Правителството реши, че се отказваме от облекчените условия за покупка на руски петрол, които служебното правителство бе отвоювало от Европейската комисия. Да видим колко ще ни струва това безумие, което за Русия е нищо – бълха я ухапала, но нас мечка ще ни дави, така ще ни се отрази на бюджета – и националния, и фирмения, и личния.

Като спрем да купуваме руски петрол, бургаската рафинерия ще трябва да ползва иракски, саудитски или някакъв друг петрол. Да речем, че технологично това може да се регулира. С много пари, но може. При покупката на петрола обаче сметката въобще не излиза. Цената на руският продукт Уралс, който ползваме, е 75 долара барела. Саудитският, кувейтският, емиратският са около 95 долара. С 20-ина долара по скъпи. Капацитетът на Бургас е 7 милиона тона или около 50 милиона барела годишно. Разликата от 20 долара ще доведе до допълнителен разход за петрол от един милиард долара.

Но това не е всичко. Поради санкциите Русия дава допълнителна отстъпка от 20 – 25 долара за барел, което означава, че сега няма да можем да ползваме това финансово облекчение и вместо по 50, както би било с руския петрол, рафинерията ще купува близкоизточния по минимум 90 долара. Или като умножим разликата от 40 долара по 50 милиона барела, колкото е капацитетът на Бургас, получаваме вече 2 милиарда. Долара. Които рафинерията ще плаща допълнително и след това ще стовари разликата на нашия гръб.

Цените на горивата ще скочат и това ще бъде веднага последвано от вдигане на всички цени и на инфлацията. И то защото управляващите ненавиждали руснаците или искали да се подмажат на господарите си.

Омразата, казват, има цена. Да, но само за глупаците. Байдън може да мрази Русия не по-малко от Денков, но продължава да купува руско гориво за атомните им електроцентрали. А Унгария, без да мрази, кротко поиска от Европа удължаване на срока за изключване от санкциите за износ на продукти от преработен руски петрол. А ние – може зимата да мръзнем, може дизелът да стане 5 лева, но правителството последователно ще мрази и ще крещи Слава Украине.

Ум царува, ум робува, ум патки пасе, казва народът. Разбира се, може да не е само от глупост, омраза или подлизурство. В търговията със суров петрол има големи комисионни и при промяна в схемата добре поставеният човек може за кратко време да натрупа чудно състояние. Така че към възможните причини за безумното, от наша гледна точка решение, се добавя още едно предположение – финансово обезпечаване на спокойствието в далечните острови, за които говореха управляващите в записите на Радостин Василев.

Ами зърното? Решиха, че трябва да вдигнем забраната за внос на украинско зърно. Министърът на земеделието отначало се опъваше, но му запушиха устата и той си подви опашката. Прие всичко. А то е пълна лудост, след като може да унищожи зърнопроизводството и да наводни пазара ни с радиоактивно заразено и генномодифицирана пшеница, царевица и слънчоглед.

Българският слънчоглед бил 720 лв тона, а украинският – 620. Българският е толкова, защото толкова струва. А украинският е толкова, защото цената му не е борсова, а политическа. Ако решат, ще я направят 420 или 220. Толкова, колкото да убие местното производство. Последните дни пътувах из България и на много места видях големи масиви почернял, обгорял, необран слънчоглед.

Производителите знаят, че при този дъмпинг няма да могат да го продадат и явно решават да не правят допълнителни излишни разходи. Не случайно Полша и Унгария потвърдиха забраната за внос на украинските продукти. Само нашите пудели си подвиха опашките и клекнаха с изплезени езици.

Чували ли сте за дъмпинг? Знаете ли, че ако забраната падне, с нашето зърнопроизводство ще се случи същото като с нашите домати и картофи, ябълки и круши, месо и мляко, сирене, дрехи, обувки, стругове, електроуреди и всичко, всичко, което произвеждахме. Изчезнаха, убити от чуждия дъмпингов внос и безумната политика на правителствата. Сега производството им не може да се възстанови,защото всичко е унищожено. Така ще стане и със зърното.

А и как украинското няма да е по-евтино, като не искат да го купуват. Знаете ли защо – хората по света се страхуват, че тяхното зърно, слънчоглед, мед, сухо мляко могат да съдържат генни модификации и, като капак, да са радиоактивни поради снарядите с обеднен уран, които Украйна ползва. Използването на тези снаряди в Югославия доведе до бум в раковите заболявания.

Кое нормално правителство, което малко държи на народа си, ще купи радиоактивно зърно? Щяли да го проверяват! Глупости! Ами нали шефът на лабораторията срещу 50 000 евро подкуп ще напише, че радиоактивното генномодифицирано зърно е чисто като момина сълза. Ако откаже, ще го сменят и следващият ще подпише.

Само тези два случая са достатъчни да ни убедят, че властта върши обратното на това, което трябва да прави. Когато ги анализираме, не можем да не си спомним и за другите ѝ злощастни решения или предложения – отмяната на 3 март като национален празник, ликвидирането на перспективите на ядрената енергетика с т.нар. продажба на реакторите на Белене, опитите за прокарване на Истанбулската конвенция, опразването на военните ни складове в полза на Украйна и истеричната подкрепа за киевския режим, концесията Росенец, стремежът към цензура под предлог противодействие на дезинформацията и т.н. Тези стъпки създават един непознат и по света образ на правителство, което:

Вместо да създава, то разрушава;

вместо да пази държавата, то я предава;

вместо да я обогатява, то я разорява;

вместо да възпитава, то развращава;

вместо да убеждава, то отвращава.

Не зная колко дълго държавата би могла да издържи на подобно управление. Боя се – твърде малко.

Васил Василев