази посока, за да остане същинската промяна – тази за съдебната власт, малко в сянка и там малко по-спокойно да може да се работи. /…/ Оказа се, че за 30 години прокуратурата и по-специално главните прокурори, с едно единствено изключение, показаха как не трябва да се осъществяват правомощията на главния прокурор. Изключението е проф. Борис Велчев. През останалите мандати бяха по такъв безобразен начин упражнявани функциите на главния прокурор, а това рефлектира и върху дейността на цялата прокурорска система – това в крайна сметка даде една негативна оценка на честния труд на стотици прокурори, които си вършеха работата и продължават да си я вършат".

Според професора има опасност с промените да се отиде в крайност и фигурата на главния прокурор да се превърне в главен секретар, а прокуратурата да стане просто подчинена на политиците институция:

"Когато твърде дълго махалото е било отклонено в едната крайна посока, естествено когато то бъде освободено, то отива в обратната посока, отново в крайна точка".

По думите му в рамките на тази седмица има възможност малко да се смекчат нещата, които в първоначалния проект будеха недоумение и остра негативна реакция на различните гилдии в юридическото съсловие.

Междувременно беше открита процедурата за избор на нови двама конституционни съдии. Проф. Пламен Киров обясни това така:

"Крушата узря и падна от дървото, т.е. дойде му времето. Сега е моментът, в който трябва да попълнят състава, при това с обикновено мнозинство от НС, защото ако влязат в сила конституционните промени, тогава конституционните съдии ще трябва да бъдат избрани с квалифицирано мнозинство. Т.е. от сглобката сега са необходими само гласовете на ГЕРБ и ПП-ДБ, за да бъдат избрани конституционни съдии. Тук не са им необходими гласовете на ДПС. Освен това, най-вероятно някои от текстовете, след като бъдат приети, ще бъдат атакувани пред Конституционния съд – защо да не си осигурим двама конституционни съдии, които ще могат да направят някакъв баланс от някакви политически сметки, които вероятно се правят, за съотношението между гласовете при едно разглеждане и гласуване в КС и в последствие при оспорване".

Местата са свободни от две години, напомни проф. Киров в интервю за предаването "12+3" и отбеляза, че има елемент на подозрителност по отношение на избрания момент и бързината при процедурата.

Безспорен факт е, че парламентът не се ползва с особено доверие сред гражданите, при това той е произведен след избори с много ниска избирателна активност, коментира още той.

"Ако НС и управляващите искаха да добавят легитимност към действията си, то тогава не трябваше да се бърза, а трябваше всичко да мине внимателно, с широко обсъждане и обществото да знае какви са целите и средствата за постигане на конституционната ревизия. Сега около 10% от гражданите са чули какво ще се пипа в Конституцията".

Според него трябваше да има не само професионален дебат, но и обществото да е наясно с всичко.

"Дали ще настъпи всеобща идеална справедливост и след влизането в сила на промените ние ще се събудим в един нов свят, безпроблемен и справедлив, много дълбоко се съмнявам".

https://bnr.bg/post/101921520/prof-plamen-kirov-obshtestvoto-trabvashe-da-znae-kakvi-sa-celite-i-sredstvata-za-konstitucionnata-revizia