Интересно е да се изследва как през последните 25 години Съединените щати станаха не само участници във войни на различни места на планетата, но се превърнаха и в основен инициатор на повечето въоръжени конфликти. Тръгвайки от Балканите през 1990-те и отивайки нататък до Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Ливан и Сомалия почти винаги има водеща американска роля там, където има бомбардиране и избиване. А там, където няма истинска война, има заплахи и санкции, предназначени да накарат другите страни да се излекуват, независимо дали са в Латинска Америка, като Венецуела, или Иран в Близкия Изток, или Северна Корея в Азия. Съществува и напълно безсмисленият акт за превръщане на големите конкуренти като Русия и Китай, както виждаме в момента, във врагове, с прокси войната, бушуваща в Украйна, заплахите заради Тайван и придвижването на света с една крачка по-близо до ядрена катастрофа.

Струва ми се, че преходът между американското лутане по пътя към войните и сегашната ситуация, в която войните се водят като нещо самопонятно, съвпада с определено политическо развитие в Съединените щати, а именно възхода на неоконсерваторите като създатели на външната политика и политиката за национална сигурност в двете основни партии. Това развитие протече успоредно с еволюирането на идеята, че Съединените щати по условие не могат да сгрешат, че те наистина имат уникалното, дадено от Бога право да подреждат и дисциплинират земното кълбо според нещо, което те измислиха, наложиха и нарекоха „международен ред, основан на правила“.

Кой би си помислил, че шепа еврейски студенти-активисти, с предимно леви убеждения, отначало конспириращи в ъгъла на кафетерията на City College of New York, ще създадат култ, който сега се опитва да управлява света? Неоконсерваторите стават най-активни политически през 1960-те години и в крайна сметка някои от тях се прикрепят към републиканската партия по времето на Роналд Рейгън, обявявайки, че тяхната еволюция се е случила, защото са „либерали, нападнати от реалността“.

Неоконсервативният етикет отначало се използва, за да опише тяхната политическа философия през 1973 година. Оттогава те се диверсифицираха и успяха да продадат на публиката и от двете партии възгледите си за това, че Съединените щати трябва да прегърнат агресивна интервенционистка външна политика и трябва да бъдат световен хегемон. Със сигурност желанието им за всеобхватна военна мощ е оформено най-вече от тяхната племенна сплотеност, подхранваща нуждата Вашингтон да бъде накаран да служи като вечен защитник на Израел, но хегемонистичният подход неизбежно доведе до експанзия на конфликта по целия свят и желание за оспорване, конфронтиране и надделяване над другите съществуващи велики сили. На това се дължи и подкрепата за ненужната и безсмислена война в Украйна за „отслабване на Русия“, и назряващият конфликт с Китай заради Тайван, за да се направи същото и в Азия. За да е сигурно, че републиканците няма да размислят за тази мисия, водещият неоконсерватор Бил Кристъл наскоро събра 2 милиона долара, за да лобира усилено и да гарантира, че републиканците ще продължат да се противопоставят на Кремъл в Европа.

Една от водещите неоконсервативни фамилии е Кейгънови, които успешно проникнаха и започнаха да доминират официалните центрове на външната политика както в републиканската, така и в демократическата партии. Виктория Нюланд, с рождено име Нуделман, съпругата на Робърт Кейгън, е окопана в Държавния департамент, където сега е заместник-секретар, пост номер две. До скоро тя беше един от топ-тримата служители в държавата, като всички те бяха и са евреи-ционисти. На практика при Джо Байдън евреите-ционисти доминират структурите на националната сигурност, включвайки топ нивата на Държавния департамент, началника на Вътрешна сигурност, главния прокурор, съветника по национална сигурност, директора на националното разузнаване, началника на кабинета на президента и заместник-директора на ЦРУ. Ястребовият уклон на Нюланд очевидно е двупартиен, тъй като тя заема висши постове при Бил Клинтън, Дик Чейни, Джордж У. Буш, Барак Обама и сега Джо Байдън. Като съветник на Чейни тя беше водещ привърженик на войната в Ирак, работейки с други евреи-неоконсерватори Дъг Фейт и Пол Уолфовиц в отбраната, а също и със Скутър Либи от кабинета на вицепрезидента. И понеже нямаше действителна заплаха за Съединените щати от Саддам Хюсеин, тя и колегите ѝ измислиха такава – оръжията за масово унищожение, които продадоха на медиите и на идиоти като Държавния секретар Кондолиза Райс. Смята се, че Нюланд е близка и с Хилари Клинтън и с ужасния бивш държавен секретар Мадлин Олбрайт, която наскоро почина. Всички нейни служебни назначения включваха или нападение или тежки санкции срещу страни, които бяха смятани от нея и колегите ѝ за неприятелски. Тя храни особена омраза към руснаците и към всички, които са враждебни на Израел.

Очевидно списъкът на Нюланд от сериозни грешки в политиките, които насърчава, служи единствено за подобряване на биографията ѝ в официалната ястребова външна политика на Вашингтон и когато Байдън дойде в президентския кабинет, тя се оказа назначена на пост номер три в Държавния департамент като заместник-държавен секретар по политическите въпроси. Завръщането ѝ на власт при демократите може да се дължи донякъде и на активизма на съпруга ѝ Робърт, който в момента е старши сътрудник на Brookings Institute и който беше един от първите неоконсерватори, присъединили се към „НикогаТръмп“ бандата още през 2016 г., когато подкрепяше Хилари Клинтън за президент и говори на набирането на средства за нея във Вашингтон, оплаквайки се от „изолационистката“ тенденция на републиканската партия, олицетворявана от Тръмп. Робърт е известен и с това, че няма война, която да не одобрява, а докато призовава Европа да увеличи разходите си за отбрана, коментира, че „Когато става дума за употребата на военна сила, американците са от Марс, а европейците – от Венера.“ Братът на Робърт, Фредерик, старши сътрудник в неоконсервативния American Enterprise Institute, и съпругата на Фредрик, Кимбърли, която оглавява институт със странното название Institute for the Study of War, също се смятат за неоконсервативни царски особи.

Нюланд е особено добре известна като движещата сила зад смяната на режима в Украйна през 2014 г., която замени честно избраният, но приятелски настроен към Русия президент Виктор Янукович с избрания по-удобен за САЩ и Западна Европа кандидат. Украйна, най-корумпираната страна в Европа, е в постоянна нестабилност от тогава и сегашната война, също предизвикана с намесата на САЩ и Великобритания, доведе до смъртта и раняването на приблизително половин милион украинци и руснаци.

Неотдавна Нюланд беше в Африка, забърквайки събитията в Нигер, който преживя скорошен военен преврат, в който беше отстранен президентът – корумпиран, но също така приятел на САЩ и Франция, които имат разположени войски в страната. Докато пиша това, няколко африкански държави, (Икономическа общност на западноафриканските страни) приятелски настроени към интересите на САЩ и Франция в региона, обединяват армиите си, за да отменят преврата, но този проект не събира голям ентусиазъм. Ще видим как ще се развие това, но очаквано Нюланд рекламира възможна военна интервенция за „възстановяване на демокрацията“.

На хоризонта има и още събития, докато неоконсерватори като държавния секретар Антъни Блинкен и Виктория Нюланд са начело на американската външна политика и се ползват с подкрепата на по-голяма част от Конгреса и на доминираната от евреи медийна и развлекателна индустрия. Джо Байдън е прекалено слаб и твърде зависим от израелското лоби, за да преследва каквито и да е политики, които биха били в полза на американския народ като цяло, така че курсът ще бъде задаван от сегашната реколта зилоти, точно както Доналд Тръмп беше насочван от неговите съветници християни-ционисти.

Ако искаме да разберем как остатъците от нашата република попаднаха в автобус, който се движи към пропастта, от група хора, която не мисли за останалите граждани на страната, в която живее, трябва просто да прочетем нещо от това, което минава за неоконсервативен анализ на действията, необходими за да бъде Америка „в безопасност“. Не е изненадващо, че те включват Израел, както и война от името на еврейската държава.

Една потресаващо отвратителна статия, която се появи на 13 август в The Hill със заглавието „Ако Израел удари Иран заради неговата ядрена програма, САЩ трябва да пазят техния гръб“, дава на Израел възможност да започне война по някаква причина, или пък без такава, а Съединените щати ще са принудени да се присъединят в тяхна подкрепа. Автор на статията е Майкъл Маковски, известен евреин неоконсерватор, и Чък Уолд. Маковски е президент и СЕО на Jewish Institute for National Security of America (JINSA), а Уолд е бивш генерал, който е свързан с тази група като „изтъкнат сътрудник“, което означава, че получава щедро възнаграждение, за да служи като говорител и да засилва надеждността на групата. За незапознатите с изданието The Hill – това е поръчково онлайн издание, финансирано от вътрешния властови кръг на Отбраната, което претендира за сериозност, но всъщност е част от ционисткото статукво и от мрежата „война на поискване“. Това, че JINSA е Еврейски институт за националната сигурност „на Америка“ е, разбира се, показателно хитър евфемизъм.

Статията започва с „Администрацията на Байдън трябва да се поучи от своята неподготвеност за войната между Русия и Украйна и да започне да се подготвя за голям конфликт между Израел и Иран. Администрацията трябва да остави настрана различията си с израелското правителство, да преодолее нежеланието си за конфликт с Иран и да започне тясно сътрудничество с Йерусалим в подготовка за нарастващата вероятност Израел да почувства, че няма друг избор, освен да инициира военна кампания срещу ядрената програма на Иран. В нов доклад на JINSA, наречен „Единомислие”… пенсионирани висши военни и експерти по националната сигурност обясняват, че каквито и различия да съществуват в момента между САЩ и Израел относно политиката за Иран, интересите на нашите две страни ще бъдат съгласувани след удар на Израел. В резултат, подготвяйки своя отговор, водещият принцип на Съединените щати трябва да бъде „единомислие с Израел“, за да осигури израелския военен успех, да осуети ирански ответен удар и да лимитира обхвата на конфликта – жизненоважни интереси и за двете страни.“

Защо войната с Иран е „жизненоважен интерес за Съединените щати“ не е разяснено, разбира се, тъй като целта е да се позволи на Израел да решава въпросите за войната и мира вместо Съединените щати. След това статията изтъква стария аргумент за „надеждността“, тоест че ако ние не отидем на война, никой вече няма да вярва на нашите гаранции за сигурност: „Предателство от страна на САЩ спрямо техния близък съюзник Израел, във време на голяма опасност за израелската държава, би било „една от най-великите катастрофи на всички времена“, сподели арабски лидер наскоро в частен разговор. Тъй като Израел е всеобщо приет за близък американски съюзник, позицията на САЩ в момент, когато Израел рискува хиляди жертви в защита на самото си съществуване, ще има широк отзвук. Силна американска подкрепа ще успокои съюзниците от Варшава до Абу Даби и Тайпе. Колебание от страна на Америка ще накърни надеждността на Вашингтон и ще одързости съперниците от Техеран до Москва и Пекин.“

Много е интересно да узнаем кой е арабският лидер, който е толкова загрижен за Израел, а също и че израелската държава всъщност не е американски съюзник, освен в богатото въображение на конгресмените, медиите и Белия дом. А Израел, разбира се, ще има нужда от повече оръжия и повече пари от американския данъкоплатец, които да включват „ускорена доставка до Израел на танкери КС-46А, боеприпаси с прецизно насочване, самолети F-15 и F-35 и противовъздушни и противоракетни защитни системи... Вашингтон трябва да ускори изграждането на интегрирани регионални противовъздушни, противоракетни и морски защитни системи срещу постоянните ирански заплахи.“ И Америка трябва да бъде готова да разшири войната: „Лидерите на Иран и „Хизбула“ трябва да бъдат неофициално предупредени, че тежък ответен удар срещу Израел... ще осигури тежки израелски и/или американски отговори, които могат да застрашат самата им власт. При започване на израелските удари САЩ трябва незабавно да снабдят Израел с прехващачи Iron Dome, снаряди с прецизно насочване, боеприпаси и резервни части и да разположат въздушна защита Patriot в Израел...“

Значи Съединените щати трябва да се подготвят да предадат националната си сигурност на Израел в замяна на какви ползи за американците? Донякъде това явно предвижда „намиране на трайно решение на незаконната ядрена програма на Иран“ – твърдение, което се основава на лъжа, въпреки че премиерът Бенямин Нетаняху повтаря повече от 20 години, че Иран е само на шест месеца време от производството на оръжие. И ЦРУ, и Мосад потвърдиха, че Иран няма такава програма, докато Израел има таен ядрен арсенал, създаден чрез употребата на обогатен уран и ядрени спусъци, откраднати от Съединените щати. Статията завършва с ново позоваване на несъществуващата програма, заявявайки, че „най-ефективният начин за справяне с ядрената програма на Иран вече е бил изговорен от президента Байдън и обсъден с американския посланик в Йерусалим: „Израел може и трябва да направи каквото е необходимо, за да се справи с това, а ние ще им пазим гърба.“

Подкрепянето на израелски военни престъпления не е правилен път. Както правилно казва Крис Хеджис, няма неотложен интерес Америка да навреди сама на себе си, сляпо подкрепяйки Израел, напротив: „Дългият кошмар с потисничеството на палестинците не е страничен проблем. Това е черно-белият въпрос за заселническо-колониална държава, която налага военна окупация, ужасяващо насилие и апартейд, подкрепени с милиарди долари от САЩ, върху коренното население на Палестина. Това са всемогъщите срещу безсилните. Израел използва модерните си оръжия срещу пленено население, което няма армия, флот, военновъздушни сили, механизирани военни части, няма командване и контрол, и няма тежка артилерия, като същевременно се преструва, че периодичните актове на масово клане са войни.“

И, разбира се, участвайки в кланета и изтезания, Израел винаги представя себе си като жертва, принудена да се бие срещу „терористите“. Имам по-добра идея какво да направим с всичко това. Президентът Джо Байдън трябва да бъде подложен на импийчмънт за пренебрегване на законодателството за военните правомощия и за дадените от него индикации, че ще пожертва интересите на САЩ и ще убие американски войници, няколко или по-вероятно николко от които няма да са евреи, тъй като няма окупация, заради която те да бъдат привлечени, а само за да се угоди и подкрепи едно открито зло чуждо правителство. И Доналд Тръмп трябва да бъде наказан заради множество подобни постъпки в полза на чужда държава по време на своя мандат. Междувременно трябва да завлечем Маковски и Уолд, заедно с приятелчетата им от American-Israel Public Affairs Committee и от Anti-Defamation League в Министерство на правосъдието и да ги изправим пред съд за нарушаване на Закона за регистрацията на чуждестранни агенти от 1938 г. (FARA), за това че са доброволно действащи агенти на чуждо правителство и действат корумпирано, в услуга на интересите на това правителство. Престъпниците от Американско-Израелския комитет по обществените въпроси вече използват свързаните с тях обществени връзки, за да осуетят преизбиране през 2024 г. на членове на Конгреса, които по какъвто и да е начин са критикували Израел или са били про-палестински настроени.

И докато сте още на темата, господин главен прокурор Мерик Гарланд, с рождено име Гарфинкъл, моля Ви, поканете и господин Блинкен и госпожа Нюланд да се отбият за разговор, просто за начало, за да проверите до каква степен са приложими законите за тези, които са на власт. Тук видимо има известно объркване, тъй като Израел не е част от Съединените щати, независимо колко политически доминантно и богато е неговото лоби. Време е тази глупост да се прекрати и да се нарече с истинското ѝ име – предателство.

Филип М. Джиралди е доктор по философия, изпълнителен директор на Council for the National Interest – образователна фондация, подлежаща на приспадане на данъци, която е насочена към външна политика, основаваща в по-голяма степен на интересите на САЩ в Близкия Изток.

Автор: Филип Джиралди, unz.com

https://glasove.com/na-fokus/neokonservativnoto-lobi-v-sasht-koeto-prevarna-planetata-v-arena-na-stotitsi-vaorazheni-konflikti

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова