Балансът между вноса и износа е една много чувствителна система и тя трябва да работи като добре смазана машина. Не може да внасяш отвън повече, отколкото ти е необходимо и не може да изнасяш повече, отколкото произвеждаш.

Асоциацията на земеделските производители в България смята, че меморандумът, подписан с правителството не удовлетворява напълно искането на протестиращите фермери за защита на българската селскостопанска продукция. В позицията си асоциацията изразява опасение, че на този етап няма никаква гаранция, че този механизъм с квотите за внос на стоки от Украйна ще работи и още повече, че ще се спазва.

За коментар потърсихме Минчо Афузов, кандидат-кмет на Сливен, магистър по „Международни икономически отношения“, магистър-инженер, специалност „Технология на виното“. Два пъти (в пероода 2021-2023) е бил областен управител на града.

Ето неговото мнение, дадено пред Епицентър. бг:

На протеста не бяха само зърнопроизводителите - имаше овцевъди, млекопроизводители, млекопреработватели, целият бранш, целият сектор земеделие беше там. Самият протест беше провокиран от нелогичните стъпки на правителството за отмяната на забраната на внос на продукти от Украйна.

Искам правилно да бъда разбран - Украйна е във война, има нужда от подкрепа, обаче след като я подкрепяме като европейци, трябва всички да я подкрепяме заедно. Не може само България да я подкрепя, а Полша, Унгария, Румъния, Словакия да бяга.

Ние ли сме най-мощната държава, която може да понесе този внос на продукция, който до голяма степен ще повлияе на нашето производство? Ние сме малка слаба икономика с малко хора. Полша е огромна държава, Унгария е голяма държава, Словакия е съизмерима с нас, но тя постъпва спрямо интересите си на собствения си бранш. Ние - не!

ЛАШКАМЕ СЕ ОТ КРАЙНОСТ В КРАЙНОСТ

Да вземем зърнопроизводителите. Ако миналата година цените на зърното бяха достигнали космически нива, сега са паднали до минимуми. Това не е стабилност.

Ние се лашкаме от крайност в крайност. Супер високите цени през миналата година, незапомнено високи, доведоха до много кризи. В един момент животновъдите продаваха млякото си под себестойност. И това се случи в национален мащаб! Сега цените на млякото паднаха, защото имаше огромно количество внос на мляко отвън. Това са все удари върху българските земеделски производители.

Балансът между вноса и износа е една много чувствителна система и тя трябва да работи като добре смазана машина. Не може да внасяш отвън повече, отколкото ти е необходимо и не може да изнасяш повече, отколкото произвеждаш.

БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА - ПАСИВЕН НАБЛЮДАТЕЛ НА УБИВАНЕТО НА РОДНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Тук е мястото на държавата да регулира тези процеси. Тя има достатъчно лостове, достатъчно натрупани знания, опит и механизми да прави това. Но в момента българската държава не го прави, заради външнополитически ангажименти, които някой е поел. Това е единственото обяснение, което аз имам за днешната грешна, антинационална политика на българското правителство. Другото е още по-страшно - някой да е мотивиран да взема такива антинационални решения. Обикновено, когато липсва логика за такива действия, значи има мотивация.

ТЕЖКА ПОЛИТИЧЕСКА НЕЗРЯЛОСТ

Днес виждаме, че вече има недоволство от подписания с правителството меморандум. Затаената вчера обида, днес отново изплува. Да не забравяме, че протестът не бе само заради вноса от Украйна, протестът бе заради отношението на властта към земеделците. Ако не ги бяха нарекли "терористи", може би нямаше да излязат всички. Хората, които изкарват прехраната на цялата държава и са поставени в неконкурентни условия на работа, не може да ги наричаш терористи. Те са смазани, мълчат си, всеки се оправя някак и в един момент ще му кажеш – ти си терорист... Чакай, аз съм кравар, овчар, мандраджия, лозар, не съм терорист. Не стига, че не ми помагате, ами и ме наричате терорист?! Това поведение говори за тежка политическа незрялост и липса на възпитание, дори. Да, премиерът се извини, но много късно, когато обидата вече беше улегнала в съзнанието на всички, а извинението му стана между другото.

По начало начинът, по който България се държи в ЕС, ни вкарва в супер неизгодна позиция.

СУБСИДИИ, ЗА ДА СЪСИПВАМЕ БЪЛГАРСКО ПРОИЗВОДСТВО

В земеделския сектор ние получаваме субсидии, които невинаги са насочени там, където са най-необходими. Така те не регулират земеделието ни по начин, по който то да бъде максимално ефективно в посока на добавена стойност. Сега всички изтъкват, че най-големите субсидии влизат в зърнарския сектор. Ама те, зърнарите, не са виновни за това, че там има ниша, където да работят - това не е тяхна заслуга, държавата го е допуснала.

В други сектори има абсолютни безумия в субсидирането - например във винарството има субсидирано намаляване на продукцията от грозде. На лозарите им дават средства, за да берат разделено, за да може да се получи изкуствен дефицит и да се вдига цената на гроздето. В същото време на винарите не им дават да продават от готовата продукция, за да се получи дефицит на пазара и да се вдигне цената на виното. Да, обаче този винар, след като му е пълна избата, защо да харчи пари за скъпо грозде? Двете мерки унищожават взаимно ефекта си. С такива субсидии ние не ставаме по-конкурентни, ние спираме да работим. Намаляме работата, намаляме добавената стойност и секторът се превръща в едно голямо нищо! Такива несъответствия има навсякъде. Не се мисли как да се субсидира така, че мерките да бъдат комулативни. Излиза, че ефектът от това, че сме в ЕС, не е в положителна посока. А трябва да е. Ако правилно си подредим нещата - и мляко, и вино, и зеленчуци трябва да изнасяме. Не да идват отвън на по-ниски цени и така да подбиваме родното производство.

Сбъркана е цялата система на субсидиране - вместо да ни прави по-конкурентоспособни, обратно - тя ни прави по-малко конкурентоспособни на този пазар, на който ние сме се съгласили, че отваряме вратите и влизаме. Получава се изкривяване на базово ниво. В основите на икономиката се учат едни теории за абсолютните предимства и за относителните предимства на нациите. Ние нашите абсолютни предимства не ги ползваме, за да сме конкурентни. Ние се субсидираме срещу тях, за да може да намалим нашата конкуретоспособност и в този пазар нямаме възможност да произвеждаме и да изнасяме.

УКРАЙНА ПЕЧАТА ОГРОМНИ КОЛИЧЕСТВА ПАРИ, С КОИТО СУБСИДИРА ПРОДУКЦИЯТА СИ

Украйна в момента е във война. Украйна печата огромни количества пари. Четох, че лихвите по държавните им облигации минават 800%. което означава, че ако си купите днес за 1000 долара украински дълг, те имат ангажимент да ви върнат 8000 долара след една година. Всичките тези пари, които се печатат, субсидират техните производства и затова тук идва продукция на толкова ниски цени. И ще продължава да идва - ще навлизат толкова евтини стоки, колкото е необходимо, за да убият всичко на местния пазар. Това е пагубно, ако ние се оставим тази продукция да влиза. Например, дадена стока сега влиза на 30 стотинки, но ако Украйна има много голям зор, може да дойде и на 3 стотинки! Парите работят по много различен начин в състояние на хиперинфлация по отношение на цената на стоките. Това няма да бъде само с пшеницата, същото ще се случи с пчелния мед, с млякото и млечни произведения, с месото, където нещата вече стават неконтролируеми.

ПРОБЛЕМЪТ ТЕПЪРВА ЗАПОЧВА

И ако това не се спре сега, веднага, ще страдаме много! Не за друго, но нашите производители няма да могат да си продават стоката. Колкото и да притискат нашите политици, не може да взимат решения и да постъпват по начин, който е директно в разрез с интересите на националното, вътрешно производство. Това е опасно, което се случва. Ако започне да влиза месо от Украйна на 4 лева, това ще е национална катастрофа. В България се гледат сигурно 2 милиона прасета, те ядат постоянно, няма да ги избият, някой трябва да ги продаде на цената, на която влиза месото отвън, да изгуби еднн пари и да затвори бизнеса. Той като фалира, няма да има пари да плати на онзи, който му е дал фуража, той пък няма да може да плати на зърнопроизводителя. Веригата е дълга - накрая фалитът ще е за всички. Това е унищожаване на цялото национално стопанство. И за самия фиск на държавата е катастрофа, защото ДДС-то върху 10 лв. месо е два лева, ама на 4 лв. месо е 0,80 ст. - с какво ще пълним тази хазна?

Това не бива да се допуска по никакъв начин. Опасно е да се допуснат тези процеси и когато се вземат такива решения като последното за вноса от Украйна, оценката на въздействието трябва да бъде много точна, подробно и внимателно изработена. Тези неща са много тънки - ако сбъркаме в нашата малка икономика, може да влезем в национална катастрофа. Не искам да бъда краен, опасно е! Украйна е огромна държава, тя има огромно производство, може да ни удави с евтина продукция.

Трябва да внимаваме, не казвам, че не трябва да се помага на Украйна, но това трябва да става умно, с отчитане на вътрешния пазар и националното производство.