Решението на съда в Страсбург не е пряко свързано с приемането или не на Истанбулската конвенция от България, но е продължение на линията за налагане на нейни постулати, коментират юристи

България да създаде правна рамка и защита на еднополовите двойки. В момента те нямат никакъв правен статут и е нарушено правото им на зачитане на личен и семеен живот. Това обяви Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург в свое решение по жалба на две българки, чиито брак във Великобритания през 2016 г. не е признат от нашите власти.

През 2020 г. Лилия Бабулкова и Дарина Коилова подават жалба срещу България в Страсбург за установяване на нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) - право на зачитане на личния и семейния живот. Те сочат, че имат брак във Великобритания - държава, която е членка на Съвета на Европа, но живеят в родината си, която не е уредила правното признаване на семействата на лица от един и същи пол и това засяга всички семейноправни взаимоотношения - наследствени, данъчно-осигурителни, родствени, по отношение на бъдещите им деца и т. н.

Съдиите изрично сочат, че решението им по делото не задължава България да разреши брака между хора от един и същи пол. “По този въпрос ЕСПЧ вече е постановил, че държавите се ползват с известна свобода на преценка по отношение на точния статут, предоставен от средствата за признаване, и правата и задълженията, свързани с такъв съюз или регистрирано партньорство. Напротив, настоящият случай засяга само общата необходимост от правно признаване и базисна защита на жалбоподателите като партньори от един и същи пол”, се посочва в решението, цитирано в правния сайт “Лекс”. Според него правната рамка за еднополовите двойки трябва да е такава, че “да позволява на хората от един и същи пол да се възползват от адекватното признание и защита на техните семейни взаимоотношения”.

В същото време се изтъква, че има ясна и трайна тенденция за правно признаване на еднополовите двойки сред страните, присъединили се към ЕКПЧ - 30 от тях предоставят възможност за законно признаване на еднополови двойки, 18 разрешават брак на лица от същия пол, 12 са въвели алтернативни форми на признаване на брака.

Юристи обясниха пред “Труд news”, че решението на съда в Страсбург не е пряко свързано с приемането или не на Истанбулската конвенция от България, но е продължение на линията за налагане на нейни постулати, като това вече се случи с опита за включването на понятието “интимна връзка между лица” (без да е ясно дали са мъж и жена, жена и жена или мъж и мъж - б. р.) в Закона за защита от домашно насилие. Към момента в Семейния кодекс у нас липсва не само правен статут на гей двойките. В Семейния кодекс няма читава правна регламентация дори на понятието “фактическо съпружеско съжителство”. За него се ползва дефиниция на Върховния съд от Живково време - от 1969 г., а то фигурира в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Гражданския процесуален кодекс, Кодекса на труда и други нормативни актове.