Текстът е публикуван в началото на май 2023 г. Преди последната война в Газа.

Да накараш пустинята да разцъфне: Защо Европа се придържа към колониалното мислене?

От 75 години палестинците по света правят възпоменания за Накба (палестинската катастрофа), която се състои в етническото прочистване и унищожаване на палестинските общности през 1948 г., за да се разчисти място за създаването на ексклузивна държава на европейските ционистки заселници. Палестинците днес все още изпитват последствията. По същия повод юдеите израелци отбелязват своята независимост. Европа има и директна, и индиректна роля в отнемането на собствеността на палестинците и основаването на Израел, така че не е изненадващо, че много европейски официални лица се включват в честванията на този заселническо-колониален проект.

В този контекст председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен миналия месец публикува видео обръщение, заявявайки: „Преди 75 години се сбъдна една мечта за Деня на независимостта на Израел. След най-голямата трагедия в човешката история еврейският народ най-сетне можа да изгради дом в Обетованата земя. Днес честваме 75 години жизнена демокрация в сърцето на Близкия Изток; 75 години динамизъм, изобретателност и революционни иновации. Вие буквално накарахте пустинята да разцъфне.“

Изявлението изобилстваше от ционистка пропаганда и фалшификации, които са старателно изобличени от мнозина признати историци, включително израелски. Не е нужно да продължаваме да обсъждаме този аспект тук. Единственото вярно нейно твърдение беше относно „най-голямата трагедия“ – Холокоста – без да се назоват извършителите.

Това ужасяващо събитие се разигра в сърцето на Европа. То беше замислено и изпълнено от европейски действащи лица и подхранвано от расистки етикети, които разделиха човечеството на висши и нисши раси, които разпалиха антисемитизма из цяла Европа и принудиха милиони еврейски граждани да напуснат или да бъдат изтребени.

Изявлението на Фон дер Лайен отразява типичният евро-колониален дискурс. Значението на думите ѝ се крие не само в тяхното съдържание, но и в колониалната логика, расизъм и идеологически представи, които те прикриват.

„Обетованата земя“

Нека си припомним, че европейските заселници от 1492 г. смятаха завладените от тях територии за „обетована земя“ и използваха библейски митологии, за да оправдаят колониалното отнемане на собственост и поробването. Те също твърдяха, че са направили завзетата земя процъфтяваща, благодарение на превъзхождащите си изобретателност, иновативност и труд.

Същата тази евро-модерна и колониална логика позволи и легитимира колонизирането на голяма част от света като пороби и подложи на геноцид милиони хора в Африка и Америките.

Тази менталност направи възможен и днешният израелски заселнически колониализъм и система на апартейд в Палестина. От тази перспектива Европа и Израел споделят „общи ценности“, макар и расови и заселническо-колониални ценности.

В изказването си Фон дер Лайен показа тотално безразличие към страданието на палестинците и нарушаването на техните човешки права. Това пренебрежение към палестинския народ е демонстрация на „антипалестински расизъм“, който палестинците усещат дълбоко.

Това пренебрежение има функция: то дехуманизира хората и принизява тяхното страдание и интереси до точката на незначителност. Едва тогава Израел изглежда като демокрация.

Това дълбинно поведение е в съответствие с расистките структури на властта, които поставят под въпрос самата човешка същност на колонизираните и поробени народи. Расизмът, в крайна сметка, е институция, която категоризира някои хора като по-нисши и ги поставя в подчинена позиция, за да наложи интересите на по-„достойни“ раси.

Израел изглежда като „жизнена демокрация“ единствено за тези, които не смятат палестинците за хора с равни права и стремежи. Държава, която скрепява със закон системното изключване на 50% от населението си, не е демокрация, а апартейд. Тази дискриминация беше налице в Израел от основаването му, но тя беше подкрепена със закона за националната държава от 2018 година.

Ционистки митове

„Превръщането на пустинята в градина“ отдавана е един от стълбовете в наратива на ционисткия мит. Няма значение фактът, че Палестина исторически е била една от най-плодородните части в региона, с жизнен културен, икономически и многоверов живот в продължение на векове, дори хилядолетия. Но този мит не е уникален за ционизма. Той просто подражава на други европейски колониални заселници, които са използвали подобна реторика, за да оправдаят обезправяването на коренните популации.

Единствено колониален манталитет може да иска да култивира пустинята. Ционисткият проект „да направи пустинята цъфтяща“ беше колониално и насилствено начинание срещу природата и срещу коренното население. Този проект включваше не само отнемането на собствената земя на палестинците, но и кражбата на сладководните им ресурси.

Расистки представи

И макар да е изкушаващо да гледаме на колониалните тропи като на архаични реликви от миналото, този дискурс продължава да формира съвременните колониални и неоколониални отношения, както и представите на влиятелните европейски политици.

Миналия октомври колегата на Фон дер Лайен и шеф по външната политика на ЕС Жозеф Борел също направи колониални твърдения. Той раздели света на добре поддържаната „градина“ на Европа и „джунглата“ на „останалия свят“.

Тук отново е важна мисловната структура. Представата за градина/джунгла не е просто грешка на езика, а отразява всъщност вековни дискурси и практики на дехуманизиране на неевропейците.

Този модел на географски представи служеше като функционално съзнание, което колониалните европейци използваха, за да оправдаят моралните и законните си права да завладяват, подчиняват, поробват и ограбват земите на неевропейските народи. Земята се считаше за „празна“, за част от „естественото състояние“, за джунгла или за обещана от Бога.

Изявленията на Борел показаха явно незачитане на ролята на неевропейските народи. Подобно на Фон дер Лайен, той очевидно пренебрегва факта, че така наречените мирни и цивилизовани градини на Европа бяха построени на основата на расисткия дискурс за „Черния ужас“ в междувоенния период, с цел експлоатация на Африка.

Подобни моменти разкриват упорството на колониалните, идеологическите, религиозните и расистките географски представи, дори сред най-високите ешелони на политическия апарат на ЕС. Това извиква съмнения относно искреността на тяхната реторика относно така нареченото решение за двете държави и човешките права в Палестина и отвъд нея.

За да бъде възприет сериозно, ЕС, както и останалите участници, които претендират, че защитават човешките права и справедливостта, трябва да конфронтират и разрушат колониалните и расистки представи, които позволяват съществуването на подобни мисловни структури.

Д-р Емил Бадарин има докторска степен по близкоизточна политика от университета в Ексетър и магистърски степени по международни отношения от университета в Бристол, по Политически науки от университета в Упсала и по градска и засторена среда/Пространствено планиране от Кралския технологичен университет в Стокхолм. Научен сътрудник в катедрата по европейска политика на добросъседство в Колежа на Европа в Натолин. Автор е на академични публикации и множество статии по въпросите на близкоизточната политика.

Източник: ebadarin.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

https://glasove.com/na-fokus/evropeyskiyat-kolonialen-rasizam-dehumanizira-palestintsite-i-prinizyava-stradanieto-im-do-tochkata-na-neznachitelnost