Проблемът, който лежи в основата на повечето други проблеми на модерните времена, е че човешките умове са в много висока степен податливи на хакерство и че науката за тяхното хакване в масов мащаб напредна много през последното столетие от Бернайс насам (Едуард Бернайс, PR експерт и манипулатор на общественото мнение в САЩ в началото на 20 век бел.ред.). Това кара хората да се съгласяват против собствения им интерес с разрушителния и експлоататорски дневен ред на силните.

Фактът, че през цялата ни цивилизация нашите умове са били манипулирани в масов мащаб, е най-значителното измежду всички неща, случвали се в света, но почти никой не говори за това, защото почти никой не знае, че се случва. И много сили искат това да си остане така.

Стъпка 1 е да разберем, че умовете са много податливи на хакване и са постоянно хаквани в масов мащаб.

Стъпка 2 е да разберем, че това включва и нашия собствен ум.

Стъпка 3 е да разберем последствията от Стъпка 2 (Стъпка 3 никога не завършва напълно)

Стъпка 4 е да помогнем на други да стигнат до Стъпки 1 и 2.

Всичко става така:

Колкото е възможно повече хора са вкарани в стадото на две основни политически фракции, които се преструват, че се противопоставят една на друга, докато всъщност работят заедно, за да прокарват интересите на силните.

Онези, които не могат да бъдат вкарани в стадото на двете основни фракции, са впрегнати във фалшиви „популистки“ фракции, които от своя страна да ги впрегнат в мейнстрийма.

Онези, които не могат да бъдат вкарани в стадото на нито една от тези категории, са маргинализирани до невидимост.

В момента, в който са стигнали до това най-ниско ниво, техният брой е станал толкова незначителен, че въздействието им може да бъде ограничено като просто им се откажат платформи в основните медии, а след това се остави „демокрацията“ да свърши останалото, защото мнозинството е точно там, където искат да бъде.

По-голямата част от пропагандата не прибягва до ярки, очевидни лъжи като инвазията в Ирак, а към умерени системи за контрол като идеологическата пастирска дейност, която току-що описах. Истински несръчната пропаганда е изключение, а не правило на Запад; лъвският пай сред имперските средства за манипулация се пада на простото принуждаване на хората да продължават да маршируват в ритъма на имперската машина.

Израелско-палестинският въпрос не е сложен, нито труден за разбиране, просто съществува широкоразпространено предположение сред западняците от мейнстрийма, че той не може да е толкова прост, колкото изглежда, а това те дължат на факта, че официалната информационна сфера е толкова изкривена, че замазва това, което е очевидно от пръв поглед. На пръв поглед проблемът изглежда като насилствена и жестока система на апартейд, при която един етнос получава преференциално отношение за сметка на друг, но хората предполагат, че не може да е толкова просто, погрешно мислейки, че ако всичко беше толкова ясно, нямаше да има толкова много дебатиране, в тяхното собствено правителство, което поддържа страната на апартейда.

Западняците от мейнстрийма са настроени да очакват, че ако това беше наистина толкова ясен проблем, колкото изглежда, медиите постоянно биха говорили какво зло е това, а израелското правителство щеше да бъде санкционирано и редовно осъждано от западните правителства.

Проблемът, както много често се случва, е че мейнстрийм западняците предполагат, че „ако случаят е такъв, щяхме да чуем за него по новините“. Без да разбират, че техните „новинарски“ медии са предназначени да прокарват интересите на силните, а не да съобщават новините.

Правителството ни следи все повече и повече, за да е сигурно, че сме под контрол. Тех компаниите ни следят все повече и повече, за да манипулират пазаруването ни. Работодателите ни следят все повече и повече, за за да контролират как работим. Междувременно всяка институция, която има власт над нас, става все по-секретна.

Много хора, дори може би повечето хора, са до някаква степен наясно, че цялата ни цивилизация е боклук. Малцина обаче са в състояние да опишат точно как и защо е боклук, защото има толкова много боклук, че е трудно да имаш ясен поглед върху начина, по който се получава този боклук.

Трудно е да разберем как и защо нашата цивилизация е боклук, тъкмо защото нашата цивилизация е боклук. Тя е пълна с лъжи, учителите ни хранят с лъжи, алгоритмите ни хранят с лъжи, а ние сме приучени да търсим информация на места, които ще се окажат лъжа.

Да намериш истината в нашето боклучаво общество е като да си в помещение, което бързо и буквално се пълни с фекалии. Те се размазват наоколо, влизат ти в очите, ти се мъчиш да задържиш главата си над тях, за да можеш да дишаш – трудно е да видиш откъде всички тия лайна текат и пълнят помещението. Да добиеш ясна представа какво се случва в света е почти същото – подозираш, че те правят на луд, но всеки източник, от който се опитваш да разбереш нещо, те уверява, че всичко е наред и светът си върви точно както са те учили в училище.

В една цивилизация, която е направена от боклук, рядко се случва да имаш достатъчно солидна почва под краката си и достатъчно висока основа, така че да стъпиш и да успееш да се огледаш наоколо и ясно да видиш как се случва целият боклук. Всичко тук е подготвено така, че да ни попречи да стъпим на такова място. Иска се яка, усърдна работа и повечко късмет.

Кейтлин Джонстън, caitlinjohnstone.com

Източник: caitlinjohnstone.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

https://glasove.com/intervyuta/umovete-ni-sa-haknati-sredstvata-za-manipulatsiya-ni-prinuzhdavat-bezropotno-da-marshiruvame-v-ritama-na-imperskata-mashina