"Усещането на колегите е, че не се вземат превантивни мерки, за да се предотвратят тези нещастия, които се случват. Никой не може да твърди, че един язовир в добро състояние изведнъж ще даде такива големи поражения. Ние отново започваме да си заравяме главата в пясъка и да не виждаме истинските причини - дерета и корита не се почистват превантивно!"

Това мнение изрази в предаването "Хоризонт до обед" инж. Ясен Ишев от Научно-техническия съюз по транспорта.

"Ще падат още мостове. Ще има още аварии и неприятни случаи", предупреди експертът. По думите му чакаме едно съоръжение да изпадне в аварийно състояние, за да му обърнем внимание.

"За да се подобрят пътищата, трябват огромни средства, а те невинаги се осигуряват. Това се натрупва с времето", заяви инж. Ишев.

Най-критичните точки са по съоръженията, смята той.

"Докато един път можем да го заобиколим, едно съоръжение, ако се случи нещо с него, пътят се прекъсва."

Няма нужда да хвърляме милиони за глупави проекти, а да подобрим пътната безопасност не с набиването на мантинели, защото понякога се оказва, че това я влошава, изтъкна специалистът и запита "трябва ли да се набиват мантинели навсякъде?"

Всяко място, където се случва такова бедствие е уникално, защото е съчетание от различни фактори. Погрешно е изводите от анализите след едно бедствие да се прехвърлят на друго място.

Това поясни пред БНР доц. д-р Стелиян Димитров от Геолого-географския факултет на Софийския университет. Той е част от екип географи, които ще заснемат пострадалите места след потопа в Царево. Доц. Димитров е правил подобни изследвания след водното бедствие в Карловско миналата година.

"Всяка територия е уникална, с уникални проблеми. В случая има съвпадение между местната география по Странджанското крайбрежие и падането на този значителен дъжд."

Другият проблем е застрояването, защото тези "запечатани повърхности" засилват повърхностния отток, подчерта доц. Димитров в предаването "Хоризонт до обед".

"Тепърва ще усещаме ефекта от всичкия този бетон и този ефект ще бъде не в наша полза."

Целта на обследването, в което участва Стелиян Димитров, е да могат практически да бъдат измерени засегнатите от наводнението територии, за да се получи количествена характеристика на явлението.

С безпилотна летателна система ще бъде изготвена ортофотокарта. Ще бъде извършено и лазерно сканиране, така че да се направи цялостна реконструкция на онова, което се е случило, допълни доц. Димитров.

"Поне на три от деретата, в които имаше проблеми, ще се опитаме да ги направим на 2-3 км във вътрешността, посока от морето към сушата."

В рамките на седмица ще има предварителни резултати, които ще бъдат публично оповестени.