Само преди дни потърсихме Явор Куюмджиев за коментар по разпространена позиция на „Лукойл Нефтохим България“, в която компанията предупреди, че „всички потребители на горива ще се окажат губещи“, след като миналата седмица депутатите приеха на първо четене законопроект за промяна на закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки срещу Русия. Новите правила предвиждат българското правителство да спре вноса на руски петрол до 30 дни след влизане в сила на промените. Прогнозата на Явор Куюмджиев е, че горивата ще поскъпнат със закъснение от 2-3 седмици почти двойно. „Такава е икономическата логика“, казва бившият зам.-енергиен министър.

- Господин Куюмджиев, с промените в закона за енергетиката българските домакинства ще излязат на свободния пазар, но чуваме диаметрално различни обяснения от управляващи и експерти – първите казват, че токът няма да поскъпне или ще поскъпне с малко, но вече има становища на енергийни специалисти, които предупреждават с до 300 процента увеличение на цената. Къде е истината?

- Управляващите лъжат. Те не могат да гарантират запазването на цените, защото с тези промени в закона за енергетиката, които касаят крайните клиенти, изчезва регулирания пазар. С тези промени неглижират решението от предния парламент, с което правителството беше принудено да запази регулирания пазар до 1 януари 2026 година. Да, хората ще останат на регулирания пазар, но ЕРП-тата (Енергийно-разпределителните дружества, б.р.) минават на свободния пазар. И ето ги простите цифрички – ако гледаме днешната цена, тя е около 230 лева за Mwh, или 23 стотинки за Kwh. Регулираната цена, по която до края на годината от обществения доставчик НЕК доставя на ЕРП-тата, които пък ни го продават на нас в крайната точка е 14 стотинки за Kwh. Кой ще компенсира разликата от тези 9 стотинки за Kwh? ЕРП-тата ли? Нали разбирате, че няма как частни търговски дружества да купуват по-скъп ток, а да го продават на нас по-евтино, само защото правителството ги кара да купуват на свободния пазар. Единственият начин, по който теоретично биха могли да гарантират запазване на цената е чрез държавни субсидии на ЕРП-тата за тези 9 стотинки разлика, изчислено по днешната цена. А ако цената стане 40 или 50 стотинки за Kwh, откъде ще дойдат тези пари? Има няколко проблема с това субсидиране на ЕРП-тата. Първият е, че то не е разчетено в бюджета. Вторият проблем е, че не знам дали е мислено по въпроса дали това не е неправомерна държавна помощ. Ако започне наказателна процедура от Европейската комисия? А третият проблем е, че буквално се финтира решение на парламента.

- Какви ще са реалните цени, какви фактури ще получаваме, когато българските домакинства излезем на свободния пазар на електроенергия, може ли да се прогнозира?

- Средната месечна сметка за ток в страната е 60 лева, някои плащат 30 лева, други – 3000 лева и тези 60 лева са средната месечна сметка. Те отговарят приблизително на 300 Kwh електроенергия, която потребява едно домакинство. Дневната цена на електроенергията сега е 21 стотинки, с ДДС, акциз и прочие, а от първи януари 2024 година средната сметка ще стане 120 лева или двойно. ЕРП-тата излизат на свободния пазар от 1 януари 2024 година и те трябва да го купят от там, за да ни го продадат на нас, а токът там е почти два пъти по-скъп от регулирания пазар. И тези промени в закона за енерегетиката в момента се правят много подло, защото – да, гражданите оставаме на регулирания пазар, но ЕРП-тата минават на свободния. До 1 януари 2026 година ще има регулирани цени, които Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) не е много ясно как ще определя, защото няма да има обществен доставчик, няма да има енергиен микс и КЕВР не може да разпореди на АЕЦ или на който и да е друг да достави определено количество електроенергия на такава цена, всичко ще се решава пазарно. Индиректно българските потребители излизат на свободния пазар на 1 януари 2024 година.

- А каква ще бъде тогава ролята на КЕВР?

- Ролята на КЕВР като регулатор на електрическия пазар изчезва, адски неясно е, защото КЕВР трябва да определя цената на регулирания пазар на така наречената регулаторна година от 1 юли до 31 юни. Но как ще определя КЕВР цената на регулирания пазар, когато няма да има обществен доставчик?

- Как тогава едно домакинство ще знае какви ще са разходите му за ток през следващите месеци? Ще може ли да планира семеен бюджет в разходна част за отопление, например?

- Не. Теоретично, както твърдят управляващите, цената на КЕВР, която е определена до 30 юни 2024 година, трябва да се запази. Теоретично, ЕРП-тата трябва да продават на гражданите на тази цена до 30 юни 2024 година. Но как ЕРП купува нещо за 23 стотинки и го продава за 14 стотинки? Тук е заровен проблемът.

- И очевидно този проблем ще се решава с държавни субсидии и за ЕРП-тата, така ли?

- Точно така. Някой трябва да компенсира ЕРП-тата, защото иначе те ще фалират.

- Политика със субсидии не води ли най-малкото до нови заеми?

- Категорично, да. Или до тотално източване, изтощаване на енергетиката ни. Вероятно ще бъде пипнат фондът „Сигурност на електроенергийната система“, за да компенсират разликите в цената при увеличение. За шест месеца – до 1 юли 2024 година от някъде ще намерят някакви пари и ще компенсират ЕРП-тата с риск, че това ще доведе до неправомерна държавна помощ, че ще нарасне дългът, че ще ликвидират Фонда – всичко това ще го направят, защото очевидно не им дреме. А след това?

- След 30 юни 2024 година?

- Да. Не мога да си представя. КЕВР по закон ще бъде принуден да формира цена за регулирания пазар, който уж не е отменен. Тази цена трябва да се формира на база разходите на ЕРПтата за доставка на електроенергията до нас, крайните потребители. Всички разходи като се отразят, трябва да се направи някаква прогноза за евентуалната цена една година напред, за периода от 1 юли 2024 година до 30 юни 2025 година. В момента и Делфийският оракул няма да може да каже какво ще се случи. Тогава също ще възникне проблем, защото ако пазарната цена е като в момента, КЕВР ще трябва да вдигне цената на електроенергия на регулирания пазар двойно. Ако не го направи, влизаме отново в хипотезата на спонсориране на ЕРП-тата за още една година напред. Трудно е да се изчисли сумата, но това могат да бъдат и милиарди левове. А не може да се изчисли по две причини – какво ще бъде потреблението, може би ще нараства, каквито са тенденциите през последните години и какви ще бъдат пазарните цени на електрическата енергия.

- А защо толкова много се бърза с промените в закона за енергетиката, при положение, че нямаме срокове по общата европейска политика за това, нямаме „срок от Брюксел“?

- Не зная, може би защото нямат представа какво правят, защото се обслужват нечии чужди интереси, защото са алчни. Не мога да си обясня бързането на управляващите с разумни аргументи и действия. Няма логика, абсурдно е. Дори обясненията за усвояването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) са без стойност, защото условията за усвояването на тези средства бяха разписани от самите тях. Подготовката на ПВУ се правеше от няколко български правителства, чиито представители днес са в парламента. Да не забравяме, че идеята на ПВУ бе да се възстановим след пандемията от ковид. Ковид мина, забравихме го, но ние още чакаме средства за възстановяване. А условията в ПВУ са написани от българските власти.

- Обезпокоителни са данните и за „Булгаргаз“, които ваши колеги-енергетици споменават вече числа като 128 млн. лева превишаване на пасивите спрямо активите. Какво е състоянието на държавното ни газово дружество?

- То е в колапс. Случва се това, което започна още миналата година през април. Още тогава правителството отвори „Кутията на Пандора“. „Булгаргаз“ имаше квази монополно положение на българския пазар и на практика обслужваше 90 процента от клиентите, тъй като доставяше най-евтиният възможен газ за крайните си клиенти. Конкуренция на руския тръбен газ от американски втечнен газ, патагонски, нигерийски и какъвто и да е не може да има, защото е много по-скъп. В момента на пазара имаме регистрирани около 180 търговци на газ, толкова бяха последно преди известно време, вече им загубих и точната бройка. Пазарният дял на „Булгаргаз“ падна, съответно падат приходите, печалбата. Не само „Булгаргаз“, а и много други европейски газови компании, бяха принудени да се запасяват със скъп природен газ за миналата зима и да пълнят газовите хранилища до 80 процента от капацитета им от малоумното решение на Европейската комисия. Така газовите хранилища бяха напълнени с газ, който в някои моменти струваше 350 евро за Mwh. В момента цената е 35 евро. Стотици милиарди евро са наляти в един скъп газ, който си стои в хранилищата. От там този скъп газ може да излезе само при две условия – първото е цената отново да стане 350 евро, за да не фалират дружествата, които са го купили на тази цена, а вторият е – да се продаде сега, но на сегашните пазарни цени, което отново ще доведе до фалит на всички тези компании. И тъй като „Булгаргаз“ има много количества скъп газ в „Чирен“, приходите не му стигат да си обслужва дълговете и отива към някакъв закономерен край, което беше ясно още миналата година през април.

- Много ли е спекулативно да се мисли, че има интереси към „Булгаргаз“, или се търси някаква нова приватизация в енергетиката – теза, която се отхвърля като един вид конспирация?

- От приватизация на „Булгаргаз“ няма смисъл, много по-изгодно е да се направи чисто нова газова компания и да се развие наново. „Булгаргаз“ няма нищо, „Булгаргаз“ има една сграда и дългове. Държавата тотално абдикира от газовия пазар и го остави на който успее да се ориентира и е достатъчно комбинативен да се справи.

- Колко още ще продължи това свободното падане на сектор „енергетика“ у нас?

- Ако ситуацията не се промени, няма как да спре. Ако в управлението на българската енерегетика не бъдат допуснати хора, които знаят какво правят, знаят къде искат да стигнат и знаят как да го постигнат, свободното падане ще продължи. Вижте, трагедията е пълна навсякъде, държавна газова енергетика вече няма. Газ ще има, просто няма да бъде доставян от държавната газова компания, а от десетки, стотици частни компании. Отворен пазар, с тази разлика, че пазарът с газа не е като пазара с доматите, много по-особен, много по-геополитически е. Печалбите от газовия пазар са гарантирани с десетилетия напред и абдикацията на държавата от този пазар беше брутална глупост. Електроенергетиката ни отива в тотален колапс, преждевременното затваряне на въглищните ТЕЦ-ове, при това не на всички, а селективно, ще ни постави в ситуация вероятно към 2026-2027 година България да внася ток, след като десетилетия наред сме били износител на електроенергия. Ток ще има, да. Но въпросът е, че ще бъде по-скъп и няма да бъде произведен в България. В нефтената енергетика в момента се готви поредната колосална глупост – отказът от изключението да купуваме руски нефт, което ще доведе до увеличаване на цената на горивата поне с 50 процента.

- От „Труд news” Ви търсихме вече за коментар по позицията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ заради приемането на първо четене в парламента на законопроекта за промяна на закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки срещу Русия, как изчислявате това поскъпване?

- Таванът, на който европейски страни могат да купуват руски петрол, е установен от Европейската комисия и той е на 60 долара за барел, а пазарната цена на другия петрол е 94 долара за барел. Това означава, че горивата ще поскъпнат минимум с 50 процента. Има и емпирично доказателство за това – дизелът, който зареждам, е около 2,60 лева в момента у нас. В съседните държави е около 3,90 – 4,00 лева. Натам сме тръгнали, просто няма какво друго да се случи, това са икономически закони и най-елементарна логика. Единственият въпрос, на който не мога да си отговора е, защо хората в управлението на страната ни правят всичко това и то едновременно. И се питам, малко конспирологично, но може би задачата е да се ликвидира българската енергетика. Но като споменахме ПВУ, същите тези управляващи, по време на предишни правителства, включиха изваждането на „Булгартрансгаз“ и „Електро-енергийният системен оператор“ (ЕСО) от забранителния списък за приватизация. Тези две предприятия са много апетитни, защото това са естествени монополи, които винаги ще печелят, тъй като не можеш да построиш конкурентен газопровод или конкурентен електропровод, просто няма смисъл. Тези естествени монополи в момента са сто процента собственост на държавата. Много елегантна стъпка би била ваденето им от забранителния приватизационен списък, следващата стъпка може да е изваждането им от Българския енергиен холдинг (БЕХ) и продажбата им. Ако това се случи, ще бъде извършено национално предателство. Защото за това няма европейски директиви, няма изисквания за тези стратегически инфраструктурни мрежи, тези условия в ПВУ, пак казвам, те са вкарани там от българските власти, от правителствата на „Промяната“.

Явор Куюмджиев е роден на 14 септември 1970 година в град София. Учи в Софийската математическа гимназия, след това в Руското средно училище в град Високе Мито, Чехия, където получава диплома за средно образование. Следва в Центъра за езикова и теоретична подготовка на чуждестранни студенти към Карловия университет в Подебради, Чехия, в Чешки технически университет в Прага (1988 – 1993). Магистър по компютърни технологии в Технически университет – София (1996 – 1999). Магистър по Бизнес администрация в Рочестърския технологичен институт – US бизнес училище в Прага. Бил е депутат от БСП, зам.-министър на енергетиката. Бил е зам.-генерален директор на „Шкода“. Куюмджиев е един от изявените енергийни експерти у нас.

Автор: Биляна Веселинова

Източник: "Труд"