Санкциите, наложени на Русия, нанесоха смъртоносен удар върху сърцевината на европейската икономика - индустрията. В резултат на това регионът се оказа в задънена улица. Той не може нито да затегне наложените ограничения, нито да свали „примката от врата си“ и надежда за подобрение почти няма.

От началото на украинския конфликт Европа, следвайки САЩ, наложи няколко кръга строги санкции срещу Русия. Наскоро редица чуждестранни медии съобщиха, че обратната реакция от тези ограничения е довела до висока инфлация на Стария континент и продължаващ натиск върху икономиката му. Сред европейците нараства загрижеността относно проблемите, които санкциите създават за самите тях.

Неразрешима дилема

Според информационната агенция "Россия сегодня" Уве Шулц, член на германския Бундестаг, каза, че поради въздействието на антируските санкции най-голямата икономика в ЕС е изправена пред икономическа рецесия и деиндустриализация. В изявление на уебсайта на своята партия "Алтернатива за Германия" Шулц каза, че ограниченията срещу Москва са засегнали тежко Германия. Той предупреди, че санкциите и икономическите мерки, наложени от управляващата коалиция на Германия, водят страната направо към загуба на индустрия.

Това се доказва от „разочароващи икономически перспективи за [страната] през 2023 г.“, както и от „слаби резултати в автомобилната индустрия, които продължават да водят до по-ниско производство в производствената индустрия“. Щефан Волф, президент на Германската асоциация на работодателите в областта на металите и електричеството, също смята, че германската икономика е загубила своята конкурентоспособност и според него ще изпадне в рецесия през втората половина на тази година.

Предварителните данни, публикувани от Евростат на 31 юли, показаха, че ръстът на германския БВП през второто тримесечие на тази година е нулев спрямо предходното. Това е под пазарните очаквания от 0,1%. Според последната прогноза на Международния валутен фонд през 2023 г. икономиката на страната ще се свие с 0,3%.

Много европейски компании също са изправени пред негативното въздействие на западните санкции, наложени на Москва. Британският вестник Financial Times наскоро проведе проучване за състоянието на 600 големи предприятия на континента и резултатите показаха, че 176 от тях са с намалени активи и общо са загубили повече от 100 милиарда евро поради намаляване, продажба или закриване на техните бизнеси в Русия. Тази цифра не включва щети, причинени от непреки фактори, като нарастващите цени на енергията и увеличените производствени разходи поради украинския конфликт.

Според статистиката преди избухването на военните действия в Русия са работили над 1800 големи европейски компании, като повече от половината от тях продължават да работят. Анализатори твърдят, че поради факта, че ЕС наложи санкциите срещу Москва, много предприятия на Стария континент са изправени пред неразрешима дилема. От една страна, напускането на Русия ще има пряко негативно въздействие върху собствения им бизнес, от друга страна, оставането в страната е свързано с нарастващи политически и икономически рискове.

От началото на конфликта в Украйна през февруари 2022 г. европейските сили последваха Вашингтон в налагането на няколко кръга санкции срещу Москва. През май британското правителство обяви разширяване на наказателните мерки, като ги раззпростря до митата върху вноса на благородни метали, добивани в Русия, и наложи забрана върху износа на някои местни стоки. През юни ЕС се съгласи с 11-и кръг от санкции срещу Москва, като добави ограничения, насочени към предотвратяване на заобикалянето на съществуващите санкции. Кремъл отговори, като намали доставките на гориво и въведе търговски сетълменти в рубли.

„Антируските санкции имат неравномерно въздействие върху европейските сили, като най-потърпевши са две групи държави: първите са тези, които са силно зависими от Москва в енергийния сектор, като Унгария и други страни от Централна и Източна Европа; второто е икономиката, в индустриалната структура, която е доминирана от производствени или енергоемки индустрии, като тези на Германия, Италия и други европейски производители“, обясни Ян Шаохуа, младши изследовател в Изследователския център за отношенията между Китай и ЕС към Института за Международни изследвания в университета Фудан.

Смъртоносен удар

"През последните години икономиката на еврозоната бавно се възстановява от последиците от кризата с държавния дълг. С избухването на украинския конфликт този процес беше прекъснат. Това е най-значимото проявление на въздействието на антируските санкции върху континента сили, което увеличава страховете за деиндустриализацията в ЕС“, каза Джан Джиен, вицепрезидент и сътрудник на Китайската академия за съвременни международни отношения.

Той отбеляза, че европейски страни, като Германия и Италия, имат относително предимство във високотехнологичното производство, а евтиният природен газ от Русия е важна основа за тяхното превъзходство. Към днешна дата цената, която държавите от региона са платили за ограниченията, наложени на Москва, е загубата на достъпни енергийни ресурси, принуждавайки правителствата да купуват по-скъпа енергия от други страни.

Поради това много индустриални компании в ЕС, особено енергоемките предприятия, се сблъскаха с увеличаване на производствените разходи и трябваше да намалят или спрат производството или да преместят производствената линия.

Според индекса на мениджърите по покупките (PMI), публикуван от S&P Global, PMI в производството в еврозоната е спаднал до 42,7 през юли, най-ниското ниво от началото на епидемията от новия коронавирус. Германия, която е голяма производствена страна, се представи слабо, като PMI в производството падна до 38,8 през юли.

Доклад на Департамента по икономически и социални въпроси на ООН отбелязва, че нарастващите разходи за енергия са отслабили конкурентоспособността на енергоемките индустрии в ЕС, което води до загуба на пазарен дял.

Докладът за икономическото състояние на Германия, публикуван от Германската търговско-промишлена камара това лято, показа, че колебанията в цените на енергията и суровините са най-големите рискове, пред които са изправени германските предприятия, като 80% от енергоемките компании ги посочват като заплаха номер едно.

Прекомерните разходи доведоха до увеличаване на броя на германските фирми, подали документи за фалит през първата половина на 2023 г., с 16,2% на годишна база, се казва в доклад на кредитната агенция Creditreform. Освен това много предприятия планират или вече са започнали да прехвърлят бизнеса си в страни с относително евтина електроенергия. Например десетки компании, включително Lufthansa и Siemens, обмислят разширяване на производството и увеличаване на инвестициите в САЩ.

"Европейската икономика, засегната от новата епидемия от коронавирус, е изправена пред нови предизвикателства като висока инфлация, нарастваща безработица и прекъсване на веригите за доставки, а санкциите срещу Москва изостриха тези проблеми. По отношение на производството, наложените ограничения доведоха до постепенно взаимно „отделяне“. В краткосрочен план на ЕС е трудно да намери подходящи алтернативи, за да компенсира загубата на евтина енергия. Всичко това доведе до рязко увеличение на производствените разходи. По отношение на потреблението, недостигът на енергия предизвика бързо покачване на цените на енергията, което неизбежно се отрази на цената на стоките в страните от региона, като по този начин стимулира инфлацията и повиши разходите за живот на населението“, каза Ян Шаохуа.

Някои анализатори подчертават, че Русия е най-важният износител на висококачествени индустриални суровини за Европа. Има много връзки в иновативната производствена индустрия, а доставката е най-важната и сложна от всички. Всяко препятствие в производствения сегмент означава прекъсване на производствената верига и експортните канали, което нанася смъртоносен удар на цялата индустрия. Докато Старият континент направи всичко по силите си, за да избегне области, които биха могли да „затегнат примката около врата му“ по време на налагането на санкциите, последователните контрамерки на Москва все още затлачват високотехнологичната производствена индустрия в ЕС, от която трудно се излиза навън.

Нещастието никога не идва само

Агенция Франс прес съобщи, че от началото на конфликта в Украйна ЕС е наложил безпрецедентни санкции на Русия, но много дипломати в региона признават, че са изчерпали почти всички подходящи средства.

"В момента има малък диапазон за Европа да затегне допълнително санкциите срещу Москва. В същото време ограниченията ще останат в краткосрочен план, въпреки че ЕС няма достатъчно пространство за маневриране. Имайки това предвид, следващият въпрос назрява: как може регионът да се справи с последиците от санкциите, които го удариха. След избухването на енергийната криза миналата година Старият свят непрекъснато търсеше решения. Европейският съюз въведе редица мерки: от една страна, започна да избира алтернативни доставчици на енергия, които биха могли да заменят Русия, а от друга страна, прие Европейската индустриална зелена сделка (The Green Deal Industrial Plan), за да ускори енергийната трансформация и екологичното развитие." Ян Шаохуа вярва, че тъй като тази политика се прилага постепенно, енергийният натиск, пред който са изправени страните от еврозоната тази година, може да намалее в сравнение с миналата година, но това няма да реши проблема фундаментално.

Леонард Бирнбаум, главен изпълнителен директор на германския енергиен концерн E.ON, отбеляза, че Европейският съюз е трансформирал своята енергийна структура и е намалил вноса на руски енергийни продукти поради конфликта между Москва и Киев. Според него тази тенденция ще продължи, така че енергийната криза на Стария континент далеч не е приключила.

„В дългосрочен план се очаква цените на газа да се покачат, може би два до три пъти спрямо сегашните нива, тъй като вече нямаме достъп до евтина енергия от руски тръбопроводи“, каза Бирнбаум.

Предварителните данни, публикувани от Евростат на 31 юли, показаха, че след нулев растеж през първото тримесечие на тази година, икономиката на еврозоната е нараснала с 0,3% през второто тримесечие. Анализаторите отбелязват, че въпреки че е бил ограничен, рискът от стагнация не е изчезнал поради фактори като висока инфлация, бавно ускряване на глобалното търсене и затягане на паричната политика.

Най-големите сили в ЕС, Германия и Италия, продължават да страдат най-много, тъй като търсенето на стоки се свива поради разрастването на производствените сектори.

„В обозримо бъдеще за Европа ще бъде много трудно да подобри икономическото си състояние. Първо, защото ситуацията с енергийната сигурност в региона не се е подобрила фундаментално, освен това местните промишлени производители загубиха руския пазар, докато конкурентоспособността на европейските продукти ще продължи да пада. Второ, Съединените щати приеха Закона за намаляване на инфлацията и Закона за чиповете и науката, за да привлекат повече компании от ЕС да инвестират в САЩ, което още повече навреди на растежа на икономиката на Стария континент."

Според анализа на Джан Джиен, тъй като Германия е "локомотивът" на Европа, тя има достатъчна икономическа тежест, интеграцията ѝ със съседните страни е особено тясна. Тъй като антируските санкции важат дори за Берлин и ако Германия не успее да предприеме ефективни мерки за подобряване на позицията си, през следващите три до пет години икономиките на съседните държави и дори на цялата еврозона също ще бъдат изправени пред още по-сериозни предизвикателства, и цялостният икономически курс на ЕС и политическата и социална стабилност на региона ще пострадат значително.

Някои анализатори подчертават, че високотехнологичното производство е ядрото на реалната икономика на Европа и един от основните двигатели на икономическия растеж на континента. Ако силите в региона не успеят да преодолеят пречките в производствената верига и веригите за доставки, ще им бъде трудно да запазят водещите си позиции във високотехнологичното производство в бъдеще. Дотогава ЕС ще трябва да се изправи не само пред проблема с икономическата рецесия, но и пред трудността да постигне "стратегическа автономия".

„Янг Ю, "Женмин жибао", Китай

Женмин Жибао“ („Народен ежедневник“) е един от водещите вестници в света и най-влиятелният вестник в Китай. Над хиляда журналисти работят в 70 кореспондентски офиса в различните страни и региони на света. Тиражът на вестника достига 2 милиона 800 хиляди, като се увеличава годишно с повече от сто хиляди броя.