Украинската война можеше да е приключена много по-рано, на много по-ниска цена в животи и средства, ако не беше западният ястребизъм.

Някога смятано за маргинално понятие, то бързо се превърна в горчива общоприета истина във Вашингтон, Лондон и Киев. Давид Арахамия, лидерът на партията на Володимир Зеленски, каза пред украинско издание, че Русия е предложила да прекрати военните действия през пролетта на 2022 г., при положение, че Украйна остане извън НАТО и запази неутралитет.

Арахамия би трябвало да знае. Той водеше украинската делегация при проведените в два кръга мирни разговори същата пролет в Турция. Руснаците „наистина се надяваха почти до последно, че ще ни извият ръцете да подпишем такова споразумение, за да приемем неутралитет“, спомня си той. „Това беше най-важното за тях. Бяха готови да спрат войната, ако приемем – както Финландия навремето направи – неутралитет и обещаем, че няма да влизаме в НАТО. Това беше ключовият момент.“

Екипът на Зеленски, разбираемо, не се доверяваше на намеренията на Москва. А перспективата да променят Украинската конституция, премахвайки от нея аспирациите на страната към НАТО – записани в нея по нареждане на Джордж У. Буш – несъмнено беше плашеща. Но, каквито и надежди да е имало за договаряне на споразумение, те бяха прекъснати на 9 април, когато Борис Джонсън, тогава британски премиер-министър, посети Украйна, настоявайки за война. БоДжо, според Арахамия, казал на украинците, че те „не трябва да подписват каквото и да било с тях – и трябва просто да се бием“.

Да, нека просто се бием.

Резултатът: много повече месеци боеве, много повече убити, унищожение на украинския физически ландшафт и инфраструктура, крайно обезлюдяване на страната и голяма вероятност правителството на Зеленски да бъде принудено да се задоволи с по-лоши условия за мир от онези, които бяха на масата през 2022 година. Ето това сътвориха „отговорните хора“ в западните коридори на властта.

Както авторът на „Jacobin“ Марко Марчетич отбелязва в неотдавнашно есе, въздържателите отляво и отдясно бяха обявени за подмазвачи на Кремъл и безотговорни глупаци, защото предупреждаваха, че ескалацията ще доведе до това:

„Въздържателите посочиха, че макар Киев със сигурност да има право да се защитава и да се опитва да си върне териториите, завзети от Русия, потенциалните разходи за Украйна от една продължителна война биха били много по-големи от цената на загубената територия.“ Той добавя още:

„През цялото време поддръжниците на мира и въздържанието, както и множество военни експерти, подчертаваха, че пълната украинска победа не е никак вероятна, предвид дисбаланса на военната мощ между двете държави и огромните предимства на Русия при война на изтощение. Страната и нейният народ, предупреждаваха те, може да се окаже, че ще понесат всички тези огромни загуби, само за да бъдат принудени накрая да сключат някакво споразумение за прекратяване на огъня или мир, и то при много по-неблагоприятни условия, отколкото биха получили по-рано.

Опасността винаги е била, че когато американската общественост и политици се уморят от ескалацията и финансирането, Киев ще бъде принуден да преговаря без лоста на военната подкрепа на САЩ.

А „отговорните хора“ са твърдо решени да запазят своите отговорни постове – тоест властта си. Вдясно това означава целенасочени усилия за създаване на ентусиазъм около кандидатурата на Ники Хейли срещу Доналд Тръмп в първичните избори на Републиканската партия. Събирането на средства за Хейли на 13 ноември с цени на билетите от 1000 долара, за което досега не беше съобщено, разкрива именно тези усилия.

Комитетът на домакините представляваше своеобразен списък на „отговорните хора“, които въвлякоха Съединените щати в две безплодни войни през двете десетилетия след 9/11 и служеха като наемни убийци на различни чуждестранни режими и компании. Там беше, разбира се, и Кърт Волкър, посланик в НАТО на кабинета Буш II и специален пратеник на Тръмп в Украйна, който по-късно послужи като ключов свидетел за втория му импийчмънт (помните ли глупавия разговор със Зеленски?).

Волкър беше придружен от рояк Бушови фигури, като Джим Конотън, бившият председател на Съвета за качество на околната среда към Белия дом по времето на Буш II; Андрю Манър от Департамента по вътрешна сигурност на Буш II (и щедър спонсор на Мит Ромни и Джеб Буш); както и ято фигури, свързани с „BGR Group“ – лобистка фирма, предпочитана от редица клиентски държави на САЩ, включително и неапетитни такива като Азербайджан.

„BGR Group“ беше наета също и от базираната в Пекин Xiaomi, за да помогне на китайската компания за електроника в борбата срещу включването ѝ в черния списък на администрацията на Тръмп по подозрения за връзки с китайския апарат за сигурност.

Забележително е, разбира се, че някои от същите тези фигури си проправиха път към управлението по времето на самия Тръмп. Тръмп не пресуши блатото. Този факт повдига сериозни въпроси относно това дали фигура като Тръмп би могла някога да изпълни популистките си обещания. И все пак засега тази тиня се върти около Хейли и я разпознава като техния човек. И това е още една причина да заявим още веднъж: никога, никога, никога Хейли.

Сохраб Ахмари е основател и редактор на списание „Compact“, редактор на „The American Conservative“ и гост-сътрудник на Центъра „Veritas“ за етика в обществения живот към Францисканския университет. Сред книгите му са „Тирания, Inc.: Как частната власт смаза американската свобода – и какво да направим по въпроса“ (2023), „От огън, по вода: Моето пътуване към католическата вяра“ (2019) и „Непрекъснатата нишка: Откриване на мъдростта на траицията в епохата на хаоса“ (2021).

Източник: theamericanconservative.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова