Протестиращите на АМ "Струма" енергетици вдигнаха блокадата след одобреното споразумение с властта. В редиците им обаче остават както съмнения, така и неясноти какво ще се случва занапред.

"Дотогава има много вода да изчете. Не се знае какво и как ще променят нещата. За нас е важно да има работни места и младите хора да седят тук. С надеждата политиците да се осъзнаят, че това е България, не е чужда държава, за да държат за чуждите държави, а хората тук да страдат."

"Тия горе днеска казват едно, утре – друго."

"Може и на газ да е, обаче да останат работните места на хората. ТЕЦ-ът трябва да бъде в енергийната система, защото тия фотоволтаици няма да смогнат се справят през зимата. Решения има."

"Има визия за развитието на централата в бъдеще. Ние знаем, че въглищата на този етап искат да бъдат премахнати – говорим за Европа. Зеленият преход е неизбежен, но искаме да е плавен, справедлив за всички. Първоначалният вариант, който ни предлагаха, беше форсмажорен. Ние сме най-подготвената централа от въглищните, които работим за този преход. Искаме пълна мощност да се даде, на работа, до 2038 г. на централата. Да може тази инвестиционна програма, която е заложена, да бъде завършена", смята Иво Димитров, синдикалист от ТЕЦ "Бобов дол".

"Основното, което договорихме, е енергийните дружества на свободния пазар, тоест частните, в тях да не бъдат намалявани мощности и да не бъде спирана или намалявана дейността. Оттук нататък е бъдещото развитие на ТЕЦ "Бобов дол", отбелязва Йорданка Германова от КТ "Подкрепа".

"Протестът отиде по-далеч, отколкото можеше да се предположи. Негативните настроения на миньорите са раздухвани, те са разпалвани. Може би това ще е само началото на края, началото на недоволството."

Това мнение изрази пред БНР Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН. Той е участник в съвместно изследване и анализ на БАН и СУ на демографското и социално развитие на региона на "Марица Изток".

Хората изразяват своите тревоги - да имат предвидимо бъдеще, допълни той. По думите му не може да се осигури безпроблемно съществуване на миньорите, защото общото движение в Европа е към декарбонизация, а пазарните механизми са силни и "можем само да ги посмекчим оттук-оттам".

Когато говорим за въглищна енергетика в България, говорим за амалгама от много различна собственост и различна производителност на труда, изтъкна Събев. Според него трябва да се прави разграничение между тези централи и е назряло закриването на някои от тях, "особено на по-малките".

По силата на сключения през 2001 г. договорки при продажбата на ТЕЦ "Марица Изток" - 1 и 3, България всяка година плаща стотици милиони, близо милиард, за двете американски ТЕЦ, коментира Димитър Събев в предаването "Преди всички".

"Това са едни големи пари. Тези големи пари в години на нормално функциониране, без ексцесивно големи цени на пазара, тези плащания, субсидии от страна на държавата, гарантираха, че американските ТЕЦ ще останат да работят с печалба, ще продължат да функционират. Тези договори, сключени през 2001 г., изтичат – единият в началото на 2024 г., а другият – през 2026 г. България, ако под някаква причина бъде подлъгана да продължи да прави тези плащания, въпреки че не е длъжна, ще си бъде чисто наша вина. Ако тези ТЕЦ бъдат оставени на свободния пазар и техните икономически параметри се влошат, трябва ли ние като общество и данъкоплатци да отделяме всяка година стотици милиони и милиарди лева, които можеха да се използват за образование и здраве?"

Постигнатото споразумение с правителството, което бе гласувано от парламента, Димитър Събев нарече "доста витиевато, може би са оставени големи врати в полето, за да може да се варира".