Държавният секретар Антъни Дж. Блинкен, в реч на 2 юни в Хелзинки приветства Финландия като най-новия член на НАТО. Ястреб по отношение на Русия през цялата си кариера, той надмина собственото си ожесточение с ангажимента в украинската война. За пореден път той отхвърли всякакъв разговор за прекратяване на огъня – нещо, от което отчаяно се нуждаят обсадената украинска армия и население.

„Сега, през идващите седмици и месеци, някои страни ще призовават за примирие. На повърхността това звучи разумно, дори привлекателно. В края на краищата, кой не иска воюващите страни да свалят оръжията си? Кой не иска избиването да спре? Но прекратяване на огъня, което просто замразява сегашните линии на местата им и позволява на Путин да консолидира контрола си над завзетите територии, а след това да отдъхне, да се превъоръжи и отново да атакува – това не е справедлив и траен мир. Това е мир в стил „Потьомкин“. Той би легитимирал заграбването на земя от Русия. Той би възнаградил агресора и наказал жертвата“, обясни Блинкен.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен говори в кметството в Хелзинки, Финландия, на 2 юни

Нима американският държавен секретар не знае – или не иска да знае – историческата важност и успеха на мироопазващите сили? Не е ли запознат с работата на дипломата Ричард Холбрук, колкото и да е била противоречива фигурата му? През 1995 г. той договори край на убийственото етническо насилие в Босна и Херцеговина между сърби, хървати и мюсюлмани. Тяхната омраза едни към други беше толкова интензивна, колкото сега са чувствата, кипящи между гражданите и армията на Украйна и техните руски противници.

Блинкен завърши речта си: „Когато свободни хора като украинците имат зад гърба си подкрепата на свободните страни по света – страни, които ценят съдбата и свободата си – техните права и сигурност са неразривно свързани и силата, която притежават не е просто огромна. Тя е неудържима.“

Действителното му послание може да се предаде по-просто: Аз мразя руснаците и нека кръвта се лее.

Блинкен още веднъж разказа приказката за това как през февруари 2022 г. той е предупредил Националния съвет за сигурност на ООН – американски политически инструмент от дълго време, макар и възпрепятстван от правото на вето на Русия и Китай – че руската инвазия е неизбежна и че когато тя се случи, Америка ще действа със съюзниците си от НАТО в помощ на Украйна, за да защити територията си.

Повече от петнайсет месеца по-късно Блинкен каза на финландската публика, че продължаващото клане си има и добра страна: „Няма спор, Русия днес е значително по-зле, отколкото беше преди пълномащабната си инвазия в Украйна – във военно, икономическо и геополитическо отношение.“ Европейският съюз е по-единен от всякога, потвърди той, и достави над 75 милиарда долара във военна, икономическа и хуманитарна помощ на Украйна. Той също така пое над 8 милиона украински бежанци. (Вече писах за нарастващите разходи и безпокойство от регионалната бежанска криза, породена от войната.) Много от украинските съседи, оставайки враждебни към Русия и Путин, тайно притискат украинския президент Володимир Зеленски да търси примирие и прекратяване на клането.

Руският икономически ръст намаля заради войната, но Русия далеч не е изолирана. Разузнавателното звено на The Economist съобщи през март, една година след като Русия нападна Украйна, че „нарастващ брой държави са на страната на Русия... Много страни, които бяха заели неутрална позиция или бяха неподкрепящи, промениха позицията си от началото на инвазията.“ Докладът казва, че „има голяма промяна в позицията на страни, които клонят към Русия и техният брой е нараснал от 29 на 35. Китай остава най-значимата страна в тази категория, но други развиващи се страни“ – докладът цитира Южна Африка, Мали и Буркина Фасо – „също са се присъединили към това групиране, което наброява 33% от световното население. Тези тенденции осветяват нарастващото влияние на Русия в Африка.“

Докладът също посочва и намаляване на страните, които активно осъждат руската война в Украйна, „като някои възникващи икономики са преминали към неутрална позиция“. Блокът от държави, които силно подкрепят Украйна сега предствалява около 36% от световното население.

Човек би предположил, че американският държавен секретар, с международното си влияние, би трябвало да има задължението да не уронва доверието в Америка, представяйки погрешно състоянието на света. Другото обяснение е, че светът, който подкрепя американската сила, е свят, който само той вижда.

Така например Блинкен каза, че Европа „направи бърз и решителен завой от руската енергия“, когато Берлин незабавно отмени "Северен поток 2“ – съвсем прясно завършения газопровод до Германия, който започваше в Русия. Ако му беше позволено да заработи, той щеше да удвои капацитета от евтин руски газ директно до германските домове и бизнеси. Олаф Шолц, притиснатият от Запада германски канцлер, никога не използва газовия поток от новите тръби. (Агенти на американското разузнаване, натоварени с одобрената от администрацията на Байдън мисия да взривят газопровода, за което писах, не са знаели, че 1200-километровото трасе, което им е наредено да унищожат, е съдържало руски природен газ.)

Възможно е тайната американска мисия да е имала слабо разузнаване, но е възможно също Шолц да е наредил тръбопровода да бъде пълен с газ, което би му дало повече възможности, в случай че войната не върви добре. А и би направило тайната американска мисия потенциално по-опасна. Президентът Байдън отне тези възможности – ако Шолц е целял тях – като нареди тръбопроводът да бъде унищожен на 26 септември. Не е ясно дали Шолц е имал думата за унищожаването на тръбите. Но безразсъдният ход на Байдън остави Шолц в задънена улица. Той вече не можеше да се оттегли от подкрепа за украинската война, без да загуби нужния газ, който поддържа работата на фабриките и топлината на хората. Газът щеше да бъде отрязан, независимо дали на Германия ѝ харесва или не.

Шолц и Германия преживяха липсата на руски газ миналата зима благодарение на адекватните запаси, необичайно по-топлото време и милиардите дъжавни субсидии за германските домакинства и корпорации. През май Politico публикува мрачна прогноза, озаглавена: „Германия пропадна в рецесия и всички трябва да сме разтревожени“. Изложението на Джоана Трийк сочи, че Германия – най-голямата икономика в Еврозоната – се свива, засегната от високите цени на енергията, наред с останалите разходи. Експертите, според Трийк, са убедени – „Няма грешка.“

Попитах Сара Милър, енергиен експерт и издател на най-влиятелните в Америка частни търговски списания за енергийна търговия, за мнението ѝ за състоянието на германската и европейската икономики. Тя ми каза: „Моята изненада е, че германската рецесия не е по-лоша, от това което е, и че не пролича по-рано по данните. И да, загубата на руския газ и последвалото поскъпване на енергията са основните фактори за германската рецесия. Не мисля, че има някакъв спор по това. Германското/Европейското решение през есента [след експлозията на Северен поток] да плаща колкото трябва, за да купува втечнен природен газ на по-високи цени, на практика превърна газа в световноразвиваща се индустрия.“

Самюел Чарап, изследовател на Русия, наскоро публикува есе във Foreign Affairs за стратегията на Вашингтон в Украйна. Чарап е служил в администрацията на Обама, а сега е в RAND Corporation. Той не е фен на Русия, нито на това, което нарича „мъгляви“ представи на Америка за край на войната или за липсата на такъв. Той има много идеи за междинни стъпки, които могат да доведат до сериозни разговори за мир или, по думите му, „да улеснят края на играта“. Те включват споразумение за примирие, демилитаризирани зони, съвместни комисии за разрешаване на спорове, гаранции от трети страни – полезни движения, целящи да позволят на огорчените врагове да постигнат мир, без да разрешават фундаменталните си различия.

Не е кой знае какво, но може да е начало. Много жалко, че името на Антъни Блинкен никога не се е появявало в статиите на Чарап.

Източник: seymourhersh.substack.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

https://glasove.com/na-fokus/boyniyat-himn-na-blinken-mrazya-rusnatsite-i-neka-kravta-se-lee