Българската култура се финансира на остатъчен принцип. Голяма част от дейностите са хронично недофинансирани.

Това заяви пред БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата, която организира в парламента кръгла маса за устойчиво финансиране на културата.

Големият процент и дял на нарастване на публичните финанси в Бюджет 2024 е с оглед повишаване на минималната работна заплата, в много по-малка степен са средствата, предвидени за дейност, уточни тя.

Продължаваме да изоставаме като дял и процент от БВП от страните от Централна и Източна Европа. Унгария, Естония, Латвия достигат над 1% от БВП за култура и обществени медии, посочи Андреева в предаването "Преди всички".

"Изоставаме от държавите, с които тръгнахме 1989 г. заедно в трансформация на икономиката и на обществения строй. 9 от държавите от Централна и Източна Европа по процент от БВП за култура и обществени медии са с процент между 0,8 и 1,3. В тазгодишния бюджет и тригодишната бюджетна прогноза ние сме трайно с 0,5%, колкото си бяхме в предходните години. Крайно време е да светне като червена лампа на Министерството на финансите, на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, че така повече не може да се продължава по отношение на българската култура. Не може да бъде държан така един сектор, който има фундаментални функции в българското общество."

На думи вероятно секторът е национален приоритет. Въпросът е действията на политиците да остойностят този национален приоритет, коментира Диана Андреева.