110-годишнината от избухването на Междусъюзническата война ни накара да си припомним един позабравен, даже забраняван след 44-та година български боен марш. Казва се “Съюзници – разбойници”. Наречен е така в чест на бившите ни съюзници от Балканската война, решили да не допуснат България да стане незаобиколим военен, икономически и политически фактор на Балканите, че и в Европа. Маршът е създаден след избухването на войната, когато срещу нас са хвърлени армиите на Сърбия, Гърция, Турция, Румъния и Черна гора. Причината са опасенията на съседите, че след победите през Балканската война България ще увеличи много територията си и ще се превърне в мощна регионална сила. Нещо, което нито Сърбия и Гърция, нито стоящите зад тях Англия и Франция биха искали да стане. Затова Атина и Белград, още докато сме де юре съюзници, сключват тайни споразумения срещу България и я провокират да ги предизвика. Узнал за военните им приготовления, цар Фердинанд решава да удари пръв и през нощта на 16 срещу 17 юни 1913 г. , т.е. преди точно 110 години Втора и Четвърта българска армии нападат позициите на сръбските и гръцките въоръжени сили. Избухва Междусъюзническата война. Но нашите войски са твърде изтощени от победоносната война срещу Османската империя, освободили са Македония и Беломорието. Войниците са изморени, усеща се недостиг на оръжия и боеприпаси. Съюзените сръбско-гръцки войски настъпват със свежи сили по всички новоосвободени земи. Турция се окопитва, започва успешно контранастъпление в Тракия и си връща Одрин. Нашите армии са хвърлени на Южния и на Западния фронт и северната ни граница остава без защита. Точно когато българите успяват да спрат гръцко-сръбското настъпление в Македония, Румъния решава и тя да заграби българска територия и вероломно нахлува от север. Войната завършва с поражение за нападнатата от всички страни българска държава. Румъния заграбва Южна Добруджа, Сърбия и Гърция си поделят освободената от българските войски Македония и почти удвояват териториите си. Във всички завладени и населени с българи земи започва небивало етническо прочистване. Българите от Македония, Беломорието, Тракия и Добруджа са прогонени с огън и меч и техните земи са заселени с гърци, сърби, турци и румънци.

Маршът “ Съюзници - разбойници “ иска да ни предупреди, че България първо трябва да разчита на себе си и да не поверява съдбините си на съюзи с когото и да било. Историята показва колко правдиво е било предупреждението. Няколко години по-късно губим Първата световна война и нови територии поради съюза си с Германия. Четвърт век след това отново сме победена страна и плащаме огромни репарации след краха на съюзника ни хитлеристка Германия. Съюзът ни със СССР и още няколко европейски страни се разпада, след като Горбачов разтури Варшавския договор и СИВ. Изграждани в продължение на близо 4 десетилетия икономически, културни, военни връзки рухнаха в един миг и ние бяхме зарязани голи сред вълци. Сляпата вяра, че тогавашния ни съюз е вечен и ненарушим е една от причините за сегашния упадък на България.

Сега пак имаме съюзници. И отново получаваме удари - Козлодуй, Южен Поток, Белене, унищожаването на съвременните оръжия, икономическите ограничения и политическите наставления. Нима можем да забравим как Франция ни накара, без да получим нищо в замяна, да вдигнем ветото срещу приемането на Скопие в ЕС. Предателската постъпка на правителството Петков даде своя печален ефект - гоненията срещу българите в РСМ се засилиха и зачестиха. Сега и германският Бундестаг ни изнудва - признава македонския език и идентичност и иска от нас да покрием с рози пътя на Скопие към Брюксел. Получи се нещо невиждано - страна-членка на ЕС е принуждавана от своите съюзници да потъпква националните си интереси, за да угоди на амбициите на страна - не членка.

Ние не можем да предвидим как ще се развие конфликтът в Украйна. И по пътя на най-лекото съпротивление единственото, което правим, е да убеждаваме съюзниците си колко проевропейски, т.е. пробрюкселски сме настроени. Заложили сме всичките си яйца в една кошница и не си даваме сметка, че в един момент тя може да се разплете и съдържанието ѝ да се изсипе на земята. Убеден съм, че не сме взели мерки какво ще правим, ако Русия победи в Украйна. Възможно ли е ? Най-малкото никой не може да го изключи. Тогава ? Ами ако това доведе до разпада на ЕС ?Къде отиваме при една нова Ялта. Не казвайте, че е немислимо. В този толкова объркан и егоистичен свят всичко е възможно. С изумление забелязах как сладникавата немска песничка Лили Марлен, била любим шлагер за войниците от Вермахта и асоциирана със зверствата им през Втората световна война, отново се оказва на мода в Германия. В същото време партията Алтернатива за Германия, която се обявява за излизането на страната от ЕС, вече е втора партия в страната. Ами ако спечели следващите избори ? Може ли някой да си представи ЕС без Германия ? Ами ако Марин ле Пен победи и тръгне към Фрекзит, т.е. към напускане на ЕС ? Светът се разбърква, Европа се тресе, какво правим ние ?

Не трябва ли да престанем да се държим като най-предания сателит. Преди - на Берлин, след това на Москва, сега на Вашингтон. Горчивият ни опит показва, че закъсат ли, менторите винаги ни оставят да се оправяме сами, с други думи-да оперем пешкира. Не е ли време да се замислим за собствената ни съдба в разиграването на различните варианти при преподреждането на съвременния свят. В него, виждаме, се оформи нов, засега икономически колос - БРИКС. Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. 1/3 от световния БВП, 40 % от населението. Дотук. В какво ще се превърне обаче, ако към него се присъединят още 19 мощни държави, вече изразили такова желание - Индонезия, Пакистан, Саудитска Арабия, Турция, Иран, Мексико и още редица други. Какво ще стане, ако ги приемат ? Кой ще може да се мери с БРИКС ? В края на август има среща на високо равнище на организацията в Йоханесбург. Няма ли да е добре България, като отчита колебанията в глобалното съотношение на силите и налагащата се многополярност, да поиска сега статут на наблюдател в БРИКС. Това може да прозвучи като анатема за правоверните евроатлантици и хранениците на посолството, но би ни отворило един прозорец към най-бързо развиващите се икономики в света. Крайно време е в тази обстановка на световна несигурност да помислим първо за собствените си интереси, а не да ги поставяме като функция от предпочитанията на Брюксел или Вашингтон. Ако поискаме да станем набюдател, ние ще бъдем първата птичка в това отношение от ЕС и можем да извлечем огромни ползи като канал за бъдещите икономически и търговски връзки между западния свят и БРИКС. Имаме право на това. Да се възползваме от него. Франция вече опита да си изпроси покана за Йоханесбург. Русия я отряза, вероятно защото Париж доставя нападателни оръжия на Украйна. Ние все още не сме на този етап. Защо да не разчитаме на добронамерено отношение от Москва, Пекин, Делхи и Бразилия ? Президент на банката на БРИКС е Дилма Русев, дъщеря на български емигрант, която беше президент на Бразилия и посети роднините си в България. Президентът Радев бе през май т.г. на официално посещение в Южна Африка и потвърди добрите ни връзки с нея. Можем да очакваме добронамереност и от страната - домакин. Не се чу никой в НАТО или в ЕС да е укорил Франция за желанието ѝ да отиде на срещата на БРИКС. Значи няма защо и нашите да се страхуват да поставят въпроса. Трябва да опитаме, нали ? И ако вече не са започнали сондажи, крайно време е такива да бъдат направени.

( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 26 юни 2023 г. по Евроком )