Войната в Украйна рязко изчезна от новинарските емисии. Няма ги вече и дежурните общопрактикуващи експерти. Няма и дълги, пълни с екзалтация анализи и текстове в грантовите медии. Тук и там се среща разочарование, а вече и нови поклонници на знаменития Труфалдино.

Няма да припомням всички примери, но всички си спомнят клетвите на редица “финансисти”, че Русия ще фалира до края на март 2022 г., че Путин е върнал икономиката на страната си до нивата от 1991г., но ще обърна внимание на доклада на Световната банка отпреди няколко дни, според който Русия е най-голямата икономика в Европа и 5-та в света. Няма нужда да се припомнят и заклинанията на “разследващи журналисти”, които на всеки 2 седмици, в продължение на цялата 2022 г., ни съобщаваха, че на Русия ѝ свършват ракетите и че до няколко дни ще обявят списък с български медии, които получават пари, директно от Москва. Което явно трябваше да доведе Русия до фалит. Всички си спомнят и гадателите-политолози, които с фанатична увереност ни убеждаваха, че до май, най-късно до август 2022 г. ще има преврат в Кремъл. Някои даже “гледаха на живо” края на Путин по време на т.нар. метеж на Пригожин. Ние го видяхме. Други пък треперят, защото очакват всеки момент руснаците да ни превземат…

Думата ми обаче е и западните, анализатори и т. нар. мозъчни тръстове и желанието им да се нанесе „стратегическо поражение“ на Русия, което доминираше в западноевропейския мейнстрийм и което изненадва не само, или по-скоро, дори не толкова с реториката на политици от всякакъв вид (които се предполага, че прибягват до преувеличаване на амбициите си), но с категоричните оценки, които звучаха като рефрен от експерти, представляващи привидно авторитетни американски и европейски медии и аналитични центрове. Една огромна прослойки “анализатори”, които си създадоха име през последните десетилетия, обяснявайки на целия свят и на България какво представлява съвременна Русия и каква е нейната политика, щедро финансирани от чужди правителства чрез фондации, с редки изключения, попаднаха в стереотипната пропаганда за предстоящия разпад и фалит на Русия.

Конюнктура или лимит на възможностите

Изглежда, че причините са различни, но като цяло всички те разкриват проблем, който вече беше добре познат - от медийната индустрия през политиката до съвременното изкуство: невъзможно е да се произведе истински, независим и експертен разговор, той винаги ще бъде “по-нисък” от този, който е по-лесен за продажба пред избирателите и носи повече грантово финансиране и одобрение от “партньорите”. А днес разказа за „премахването на Русия“ се продава лесно.

Веднага след края на Втората световна война, желанието да могат да се ориентират не само в собствения си свят, но и в труднодостъпния социалистически, включително основата му - Съветския съюз - създаде на Запад добре познатите "съветолози" (или "кремлинолози"), които даваха информация и политически наративи за това, което малко хора можеха да видят със собствените си очи и да проверят лично. Парадоксално е, че след падането на Желязната завеса ситуацията не се е променила много. Тогава западният естаблишмънт имаше доста сериозна представа за СССР, но, както се оказва, няма представа от Русия, както и от новите (бивши) съветски републики. Старите съветолози, които анализираха динамиката в Кремъл, вече не бяха необходими, а нови експерти нямаше. Отворената ниша започна да се запълва с персонал - на Запад предимно от съветски емигранти, а в България от съветски възпитаници и деца на вече бившата номенклатура.

Преди няколко години в Москва съществуваше аналитичният център “Да преосмислиш Русия” и според негов доклад бяха идентифицирани около 1000 “мозъчни тръста”, които се занимават с “изследването на Русия”, а 70% от тях се намират в западните страни. Днес данните сигурно са различни и процентът е по-голям след Закона за чуждестранните агенти, но е факт, че на Запад, а и в България, през последните десетилетия се формира цяла общност от “специалисти”, които просто ни заявиха, че познават Русия. Някои от тях често я посещават, срещат се с представители на руската власт, обменят опит със западни колеги, участват на международни форуми като “Валдай”, “Икономическия форум в Санкт-Петербург”, “Източния икономически форум във Владивосток” и др., което трябваше да позволи да се формира доста пълна картина за съвременна Русия, нейните цели, приоритети и национални интереси. Реална картина обаче няма!

Като имаме предвид историческите, културните, икономическите и географските връзки на България, а и на Европа, с Русия се оказва, че сме изпаднали в тежка политическа безизходица, защото политици и уж експерти от всички сфери не успяха да подготвят българите за дълбочината на една всеобхватна криза, която далеч не се изчерпва с Русия, ЕС и НАТО, но най-важното, все още не могат да предложат визия, адекватна на реалностите. Отделни гласове, викащи в пустинята (по правило вече извън големите медии или обявени официално за слуги… Знаете на кого!), не са толкова изключение, колкото потвърждение на общата тенденция: те се чуват от всички, с изключение на вземащите решения.

Остава и въпросът: Каква легитимност има тези, чиито анализи, твърдения и прогнози, и най-вече действия рязко се разминават с реалността и трябва ли да се ползват с доверие, при положение че с лекота си затвориха и двете очи и категорично отказаха да отчетат фактите: Русия е ядрена суперсила, пета икономика в света с 11 часови зони?!

Източник: Фейсбук

Автор: Владислав Наков