АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

ДЪГЛАС МАКГРЕГЪР: РУСКАТА КАУЗА Е ДЪЛБОКО СПРАВЕДЛИВА

Дъглас Макгрегър
05.06.2023 / 09:13

"Сега има една заплаха, за която много съм говорил, а именно ако хора във Вашингтон, Варшава и евентуално Лондон, решат да изпратят “коалиция от желаещи” в Западна Украйна, когато стане ясно, че украинското правителство е напът да падне и руснаците ще продължат на запад. Мисля, че това би била ужасна грешка, която може да предизвика всякакви последствия и непредвидени опасности... Има голяма опасност да бъде отворена кутията на Пандора за всякакви ужасни възможности", казва американският полковник и анализатор Дъглас Макгрегър в интервю за квебекското радио "ИнфоСите".

- Добър ден на всички! Добре дошли в това много специално предаване на “Брошю на живо”, в което имам огромната привилегия да посрещна полковник Дъглас Макгрегър и Ерик Денесе. Тази среща стана възможна благодарение на генерал Доминик Дюлавард. За Квебек е чест да бъде мост между Франция и САЩ, Франция, с която ни свързва езикът, и САЩ, с които ни свързва географията. Благодаря на двамата експерти по геополитика, че приеха поканата ни да представят пред нашата аудитория своя анализ на конфликта в Украйна. Без да губим време давам думата на френския капитан Пиер Плас. Добър ден, капитане!

Кап. Пиер Плас: - Добър ден, Карл! Приветствам нашите слушатели и, за да не губим време, веднага включваме Ерик Денесе на френски език. Добър ден, г-н Денесе! Благодаря, че приехте нашата покана, за нас е чест. Следим работата ви отдавна. Ще ви помоля да се представите набързо за нашите слушатели, тъй като имате доста дебело CV.

Ерик Денесе: - Благодаря за вашата покана, благодаря и на г-н Брошю и на ген. Дюлавард. С няколко думи: аз съм бивш анализатор на военноморското разузнаване, служех като морски офицер в края на Студената война, отговарях главно за Югоизточна Азия и имах възможност да работя в Камбоджа, както и в Бирма. След като напуснах военноморския флот, се специализирах в икономическото разузнаване, контрашпионажа и търсенето на информация, а в началото на 2000-те години създадохме Френския център за изследвания върху разузнаването, който вече е на 23 години и чиято цел е да обясни във френскоезичния свят и в частност на френското население важната роля на разузнаването в една демокрация, функционирането на службите и, разбира се, да анализираме големите международни кризи. Това е с няколко думи.

Кап. Пиер Плас: - Вие наистина сте сред най-компетентните френски експерти, които могат да анализират кризата, която тревожи всички нас, украинската криза, за която ще говорим и с полковник Макгрегър. Добър ден, сър! За нас е голяма чест да ви посрещнем днес в радио “ИнфоСите”! Първо бих ви помолил да се представите за нашата аудитория, която е предимно френскоговоряща и не ви познава толкова добре, колкото нас.

Дъглас Макгрегър: - Аз съм пенсиониран полковник от армията. Служил съм в продължение на 28 години и имам голям опит в НАТО, където последната ми позиция беше директор на съвместните операции на Балканите през 1998-1999 и 2000 г. Неотдавна бях специален съветник на министъра на отбраната в края на мандата на президента Тръмп.

Кап. Пиер Плас: - Заедно с Ерик Денесе ще говорим за украинската криза. Каква е според вас днес военната ситуация в източната част на Украйна?

Дъглас Макгрегър: През лятото на 2022 г. руските власти смятаха, че ще имат нужда от по-големи и по-боеспособни сили от тези, които бяха разположени. В резултат всички руски сили, разположени в Източна Украйна, преминаха в отбранителен режим. Това бе средносрочна мярка за икономия на сила, целяща да засили контрола над площта, която руските сили бяха завладели в Източна Украйна. Впоследствие руснаците мобилизираха допълнително над 300 хил. резервисти, след като вече имаха повече от 80 хил. доброволци. Произтичащото от това разширяване на силите достигна до около 540 000 във и около Украйна с допълнително подкрепление от 150 000 души в Западна Русия. Въпреки желанието си да започнат офанзива възможно най-скоро, земята не беше замръзнала тази зима в Източна Украйна. Черната земя не беше достатъчно твърда, за да издържи големи маневрени сили и се бе превърнала в кал в най-лошия смисъл на думата, което направи невъзможни мащабните настъпателни операции и за двете страни. Въпреки това украинците пожертваха десетки хиляди бойци в безполезни атаки срещу руските части в Източна Украйна. В отговор руснаците първоначално унищожиха тези контраатаки, за да напреднат и завладеят след това ключови зони в Източна Украйна за последваща офанзива, както видяхме в Бахмут и други райони по протежение на близо 260-километровия фронт. Украинците понесоха огромни загуби, изправени пред недостига на жива сила и боеприпаси. Те не могат да се свикнат лесно и достатъчно бързо с новата техника, така че да постигнат успех в битките. Така че мисля, че ще видим други постепенни ходове от страна на руснаците, вероятно през май-юни, когато ще станем свиделети на голяма офанзива с надеждата да поемат контрола над цяла Източна Украйна и да накарат Запада и украинското правителство да преговарят.

Ерик Денесе: Аз, естествено, споделям анализа на полковник Макргрегър. Все пак ще добавя нещо, тъй като, когато човек е анализатор като мен, той работи само с информация, до която има достъп. Днес украинският конфликт ни дава възможност да видим много важна дезинформация от двете страни и, парадоксално, от десетки анализатори, които вземат думата, без да разполагат с много важни елементи. Наистина в момента виждаме много ясно, че има забавяне на скоростта на сблъсъка, защото, както каза Макгрегър, руснаците са навлезли в логиката на елиминация и унищожение на украинската армия, а от другата страна се стремят на всяка цена да проведат офанзива, за да продължи подкрепата, която Западът оказва на Киев. Това е колкото политическа, толкова и военна логика, и е важно да се направи тази разлика, когато се анализира конфликтът.

Освен това отделяме много време, за различим вярната от фалшивата информация, с многото антируски изказвания, които са склонни да обясняват, че руската армия има само неуспехи от самото начало, както и някои проруски изказвания, които искат да ни накарат да повярваме, че това е голяма серия само от победи. Безспорно днес равносметката е по-скоро благоприятна за руснаците, не са възможни дискусии около това, макар че някои искат да покажат обратното. Но наистина е важно да видим в следващите три-четири месеца какви ще бъдат взетите решения, дали този кофликт ще може най-сетне да се разреши или ще остане блокиран, както днес, което един или друг ден ще трябва да доведе до преговори.

Кап. Пиер Плас: - Благодаря. Вторият въпрос, който искаме да ви зададем е какви са според вас целите на Вашингтон в Украйна?

Дъглас Макгрегър: - Мисля, че Вашингтон е малко объркан по този въпрос. Очевидно в началото те направиха редица много остри и според мен необмислени забележки, включително изказването за смяна на режима, направен от президента Байдън при посещението му в Полша през март, така както и изискването за пълно изтегляне на руските сили преди каквото и да било започване на преговори, които могат да сложат край на тази война. Това сочи към друг, по-дълбок проблем, с който, предполагам, вашата аудитория е наясно, но не е чувала да се говори много за него, а именно, че в Съединените щати има огромна пропаст между народа и Вашингтон, където са решени да поддържат колкото е възможно повече глобална военна хегемония и сега мишената на тази глобална военна хегемония е Русия, с Китай веднага след това. Докато населението просто иска пазарноориентирано общество, отворено за търговия с всички страни и е абсолютно незаинтересовано от каквато и да е голяма война, с която и да е сила на земното кълбо в този момент. Към това трябва да се добави много тежка икономическа криза, финансови трудности, които се влошават с всеки изминал ден, а самото правителство не може да се измъкне от поредицата глупави политически забележки и остава подвластно на недостъпни цели и задачи. Същевременно нашите лидери вероятно ни водят към много тежка икономическа рецесия, докато обществото е разделено и решително враждебно към войната. Вероятно единственото нещо, което обединява повечето американци, е тяхното противопоставяне на войната.

Ерик Денесе: - Бих казал, че американските цели са едновременно объркани и еволюиращи и в началото на конфликта зависеха по-скоро от вътрешната политика, а днес от външнополитически въпроси. Защо объркани? Това усещат впрочем много силно от руска страна, когато се опитваме да общуваме с Москва. Защо? Защото днес има няколко центъра на власт в Съединените щати, които участват във формирането на външната политика и се балансират една друга, а понякога се неутрализират: разбира се, Белият дом, от една страна, неговият антураж от неоконсерватори с Виктория Нюланд, със съветника по националната сигурност, с Антони Блинкен в Дъжавният департамент; а от друга страна, Пентагонът и, на трето място, ЦРУ. А това е фактор за нестабилност на конфликта, защото от руска страна свикнаха по време на Студената война и годините след това да има един център на вземане на решения - Вашингтон, а днес това объркване създава проблем с интрепретацията и в крайна сметка поражда изключително много несигурност, която кара руснаците да са все по-недоверчиви към решенията, вземани от другия актьор - Вашингтон.

На следващо място тези цели еволюират. Трябва да си припомним, че в началото на конфликта Джо Байдън беше много раздразнен от финансовия блокаж, който му налагаше Конгресът, той беше принуден да договаря бюжета от тримесечие на тримесечие, и пристъпът на голяма криза в Украйна много улесни неговата политика, защото в САЩ, когато има състояние на война или на квазивойна, президентът на републиката може да получи бюджета без одобрението на Конгреса. На следващо място, разбира се, тази напрегната ситуация беше в посоката, която желаеше Пентагонът, който абсюлотно имаше нужда от ангажименти за няколкогодишни разходи, за да обнови своите запаси. В момента, в който бяха постигнати тези цели с руската инвазия, разбира се, до голяма степен провокирана, американската цел се промени с частичния неуспех на тяхната стратегия, защото те смятаха, че Русия ще рухне много по-бързо. А днес Съединените щати навлязоха в екзистенциална война, защото руснаците, с подкрепата им от БРИКС, Китай и други техни партньори, са на път да създадат втора международна валутна система, а това е ужасна атака за долара и за хегемоничното превъзходство на американците.

Кап. Пиер Плас: - Третия въпрос, който искаме да засегнем, е дали според вас “каузата” на Русия, в кавички, е справедлива?

Дъглас Макгрегър: - Да, аз смятам, че руската кауза е дълбоко справедлива. Трябва да се върнем назад и да разберем, че в самото начало при рухването на Съветския съюз ние направихме серия от обещания на съветските лидери, на Горбачов и неговия наследник Елцин, според които не трябваше да изместваме границите на НАТО по̀ на изток. Очевидно тези обещания бяха просто изоставени, когато администрацията на Клинтън реши по вътрешнополитически съображения, че би било полезно да приобщи Полша и балтийските държави към другите национални лобита. Руснаците отново възразиха, но те не заплашваха и не проявиха никакво желание да се защитават, те само изразиха разочарованието си.

След това в Декларацията от Букурещ от 2008 г. с нашите съюзници от НАТО ние настояхме Русия да приеме, че Украйна и Грузия могат да станат членове на НАТО. Очевидно това беше напълно неприемливо за Русия, защото това означаваше, че тя вече ще има общи граници с държави от НАТО, имащи най-малкото враждебно минало спрямо Русия. Това наистина ги разтревожи.

През 2014 г. ние предизвикахме държавен преврат, който постави в Киев много враждебно към Москва правителство. В тази ситуация руснаците не можеха да останат пасивни, защото те бяха убедени - и трябва да кажа, че напълно основателно - че Крим, който е исторически никога не е бил част от Украйна, ще стане военноморска база на съюзниците от НАТО и на САЩ, чуждестранна военноморска база в Черно море на Кримския полуостров, последното нещо, което руснаците щяха да допуснат.

След това ние твърдяхме, че техните действия са незаконни, отказахме да чуем руските аргументи и мисля, че продължението на тази история прикрива факта, че почти веднага започнахме да изграждаме украинска армия с огромно количество пари, техника и съветници. Същевременно на Изток подтикнахме украинското правителство да атакува Луганск и Донецк, които бихме нарекелни на Запад полуавтономни, открито руски републики, всички в тях говорят руски, и, разбира се, те прибавиха към това антируска политика, чийто резултат беше, че руснаците, живеещи в Украйна, което включва почти една трета от населението, бяха третирани почти като граждани от втора или трета категория в съдилищата, както и във всекидневието. Ние пренебрегнахме всички тези нарушения на човешките права, пренебрегнахме и всички руски оплаквания.

След това бяха подписани Минските споразумения, за които президентът Путин и неговите колеги наистина вярваха, че са сериозен опит да се уредят някои от въпросите, които бяха повдигнали. Оказва се, че са били измамени, защото вече знаем от канцлера Ангела Меркел, че Минските споразумения са били само диверсионна маневра за заблуда на руснаците, докато продължи да се изгражда таpи сила в в Източна Украйна.

Междувременно стигнахме през 2020-2021 г., с новия президент Зеленски, чието избиране беше оркестрирано от най-влиятелния олигарх в Украйна Коломойски. Той разбра, че искаме война и ние започнахме да мислим от гледна точка на конфликт с Русия, но конфликт, който смятахме, че можем да управляваме поради факта, че Русия по наша преценка беше слаба икономически, социално и военно. Няма смисъл да се спираме надълго на това, но трябва да си припомним, че бяха убити около 14 хил. души между 2014 и 2022 г., когато в крайна сметка руснаците се намесиха със забележително скромна сила, според мен, за да ни накарат да преговаряме, като в същото време подчертаят важността на залозите за тях. Така че, да, смятам, че каузата на руснаците е справедлива и вместо да им се подиграваме, трябваше да ги чуем, но никога не го направихме и изглежда Вашингтон няма желание да чуе това, което те казват.

Кап. Пиер Плас: - Г-н Денесе?

Ерик Денесе: - Мисля, че е важно да припомним, че в продължение на тридесет години ние не спряхме да се подиграваме на руснаците и техните интереси. Никой не е забравил как завърши Студената война и факта, че ние, хората на Запад, можехме да се борим с подкрепата на американците срещу този тоталитаризъм и експанзията на пролетарската революция и диктатура. Това е едно нещо. Но трябва да си припомним какво се случи през 1989 г., 1990 г. и 1991 г. В този период руснаците успяха да демонтират доброволно своята империя, давайки независимост на всички бивши републики, позволявайки на бившите страни членки на Варшавския договор да се присъединят към европейската либерална сфера и всичко това се случи без нито един инцидент. Руснаците първи казаха “ще върнем в родината ядрените си оръжия, без да има и най-малкото изтичане в природата, ще върнем всичките си въоръжени сили”. Трябва да припомним, че руснаците от 90-те години отвориха много страната си, имаше хора от ФБР в милицията в Москва, американски икономисти пристигнаха там, за да преструктурират руската икономика, имаше и американски и западни военни, които да проследят демонтирането и връщането на ядрените оръжия. Така че, независимо от това, което се говори, руснаците играеха по правилата и не могат да бъдат упрекнати. А ние не спряхме да се подиграваме на техните интереси и всеки път, когато бяха давани обещания, те почти веднага бяха нарушавани. Идва момент, в който, както през 1999 г., когато действаш по този начин, създаваш, условията за бъдеща война. Ако трябва да използвам метафора - когато размахваш червен плат пред бик, рядко бикът ще остане в ограждението си. Точно това се случи със събитията, които се случиха, разбира се, след Студената война, но най-вече от 2014 г. насам.

Спомням си разговора с един бивш офицер от КГБ в края на Студената война, когато установихме първия обмен между ЦРУ, КГБ и френските служби. Този офицер ми каза: “Внимавайте! Не се дръжте с нас, както с германците през 1945 г! Ние не сме победени. Американските танкове не са влезли в Москва. Съветският съюз и неговата система рухнаха, но Русия е тук. И ако вие ни третирате като победени, много скоро ще има шок, който ще бъде брутален”. За съжаление, нашите американски приятели влязоха в тази позиция да третират руснаците като победени, а през 2014 г. направиха нещо, което според мен е много по-важно - буквално се подиграхме на нашите ценности, подкрепяйки държавен преврат в Украйна, чийто президент беше законно избран, дори и Янукович да е бил корумпиран, но кой не е корумпиран в Украйна, във всеки случай Зеленски и Коломойски? Ние подкрепихме държавен преврат, който свали законно избрания президент на републиката, с представители на ЕС на място и следователно всичко това създаде условията руснаците да се намесят и в известен смисъл, трябва да го кажа, руската интервенция е легитимна. Разбира се, винаги се изкушаваме да я сравняваме с това, което се случи през 1962 г. с ракетната криза в Куба. Но истинският въпрос, който трябва да си зададем, е какво щяха да направят американците в същата ситуация, ако в Мексико или Канада се установи враждебен режим? Мисля, че всички знаем отговора.

Кап. Пиер Плас: - Защо според вас европейските лидери подкрепиха тази прокси война на Вашингтон срещу Русия?

Дъглас Макгрегър: - Може би това е най-важният въпрос в момента. Надявам се всички да помислим за това. Трябва да отговорим на него. Първо искам да припомня на вашите слушатели какво бе казал ген. Дьо Гол, което днес ми се струва също толкова вярно, както тогава. А именно, че Великобритания е остров и американците живеят във Франция. Тоест европейците, които живеят в континентална Европа, наистина трябва да се грижат за собствените си работи, трябва да се утвърдят. Мисля, че ако вашите лидери в Берлин, Париж и другите европейски столици не се наложат заедно, ще бъде много трудно да се сложи край на тази война преди украинската нация и държава да бъдат напълно разрушени, защото не виждам никакво желание в Америка да го направят.

Защо други европейски лидери ни последваха? Мисля, че това се дължи на смъртоносната идеология на безотечествения либерализъм, който днес наричаме “глобализация”, и на убеждението, че всичко, което правим на Запад, във Вашингтон или с нашите съюзници, е по един или друг начин морално оправдано, независимо от обстоятелствата, и че имаме някакъв морален императив да разрушим Русия, която си остава независима държава, основаваща се на православното християнство и на руския етнос. Макар и да знаем, че Русия е много мултинационална и мултикултурна, по същество ние я смятаме за последната държава, която не се извинява за своята история, своя произход, своята култура и своята идентичност.

Не мисля, че на повече европейци им е трудно да разберат това. Знам, че на повечето американци не им е трудно. Но тъй като ние в САЩ сме атакувани от тази администрация заради нашата собствена идентичност, език, история, институции, както и много хора в Европа, и мисля, че ако европейците погледнат през тази призма, която току-що описах, те ще се запитат за законността на това, което се опитваме да направим в Украйна. Между другото, украинците не разбират войната, която ги карат да водят, защото са им казали да гледат на Русия през съветската призма, а това е грешната призма. Днес Русия няма нищо общо със съветската държава или нейното общество. Поради тази причина повече от всичко друго всички трябва да се отдръпнем назад и да преразгледаме това, което правим. Отново, за съжаление, Европа ще трябва да поеме водещата роля, защото не виждам никакви признаци някой да прави това във Вашингтон.

Ерик Денесе: - Причината, поради която европейските лидери последваха американската политика, е двойна. От една страна, това е истинска победа на САЩ, които отдавна успяха чрез културата, киното, икономиката, да наложат своята визия в Европа и не бива да виним Съединените щати, че защитават своите интереси. От друга страна, трябва да кажем, че имаме европейски лидери, които от двайсетина години са все по-посредствени. Много сме далеч от поколението на Дьо Гол и Аденауер. Сегашните лидери все повече се подчиняват на американските идеи. Често се говори за Европа на 27-те, но мисля, че трябва да говорим за Европа на 28-те. 28-ият европейски член е брюкселската технокрация, защото във всички държави има една прослойка от хора, които са все по-анационални, т.е. смятат се за европейци, за членове на клуб и вече не представляват истински интересите на нациите, които са натоварени да представляват. И все повече прослойките на 28-ата виртуална държава, ако мога така да кажа, днес определят не само политиките на Европейския съюз, но и политиките на отделните държави. Разбира се, има три държави в ЕС, които могат да направят нещо - англичаните, които ни напуснаха, тук впрочем англичаните отново имат собствена стратегия, а освен това Франция и Германия. Франция от двайсетина години - във всеки случай от събитията през 2003 г. - почти няма суверенна външна политика. Видяхме го неотдавна с нагаждането на президента Макрон с позициите на САЩ и Европа. А има и една държава, която е още по-разочароваща и това е Германия. Германия, която играе централна политическа и икономическа роля в Европа, беше жертва на истинска агресия от страна на своя американски съюзник с разрушаването на газопроводите “Северен поток 1” и “Северен поток 2” и буквално му е легнала. Днес е изключително трудно да си представим, че може да има европейска реакция, имайки предвид нагаждането спрямо американските позиции.

Оставям настрана останалите малки страни, а именно скандинавските, страните от Бенелюкс, които от доста време са абдикирали от всякакъв суверенитет и, разбира се, разчитат на нашите американски приятели да осигуряват защитата им и да ръководят външната им политика.

Кап. Пиер Плас: - Последен въпрос, който ще задам първо на френски: как според вас може да завърши тази война?

Дъглас Макгрегър: - Мисля, че руснаците разбраха, че няма с кого да преговарят и при тези обстоятелства, за да сложат край на войната, трябва да изберат военната сила. Първата фаза сигурно ще бъде засилване на контрола им над Източна Украйна до река Днепър и до вратите на Киев. Мисля, че в този момент те ще решат да подновят диалога, но при отсъствието на какъвто и да било преговарящ, ще преминат реката и, ако е нужно, ще стигнат до полската граница. И това е защото от руска гледна точка няма никаква причина да вярват на това, което ние, във Вашингтон, им казваме. Ние сме им давали обещания преди, казвали сме неща, но не спазихме обещанията си и наистина излъгахме. Руснаците знаят сега, че са били излъгани от президента Макрон и Ангела Меркел и при тези условия вече нямат причина да им вярват. Така че от гледна точка на Москва не виждам други начини това да приключи, освен да свършат работата си, като стигнат до полската граница. В чисто стратегическа перспектива, мисля, че трябва да сме заинтересовани да осигурим неутралитет на Украйна и да поддържаме Украйна като много удобен буфер, за да бъдат успокоени и двете страни - както Русия, така и НАТО. Но моето мнение е в малцинство. На този етап нямам никаква представа какво мислят европейците за това, но имайки предвид обстоятелствата, това мога да прогнозирам. Сега има една заплаха, за която много съм говорил, а именно ако хора във Вашингтон, Варшава и евентуално Лондон, решат да изпратят “коалиция от желаещи” в Западна Украйна, когато стане ясно, че украинското правителство е напът да падне и руснаците ще продължат на запад. Мисля, че това би била ужасна грешка, която може да предизвика всякакви последствия и непредвидени опасности. Надявам се да не се случи, но се опасявам, че тази идея все още е актуална, въпреки факта, че ние абсолютно не сме подготвени за какъвто и да е дълъг конфликт с Русия или с която и да е друга велика сила. Но има голяма опасност да бъде отворена кутията на Пандора за всякакви ужасни възможности.

Ерик Денесе: - Винаги е трудно да се правят прогнози, особено във военната област, но във всеки случай можем да кажем няколко неща. Първото е, че Русия не може да загуби, не само защото не иска да загуби, тя е в екзистенциална война, но и защото нейните съюзници и по-конкретно Китай в международен план не може да приеме Русия да загуби стратегическата конфронтация със Съединените щати. Засега китайците са много сдържани и предпазливи в помощта, която оказват на Москва, но щом Москва се окаже заплашена, което според мен няма да се случи, китайците ще помогнат на Москва да не загуби тази война.

Вторият аспект е, че е напълно илюзорно да се мисли, че Крим и републиките в Донбас могат един ден да се върнат в Украйна. Първо, защото тя няма легитимност, това са рускоговорящи зони, които исторически винаги са принадлежали на Русия. Това е вторият аспект - или ще продължат бавните битки, смазване на украинските сили с артилерия и руснаците ще останат там, контролирайки зоните, които са завоювали, или ще има по-значителна офанзива. Това, което ми се струва важно от стратегическа гледна точка, е, че днес има две държави полу-победителки. Първо, американците, които дори и да не успяха да постигнат желаното отслабване на Русия, успяха напълно да втвърдят Европейския съюз, което за тях е победа, в замяна на това стратегията им се провали по отношение на долара и отслабването на Москва. От друга страна, руснаците успяха да наложат своята политика, превземайки част от Украйна, за да покажат, че са решени да гарантират сигурността си . Те успяха също да обединят около себе си Китай и БРИКС. За съжаление, образът им в западния свят много пострада, така че и това е полу-победа. На следващо място европейците и украинците - украинците загубиха всичко, тъкмо заради безотговорността на лидерите си и на първо място Зеленски, а ние, европейците, също сме измамени в тази операция, защото няма какво да спечелим, а можем да загубим всичко. Днес нашата икономика е засегната, индустриалната ни дейност трябва изцяло да бъде преустроена, дори във военно отношение ще ставаме все по-зависими от американците. Така че това е изключително отрицателен баланс за Европа и очевидно за Украйна. Не забравям и невинните жители на Украйна, които невинаги са подкрепяли президента Зеленски, когато вършеше варварския действия в Донбас, и които днес страдат от решенията, които взема режимът, и, за съжаление, се оказват под бомбардировките. Но извън съчувствието, което трябва да изпитваме към тази част от народа, не забравям също, че цяла поредица от екстремисти не спря от 2014 г. насам да насърчава офанзивата срещу Донбас и ударите срещу цивилното население там.

Дъглас Макгрегър: - Мисля, че НАТО бе съхранен след рухването на Съветския съюз, за да предотврати войната в Европа. Оттогава правим обратното. Ние всъщност я предизвикахме - предизвикахме я два пъти на Балканите, първо в Босна, после в Косово и продължихме в Украйна. Това трябва да спре. Но това ще спре, само ако нашите европейски колеги се изправят и изискат това да спре. Ние не можем да го направим тук, най-малкото в продължение на една година и половина, до следващите избори.

Карл Брошю: - Благодаря ви, сър! Благодаря!

Автор: Карл Брошю, RadioInfoCite.com

Превод от френски: Галя Дачкова

https://glasove.com/na-fokus/daglas-makgregar-ruskata-kauza-e-dalboko-spravedliva

 
 

Copyright © 2008-2024 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев