„Идва ли новият световен ред?“ – пита Spiegel. „Срещу „диктатурата на Запада“: страните от БРИКС се борят за друг световен ред“ – констатира N-TV.

„Среща на високо равнище в Южна Африка: страните от БРИКС – нова сила срещу Запада?“ – пише и ZDFheute. „Среща на страните от БРИКС: картел срещу долара“ – заглавие в RND. „Развиващите се пазари изискват геополитическа реорганизация“ – смята Deutschlandfunk.

Това са заглавия в немскоезичните медии от вчера насам. Обще взето, във всички се акцентира върху различията на страните в БРИКС – най вече по линията „автокрации-демокрации”, както и „глобалните” интересите на Китай, представяни в опозиция на останалите страни-членки.

Продължава да се върти твърдението, че Индия и Бразилия са против разширяването на БРИКС (включит. в някои руски медии) – спекулация на Bloomberg, опровергана лично от говорителят на индийското външно министерство Ариндам Багчи, който заяви, че „Индия не се противопоставя на разширяването на БРИКС и, че публикации с такива твърдения не са верни.”

Според Багчи, страните членки на БРИКС в момента обсъждат „принципи, стандарти, критерии и процедури“ за процеса на разширяване на групата…

Разчита се и на пограничния конфликт между Индия и Китай, за който припомням, че на 15 август 2023 г. на Срещата на ниво командир на Китайско-индийския корпус двете страни заявиха, че са провели положителна, конструктивна и задълбочена дискусия относно бързото разрешаването на граничния спор по линията на фактически контрол (LAC) в Западния сектор.

Все пак покрай констатации като: „БРИКС се състои от много различни държави, някои от които се управляват демократично, а други не. Петте членове са много различни по отношение на техния размер, икономическа мощ и външнополитическа роля…”, се признава, че „преди всичко те споделят желанието за многополюсен свят, в който вече не са маргинализирани и САЩ, като суперсила, е по-малко доминираща.”

Foreign Policy за пореден път пита „Могат ли Китай и Русия да подкопаят ръководения от САЩ световен ред?

Според изданието, „Най-близкото изпитание за системата, ориентирана към САЩ, ще бъде срещата на върха на БРИКС, която започна днес в Южна Африка.”

„FP гадае на кафе” – коментира Юрий Баранчик – какво ще излезе от срещата и колко голяма е заплахата”.

Изданието цитира директора на Програмата за глобалния юг в мозъчния тръст Институт Куинси Саранг Шидор: „Глобалният юг ще следи внимателно срещата на върха на БРИКС с надеждата, че разрастващата се групировка ще постигне известен напредък в запълването на значителните пропуски, оставени от некачественото глобално управление на Америка.“

Оказва се, че нежеланието на голям брой държави по света да бъдат ограбвани от САЩ и техните сателити е просто следствие от „некачественото глобално управление“ на Вашингтон.

„Ще пропусна разсъжденията на FP за трудностите при разработването на проекта БРИКС и на общи подходи за развитието на организацията. Това е по-скоро пожелателно мислене от страна на Запада, отколкото реалност” – посочва руският учен.

Очевидно е, че двата основни въпроса в дневния ред на срещата на върха на БРИКС са разширяването на организацията и въпросът за общата валута, или по-точно въпросът за взаимните разплащания в националните валути на страните, при изключване на долара.

FP е силно обезпокоена от втория въпрос. Засега, според интервюираните от изданието експерти, появата на обща валута на БРИКС едва ли е възможна. Но решенията за разширяване на използването на местните валути в търговията, за разработване на обща платежна система, както и за създаване на комитет по въпроса за единната валута, са съвсем реалистични. А това определено ще удари по хегемонията на долара, намалявайки неговата употреба.

„Трябва да отбележа, че притесненията на Запада относно създаването на независими от него международни организации са напълно основателни” – пише Баранчик. „Възникването на общо незападно икономическо пространство рязко намалява ефективността на западните санкции срещу непослушни държави. Освен това възпрепятства Западът да ограбва останалата част от света; Да ваюват по всички тези поводи, Съединените щати и техните съюзници просто нямат достатъчно ресурси. Рисковете не са никак малки. А и не можеш да се биеш с всички безнаказано”.

Според „Financial Times„, Индия и Китай все повече се разминават по отношение на целта на БРИКС: Китай иска да превърне организацията в антипод на Г-7 (което би имало политически смисъл, като се има предвид политиката на санкции на страните от Г-7 срещу Русия и все повече срещу Китай), докато Индия подкрепя по-умерен курс. „Индийската логика е преди всичко икономическа: да има отношения на сътрудничество с всички и да защитава интересите на развиващите се страни” – справедливо отбеляза в ТГ канала си Елена Панина. Този подход, между другото, произтича от дългогодишната ѝ политика на „неприсъединяване“, както и от неотдавнашното посещение на Моди във Вашингтон. В същото време едва ли може да се говори за конфликт между Пекин и Ню Делхи, както прави британското издание. Различията в подходите не водят непременно до конфликт. Никой от членовете на БРИКС не е заинтересован от разцепване на организацията и всички трябва да вземат предвид позициите на водещите потенциални нови членове. Няма съмнение, че срещата на върха в Южна Африка ще доведе до общ подход, който да е подходящ за всички страни членки” – отбеляза още тя, добавяйки: „Financial Times изглежда умишлено драматизира ситуацията. Западът желае да види разцепление на БРИКС. И много би искал да улесни подобен сценарий.”

Разбира се, не всичко върви глядко в БРИКС. Страните все още не са реализирали пълния потенциал на сътрудничеството си. Но светът търси оптимален модел на развитие на фона на намаляващата ефективност на сегашния либерално-капиталистически модел, лидиран и охраняван от Америка и изгоден предимно за нея. Затова десетки държави се наредиха на опашката за членство в организацията, която по думите на Ю. Тавровски е един „успешен стартъп” – работещ модел на сътрудничество и синергия между няколко велики цивилизации.

Едва ли в Йоханесбург ще се намери положително решение на всички нерешени въпроси. Най-вероятно към БРИКС ще се присъединят нови членове. Най-вероятно въпросът за въвеждането на единна валута няма да бъде окончателно решен, въпреки че ще бъдат взети решения за разширяване на търговията в национални валути. Няма да има сензации според Тавровски, но „ще има твърдо движение напред с нарастваща скорост. Ще очакваме сензации на следващата среща на върха в Казан!”

Не е изненадващо, че увяхващата Америка се опитва, ако не да спре, то поне да забави развитието на многополюсния ред – къде с отваряна на още рани, къде с внушения като „Геополитическата мощ на Съединените щати ще се увеличи значително, а дълбоко вкорененият икономически и социален натиск може да принуди Китай да се върне към състояние на граждански размирици…. Украйна ще доведе до сътресения, каквито Русия не е виждала от 1991 г.; Цяла Евразия е или нефункционираща, или вече е в процес на промяна; Евразийската дезинтеграция може да промени глобалната система…”.

Както винаги досега, Фридман разчита на „шума”, търсейки „под вола теле” – както в случая с Иран и Саудитска Арабия, които задълбочават сътрудничеството си не за сметка на Русия, а точно обратното – индиректно, за сметка САЩ…

Все пак този път шефът на Стратфор се застрахова, че „това са условни прогнози”, така че не следва да му се държи сметка за тях „все още”…

Не си спомням обаче друг път да е признавал толкова прямо, че „Това не са прогнози, а просто програма за действие”.

В отговор бих завършила с думи на Н. Мандела, цитиран от С. Лавров: „Когато водата започне да кипи, абсурдно е да спрете да я загрявате.“

Вихра Павлова

https://24may.bg/2023/08/22/%d0%b1%d1%80%d0%b8%d0%ba%d1%81-%d0%ba%d0%be%d1%88%d0%bc%d0%b0%d1%80%d1%8a%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%b0%d0%b4%d0%b0/