Даниел Байман написа този текст за "Форин Афеърс" на 7 февруари 2023 г. Публикуваме го отново поради неговата актуалност. Заглавието е на "Гласове"

След провала на втората интифада през 2005 г. – мащабно и продължително палестинско въстание – израелско-палестинският конфликт тлее. Хамас започна миниатюрни войни в ивицата Газа, а палестински въоръжени групи и отделни лица извършиха терористични нападения в Западния бряг, което предизвика суров израелски отговор. Палестинците се съпротивляваха и по други начини – маршируване, протестиране и хвърляне на камъни. Въпреки многото прояви на насилие обаче и двете страни избягват да водят боеве, които да достигнат мащаба и обхвата на втората интифада, макар постигането на споразумение чрез преговори да изглежда по-далечно от всякога.

Сега обаче опасните развития както от израелска, така и от палестинска страна се събират и перспективите за 2023 г. изглеждат мрачни. На 27 януари терористи нападнаха синагога в Йерусалим, убивайки седем души – едно от най-смъртоносните нападения над израелци от години. Последва израелско нападение в бежански лагер в Дженин, при което бяха убити девет палестинци – необичайно голям брой жертви.

Последното насилие има своите смъртоносни основания. Миналата година беше най-смъртоносната година в Израел и Западния бряг от втората интифада насам. Израелските сили убиха 151 палестинци на Западния бряг и в палестинските квартали в източен Йерусалим, което е почти двойно повече от 2021 година. В Газа 53-ма палестинци загинаха при сблъсъци между Израел и палестинската терористична групировка „Ислямски джихад“. Израел също претърпя най-големия брой жертви от години насам. При палестински нападения бяха убити 31-н израелци. Израелските военни твърдят, че палестинците са стреляли по техни войски почти 300 пъти, в сравнение с 61 през 2021 г. и 31 през 2020 година. Увеличиха се и случаите на хвърляне на камъни, коктейли „Молотов“ и запалителни бомби.

През ноември 2022 г. ООН предупреди, че „израелско-палестинският конфликт отново достига точката на кипене“. Амит Саар, високопоставен служител на израелското разузнаване, прогнозира, че през 2023 г. насилието на Западния бряг (макар и не в Газа) ще се нареди на второ място сред най-големите предизвикателства за Израел, веднага след вечната заплаха от Иран. Саар предупреди не само, че насилието се увеличава, но и че основите за неговото управление стават „нестабилни“. Полицейският капацитет на Палестинската автономия – управляващият орган на Западния бряг – и отношенията ѝ с Израел ерозират. Няма политически процес, който да носи обещание за палестинска независимост. Обикновените палестинци са все по-разочаровани от утвърдените лидери и групи – Фатах, партията, която отдавна доминира в палестинската политика, и нейният лидер Махмуд Абас, президент на Палестинската автономия, които отхвърлят насилието. Едно предвещаващо развитието събитие през декември 2022 г. беше, когато министър- председателят Бенямин Нетаняху създаде ново правителство, в което постави заселници, политически екстремисти и расисти на ключови позиции, контролиращи Западния бряг. Всичко това води до едно отчайващо, неизбежно заключение: шансовете за трета интифада са по-големи, отколкото са били през последните години.

Сянката на миналото

Наследството от втората интифада все още определя политиката и на израелците, и на палестинците.

Между 28 септември 2000 г. и 8 февруари 2005 г. са убити 1038 израелци и 3189 палестинци. През това време израелските сили разрушават над 4 000 палестински домове и арестуват хиляди палестинци. Израел също така затваря и бомбардира палестински министерства и инфраструктура, за да принуди палестинските лидери да прекратят насилието.

Втората интифада избухна поради смесица от фактори, някои от които специфични за момента, а други с възмжност за повторение. Ариел Шарон, израелски политик, който по това време е лидер на опозицията, а в очите на много палестинци е военнопрестъпник, предизвиква въстанието с умишлено провокативно посещение на мястото, известно на евреите като Храмовия хълм, а на мюсюлманите като Харам-аш-Шариф. Палестинците се разбунтуваха в отговор на посещението и това доведе до жестоки израелски репресии, при които бяха убити още палестинци и на свой ред нови протести, в един смъртоносен цикъл.

Най-общо казано, палестинците бяха фрустрирани от израелско-палестинския мирен процес, който първоначално даваше надежди за независимост, но в крайна сметка се забави. Преговорите доведоха до създаването на Палестинската автономия (ПА), оглавявана от дългогодишния палестински лидер Ясер Арафат и лидери предимно от партията „Фатах“, на която той бе съосновател. През 90-те години на 20. век ПА помогна на Израел да смаже „Хамас“, а Израел и САЩ не обръщаха внимание на корупцията и нарушаването на човешките права от страна на Арафат и неговите приближени. Палестинците смятаха, че Израел протака преговорите, отказва да направи стъпки, забавя прехвърлянето на територии и нанася опустошения на палестинската икономика чрез гранични и пътнически ограничения.

„Хамас“ и фракциите във Фатах се възползваха от тези настроения. И понеже мирните преговори зациклиха през 90-те години на 20. век, някои палестински групи, със знанието на Арафат, се въоръжиха за предстоящ конфликт. И се възползваха от момента, когато през 2000 г. преговорите в Кемп Дейвид се провалиха. Някои се надяваха, че могат да използват насилие, за да принудят Израел да направи отстъпки. Екстремистки настроените индивиди вярваха, че могат да използват тероризма, за да прогонят Израел от Западния бряг и Газа. Тези групи често се съревноваваха помежду си, като атакуваха Израел, за да демонстрират решимостта си пред обикновените палестинци. Насилието получи ентусиазирана подкрепа извън Израел, като хората от Саудитска Арабия и други арабски и мюсюлмански страни изпращаха средства на палестинците, включително и на семействата на атентаторите-самоубийци.

С увеличаването на насилието много израелци започнаха да смятат, че преговорите винаги са били измама – че Арафат не желае да сключи мир, и че палестинците като цяло са решени на насилие, въпреки отстъпките, които Израел беше предложил в Кемп Дейвид. Палестинците стигнаха до подобен извод в обратната посока, възприемайки мирния процес като начин Израел да продължи окупацията на палестинските територии и вярвайки, че в Кемп Дейвид са били обречени на провал.

Арафат не беше планирал насилието през 2000 г., но се опита да се възползва от него, като разчиташе на собствената си популярност и харизма, за да си гарантира, че сред лидерите на бойците няма силни съперници, които да оспорят позицията му. Той дори смяташе, че може да използва „Хамас“, без тя да засенчи лидерството му. Скоро обаче насилието излезе извън неговия контрол, както и извън контрола на когото и да било. Свирепият антитерористичен отговор на Израел опустоши „Хамас“ и различните фракции на Фатах, както и цялата инфраструктура на палестинските институции, ограничавайки способността им да нападат израелците. Но този отговор също така разцепи организациите, с което затрудни палестинските лидери да контролират насилието.

След няколко кървави години втората интифада затихна. Основните въоръжени палестински групироки, включително „Хамас“, обявиха прекратяване на огъня през 2005 г. и през следващите години сраженията постоянно намаляха, а други, като „Бригадите на мъчениците от Ал-Акса“, в крайна сметка също приеха да прекратят огъня. Преговорите не сложиха край на насилието. Това направиха израелското разузнаване и военните сили. Те убиваха заподозрени терористи, събираха разузнавателна информация за въоръжени палестински групи, окупираха отново градове на Западния бряг, арестуваха голям брой палестинци, установяваха контролно-пропускателни пунктове на целия Западен бряг и издигнаха бариера, която приблизително следваше бившата зелена линия между Западния бряг и Израел (след като вече са изградили бариера на границата с Газа). С течение на времето палестинските въоръжени групи отслабнаха, а палестинците се умориха да се бият. Арафат умря през 2004 г.,а неговият наследник Абас отхвърли насилието.

След прекратяването на огъня през 2005 г. израелските сили се изтеглиха от Газа и силно ограничиха движението през ивицата и израелската граница. Те се оттеглиха едностранно, така че Абас и Палестинската автономия можеха да си припишат заслугите, като заявят, че успешно са договорили изтегляне. „Хамас“ побърза да обяви победа, като убедително заяви, че не мирните преговори, а нейните нападения са накарали Израел да се оттегли. „Хамас“ спечели изборите през 2006 г. и взе властта в Газа през 2007г., като затвърди разделението между Газа и Западния бряг и между „Хамас“ и лидерите на Палестинската автономия.

През следващите години Абас и ПА често действаха по нареждане на израелските служби за сигурност, като помагаха за разправата с „Хамас“ и други насилствени групировки в замяна на израелска подкрепа. Израел също така поддържа силно разузнавателно, а понякога и военно присъствие на Западния бряг. Съединените щати също подкрепиха Абас, въпреки че ПА има ужасни резултати в областта на правата на човека и липсата на легитимност, като последният проблем се изостри, тъй като Палестинската автономия многократно отлагаше изборите. Насилието в Газа продължаваше. От време на време Израел започваше пълномащабни военни операции там, често в отговор на ракетни атаки на „Хамас“. По време на тези операции израелските сили правеха опити да убият палестински лидери в Газа, както и разрушиха тунели и бомбардираха инфраструктура (понякога умишлено, друг път като съпътстващи щети). Израел също така поддържаше строги ограничения върху стоките, които се движат от и към Газа, задушавайки и без друго слабата ѝ икономика.

Отклонение надясно

Последният път, когато израелците и палестинците имаха реална надежда за мир, беше в края на 90те години на миналия век. Оттогава и двете страни стават все по-скептични. Палестинците изтъкват засилващата се окупация и все по-разширяващите се селища като доказателство, че Израел няма желание да напусне Западния бряг. Израелците виждат насилието по време на втората интифада и идването на власт на „Хамас“ след изтеглянето им от Газа като доказателство, че отстъпките, включително напускането на определена територия, ще бъдат възнаградени с насилие.

Повечето израелци смятат, че „винаги ще живеят с меч“, според проучване на „Института за изследване на националната сигурност“, израелски мозъчен тръст. Индексът „Две държави“ – проучване, провеждано от поддръжниците на решението за две държави, установи, че през 2022 г. подкрепата за мир чрез преговори е достигнала най-ниската си точка от началото на индекса през 2003 година. Политиците повториха тези настроения. „Тази година затвърди факта, че няма абсолютно никакъв политически процес“, оплака се служителят на Организацията за освобождение на Палестина Мустафа Баргути през 2022 година. Подобни нагласи водят до низходяща спирала – тъй като подкрепата за мирните преговори намалява, политиците не са склонни да подкрепят тези преговори и вместо това раздухват враждебността между общностите, което допълнително намалява обществената подкрепа за преговорите.

Сегашното израелско правителство вероятно е провокация за палестинците, имайки в състава си политици, които се стремят да увеличат присъствието на заселници и израелски военни в Западния бряг. Въпреки че Нетаняху е министър-председател по-дълго от всеки друг преди него, сегашното му правителство се различава от предишните. Заплашен от съдебен процес по обвинения в корупция, Нетаняху подбра членовете на коалицията си според това кой е готов да му помогне да блокира съдебния процес.

В резултат на това той се съюзи с редица крайно десни фигури, включително открити расисти. Итамар Бен-Гвир, министърът на националната сигурност – новосформирана длъжност, която има правомощия над израелската полиция – е осъден през 2007 г. за подстрекаване към расизъм и подкрепа на еврейска терористична организация. Преди да влезе в правителството, той окачва в дома си портрет на Барух Голдщайн – израелско-американски терорист, който през 1994 г. затрелва 29 палестински поклонници в Хеброн. Безалел Смотрич, новият минстър на финансите, е ръководил екстремистко заселническо движение, преди да се включи в правителството. Той ще има частичен контрол върху ежедневните операции на Израел на Западния бряг – същата теротория, която Смотрич открито предлага да бъде анексирана. Така правителството може да разхлаби ограниченията за използване на бойни патрони срещу протестиращи и бунтовници. То вече обеща да разшири селищата, а някои министри посочиха, че подкрепят узаконяването на така наречените „wildcat“ селища, които се изграждат върху палестинска земя без одобрението на израелското правителство, и които предишните правителства често закриваха. Заселниците, от своя страна, все по-често нападат палестинци, докато израелските военни сили стоят безучастно. Понякога, според ООН, те дори ги улесняват.

Правете го заради лайковете

Предишното израелско правителство, оглавявано на ротационен принцип от премиерите Нефтали Бенет и Яир Лапид, едва ли е било деликатно. Но то предприе малки стъпки за подобряване на ситуацията на Западния бряг и в Газа, като издаде сравнително голям брой разрешителни за работници от Газа и отмени планирано селище в Източен Йерусалим. Въпреки това тези жестове изглеждаха празни пред лицето на насилието от миналата година. През 2022 г. израелските сили за сигурност раниха повече от 9 000 палестинци, а над 30 от 151-н убити палестинци на Западния бряг бяха деца.

На Западния бряг се появиха нови палестински въоръжени групировки – „Бригадите на Дженин“ през 2021 г. и „Лъвската бърлога“ през 2022 година. Тези групи не се вписват точно в съществуващите категории. Бригадите „Дженин“ получават известна подкрепа от Палестинския ислямски джихад, но към тях се присъединяват и млади палестинци от „Хамас“, Фатах и Народния фронт за освобождение на Палестина. Новите фракции се радват на значителен брой онлайн последователи и използват Тик Ток и други платформи, за да достигнат до младите палестинци. Особено притеснително е, че към тях са се присъединили членове на Фатах – партията, която е преплетена с ръководството на Палестинската автономия. Всъщност някои от техните бащи работят в Палестинската автономия.

Това раздробяване отразява проблема, с който Израел се сблъска по време на втората интифада, когато вече не можеше да се довери на палестинския си партньор, тъй като ПА не искаше, но често и не можеше да се справи с насилието. Ако днес значителен брой млади членове на Фатах подкрепят насилието, те могат да изместят мирната фракция и да окажат натиск върху организацията да бъде по-войнствена. „Бригадите на Дженин“ и „Лъвската бърлога“ са слабо организирани и нямат уменията и мащабите на Фатах по време на дните ѝ на битки, нито пък на „Хамас“ днес. Но те приемат неформалната си структура, като обявяват, че са отворени за всеки, който действа от тяхно име – рецепта за неорганизирано, но широкомащабно насилие и атаки на вълци-единаци.

Недоволството от ПА е широко разпространено. Военните провокации на Израел и на заселниците отслабват легитимността на Палестинската автономия, показвайки, че организацията в най-добрия случай е слаба, а в най-лошия е израелска пионка. Разрастването на селищата предполага, че ПА е съучастник или най-малкото няма как да се противопостави на нарастващото влияние на Израел върху Западния бряг.

Съучастници в престъплението

Палестинската автономия действа като полицейска сила на Израел на Западния бряг, отчасти защото лидери като Абас смятат, че насилието е контрапродуктивно за палестинските стремежи. Но ПА разчита и на финансиране от ЕС и САЩ – пари, които може да получи, само ако се противопостави на всички нападения срещу Израел. А подобна външна подкрепа помага на ПА да смаже по-крайните си политически опоненти, които биха могли да оспорят властта на Абас и неговите поддръжници. Палестинската автономия приобщи някои критици, а други бяха задържани, бити и измъчвани. Особено ефективна тактика на ПА е да заплашва свободата и препитанието на семействата, ако не спрат отделни свои членове да използват насилие или да се противопоставят на Палестинска автономия.

Но ПА е политически слаба. Както предупреждава „Ал-Хак“, палестинска правозащитна група, „почти ежедневните набези в районите под контрола на ПА показват, че суверенитетът на ПА не съществува“. Оръжията продължават да са в изобилие и за един разгневен човек е лесно да прибегне до насилие. Освен това ПА не притежава демократична легитимност. Има голяма вероятност Абас да загуби в свободни и честни избори, ако те някога бъдат проведени. Всъщност, през 2021 г. Абас, вероятно опасявайки се да не се посрами на изборите, отмени дълго отлаганото им провеждане.

На дневен ред е и трънливият въпрос за наследяването. Абас е на 87 години и не е ясно кой ще го замени. Всъщност има няколко процеса на приемственост: за Фатах, за Палестинската автономия и за Организацията за освобождение на Палестина, начело на които понастоящем стои Абас. Възможно е всяка от тези организации да бъде поета от различен лидер. Вероятно е да има криза при наследяването, тъй като всички фракции се борят за влияние.

Палестинците имат слаба надежда, че сегашната система ще им донесе независимост. Повече от две трети от тях смятат, че решението за две държави вече не е жизнеспособно, а мнозина се опасяват, че новото израелско правителство ще анексира части от Западния бряг и Йерусалим. Повече от 70% от палестинците подкрепят създаването на въоръжени групировки, подобни на „Лъвската бърлога“.

Déjà vu?

Ситуацията днес е опасна, но тя се различава в много отношения от времето, когато избухна втората интифада. Израелските сили за сигурност са по-способни, отколкото бяха през 2000 година. Те имат разработени обширни разузнавателни мрежи на целия Западен бряг и са подобрили използването на технологии, включително Изкуствен интелект, големи бази данни и сигнално разузнаване. Израел е по-малко зависим от палестинските си партньори в областта на сигурността. До 2000 г. Израел беше допуснал голяма част от собственото му събиране на разузнавателни данни да западне с напредване на мирните преговори през 90-те години и зависеше до голяма степен от сътрудничеството с Палестинската автономия. Въпреки че Израел все още работи в тясно сътрудничество със службите за сигурност на ПА, днес той е по-добре подготвен да действа самостоятелно.

Освен това международната картина е по-лоша за палестинците. Въпреки че проучванията на общественото мнение все още показват широка подкрепа на арабската общественост за палестинската кауза, много от правителствата я подкрепят в по-малка степен, отколкото преди 20 години. По-специално Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и други държави от Персийския залив нормализираха или засилиха връзките си с Израел. Те вече не подкрепят палестинското насилие, опасявайки се, че то ще разбуни техните общества и по този начин ще затрудни сътрудничеството им с Израел. От много от някогашните си съюзници палестинците днес могат да очакват само мълчание.

Палестинските лидери също са предпазливи по отношение на насилието. Абас признава, че голяма част от властта му зависи от израелската добра воля и че фракциите във Фатах и негови съперници искат смяна на ръководството. Това рязко контрастира с Арафат, който беше сигурен в популярността си и вярваше, че може да контролира и използва насилието. На практика палестинската политика и общество са фрагментирани и всяка масова мобилизация, независимо дали е въоръжена или не, ще бъде трудна.

Дори Газа е неочаквано светъл лъч. „Хамас“ продължава да е враждебно настроена към Израел и разполага с по-големи и далекобойни ракети, отколкото при различните сблъсъци с Израел в годините след втората интифада. Но неговите лидери изглежда осъзнават безсмислието на по-широката борба и се борят за палестинското лидерство, като се опитват да управляват Газа ефективно. Израел реагира бързо на нарушенията на прекратяването на огъня и създаде по-ефективни възпиращи средства. Когато през август 2022 г. Израел бомбардира интензивно цели на палестинския „Ислямски джихад“ в Газа, „Хамас“ остана извън бойните действия. В отговор на предпазливостта на „Хамас“ предишното правителство на Израел разреши на повече жители на Газа да работят Израел. То също така се опита да облекчи хуманитарната криза в ивицата – като позволи ремонт на водната и електрическата инфраструктура на Газа.

Прехвърчане на искри

Трудно е да се предвиди кога може да избухне насилие, отчасти защото израелските сили за сигурност също се опитват да прогнозират подобни изблици и да засилят сигурността в очакването им. Въпреки това посещенията на оспорвани религиозни места, като посещението на Бен-Гвир на Храмовия хълм през януари, рискуват да предизвикат гняв.

Йерусалим, както винаги, продължава да бъде огнище на напрежение. Новото правителство може да разреши на религиозните евреи да се молят на Храмовия хълм или да разхлаби по друг начин ограниченията върху еврейската религиозна дейност, което би нарушило статуквото, което се запази дори през най-тежките дни на втората интифада. Подобна стъпка би внушила на палестинците, че са загубили контрола върху мюсюлманските свети места. Освен това правителството вероятно ще ускори строителството на селища в традиционно арабски райони в Йеруслаим или в близост до него, за да промени трайно демографската ситуация, така че тези квартали вече да не са предимно палестински, в случай че преговорите за размяна на земи някога бъдат възобновени.

Междувременно вероятно ще се увеличат нападенията от еврейски заселници срещу палестинци. Заселниците с право вярват, че правителството покровителства тяхното присъствие и че военните и полицията ги защитават, дори когато те инициират насилие. Подобна подкрепа от страна на правителството може да вдъхнови палестинците да вземат оръжие за самозащита, което ще ги вкара в опасна спирала.

Политиката и от двете страни рискува да изостри напрежението. Някои от новите израелски лидери може да се опитат да използват палестинското насилие, дори в отговор на провокация, за да получат израелска подкрепа за крайните си позиции. По същия начин, ако има съревнование за наследник на Абас, амбициозните палестински лидери могат да се състезават в осъждане на Израел и призоваване към повече размирици.

Напълно възможно е насилие да избухне и заради някакъв малък, непланиран инцидент – видеозапис, в който войник обижда палестинец, сбиване между засленици и палестинци, което ескалира, или друго събитие от ежедневието, каквито се случват между живеещи във вражда хора. Проблемите могат да излязат извън контрол, ако силите за сигурност на Палестинската автономия престанат да си сътрудничат с Израел. В този смисъл израелските и палестинските лидери трябва да бъдат подготвени за избухване на насилие без особено предупреждение.

Ходене на пръсти

Израел е доказал, че докато насилието не е продължително и израелските жертви са малко, може да продължи да прилага настоящия си подход. Рискът от значително по-голямо насилие обаче остава реален и застрашава не само живота на израелците и палестинците, но и отношенията между Израел и арабските държави, където мирните споразумения вече са непопулярни.

За да се предотврати подобно нещо, съветът за връщане към преговори звучи изкушаващо, тъй като те биха могли да осигурят създаването на палестинска държава в замяна на гаранции за сигурност. Но успешните преговори имаха далечен шанс преди десет години, а днес са неправдоподобни. Администрацията на Байдън няма голям апетит за конфронтация с новото израелско правителство. А дори и да има, Съединените щати вероятно няма да успеят да променят израелската или палестинската политика.

Най-реалистичната надежда е просто кризата да бъде управлявана, като Съединените щати, Йордания и други заинтересовани държави редовно настояват двете страни да не ескалират. Предварителното примирие с „Хамас“ трябва да бъде запазено, ако е възможно, като Израел продължи да облекчава условията в Газа, ако „Хамас“ държи оръжието си в кобура. Израел и САЩ следва също така да се ангажират с палестинците извън обкръжението на Абас, докато се подготвя неговото оттегляне. Като се има предвид успехът на споразуменията от Абрахам, споразуменията за нормализиране на отношенията между Израел и няколко арабски държави, САЩ следва да привлекат арабските правителства да окажат натиск върху ПА и „Хамас“ при евентуални изгледи за нарастване на насилието.

Конкуренцията във връзка с наследяването на Абас, ежедневното насилие на ниско ниво и пълзящото анексиране на палестински области имат потенциал да ескалират и поне засега шансът за голямо решение чрез преговори е отминал. Усилията на Съединените щати и другите съюзници на Израел за възпиране на провокативни посещения и заселване в горещи райони са примери за скромни стъпки, които често могат да се провалят, но могат да предотвратят широки конфронтации. За да предотвратят трета интифада, израелците, палестинците и техните партньори трябва да мислят в малки категории – да работят всеки ден, за да предотвратят възникването на всички възможни искри, а ако те възникнат – да действат бързо, за да предотвратят запалването на всички сухи съчки.

Даниел Байман е професор и старши научен сътрудник в Центъра за близкоизточна политика към института „Брукингс“. Автор е на книгата „Разпространяващата се омраза: Глобалният възход на белия супремасистки тероризъм“.

Източник: foreignaffairs.com

Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова

https://glasove.com/na-fokus/hronika-na-predizvestenata-treta-intifada