Демокрацията е още една сфера, в която Пекин се съревновава с Вашингтон и като цяло със Запада. Целта на Китай може и да не е да убеди останалите да възприемат нейната политическа система сама по себе си, но със сигурност е опит решително да демонстрира, че китайската „демокрация“ превъзхожда това, което Западът може да предложи.

Това още веднъж стана очевидно на събитие, организирано от Китайската академия за социални науки през март, само дни преди американският президент Джо Байдън да стане един от домакините на втората виртуална „Среща на върха за демокрацията“, заедно с правителствата на Коста Рика, Нидерландия, Република Корея и Замбия. Събитието в Пекин, озаглавено „Втори международен форум за демокрация: Споделени човешки ценности“, беше посетено от Ли Шулей – член на Политбюро и председател на Централния отдел за пропаганда на Китай и включваше официални речи на множество китайски и чуждестранни политици и академици. Професор Ян Илонг от университета Цинхуа беше един от говорителите на форума. Неговото обръщение е във фокуса на днешната ни публикация.

Огромна благодарност на Даниел Крейн за неговия разбор и превод на речта на Ян.

Съдържание

1. Въпреки че Западът няма да го признае, китайският „цялостен процес на народна демокрация“ е не само истинска демокрация в действие, но е и по-функционален тип демокрация от тази, практикувана в западните страни.

2. Китайската демокрация превъзхожда западната демократична електорална система, заради комплексния процес, който е развила и който ѝ позволява да се приближи по-близо до модела, в който „народът е господар в собствения си дом“. За разлика от Китай, това, което сега се практикува на Запад, се характеризира в най-голяма степен като процедурна, а не като съдържателна демокрация.

3. Китайската демокрация признава съществуването на „народа“ в холистичен смисъл. Само по този начин може да се гарантират „цялостните, дългосрочни и основни интереси“ на народа.

4. Китайската демокрация принадлежи на мнозинството, а не на малцинството, както е на Запад. За разлика от Америка, Китай не е „притежаван от 1%, управляван от 1% и в полза на 1%“. Ниската избирателна активност в електоралните политически системи е още една причина, поради която, за разлика от Китай, електоралните демокрации не са в състояние да представляват народа като цяло.

5. Западните избори се превърнаха в „шоу на талантите“, където хората гласуват за най-добрия изпълнител, вместо за онези, които са най-подходящи да управляват.

6. Населението като цяло няма специализираните познания, нито дългосрочната перспектива, необходими за избирането на компетентни представители, които да се грижат за най-добрите интереси на нацията.

7. Китайските лидери са „изпитани чрез практика, а не чрез гласуване“. По този начин демокрацията в Китай прави невъзможно „политически аматьори без опит или квалификация“ да станат лидери на страната.

8. За разлика от Запада, политическата система на Китай позволява демокрацията да бъде практикувана „както на входното, така и на изходното ниво“. Това е система, в която хората могат да „участват изцяло“ и в която политиците служат на хората и действително постигат резултати.

9. Западната демокрация поощрява конкуренцията, конфронтацията и фрагментирането на интересите, което води до постоянни политически пререкания и задънени улици. В противовес, китайската демокрация е „процес на намиране на консенсус“, който осигурява политическия процес винаги да се движи напред, като твърдо се съобразява с главните цели на страната.

10. Ян заключава: „Нека цветето на демокрацията в Китай да разцъфтява с още повече цветове, нека светлината на китайската демокрация за засияе още по-ярко, така че Китай да може да помогне на човечеството да превъзмогне ограничения си, повърхностен и непълноценен възглед за демокрацията и да допринесе за изграждането на по-добра и по-висша форма на демокрация за човечеството в 21 век.“

Китай и Западът предлагат различни отговори на шестте въпроса за демокрацията

Автор: Ян Илонг, март 2023

Демокрацията е общ стремеж на цялото човечество. Като такъв тя има подобаващо значение в модерната политика. Модерната демокрация не се придържа към един единствен стандарт. Тя не е самотно уникално цвете. Тя приема множество форми, като стотици цъфтящи цветя, борещи се за внимание. Западът има демокрация от представителен вид, центрирана около конкурентни избори, докато Китай има цялостна народна демокрация. Тези два вида демокрация предлагат различни отговори на шест въпроса за демокрацията.

Какво е демокрация?

Първият въпрос е: какво е демокрация? На външния ѝ вид ли трябва да държим или на нейната същност? Аристотел някога е казал, че когато човек е в плен на някаква трудност, тогава сякаш той е вързан с въже и не е в състояние да се движи. По същия начин човек, който е в плен на ограничени идеи, е като вързан с въже – не е способен да се движи. Относно възгледа за демокрацията – това, което ограничава възприятията на много хора по света днес, е идеята, че представителната демокрация, центрирана в конкурентни избори, е единствената форма и единственият стандарт за модерна демокрация, докато всъщност тя е само един от многото възможни варианти.“

„За да разберем какво е демокрацията, можем да използваме една идея от традиционната китайска философия – „тижянйонг“, което е същност, форма и функция. [Бележка: Ян се позовава на идея, взета от Аналектите на Конфуций и будистките размишления.] Например същността на една кола предполага, че тя трябва да бъде средство за придвижване, което има механизъм за задвижване, механизъм за насочване и т.н. В същото време тя има различни форми и размери, различни имена и големина на двигателя. Нейната функция е да пренася хора или стоки и т.н.“

„Тижянйонг“ е приложима и към демокрацията. За да разберем същността на демокрацията, трябва да се върнем назад до първоначалния смисъл на демокрацията, който е този, че народът е стопанин на собствения си дом. С други думи, властта трябва да бъде в ръцете на хората и, в същото време, да служи на хората. Формата на демокрацията се отнася до нейните различни проявления: лотарийна демокрация [или сортиция], електорална демокрация, консултативна демокрация, пряка демокрация, и непряка демокрация и т.н. По отношение на нейната функция, демокрацията може да бъде прилагана по различни начини и се упражнява от страните, така че да подобрява тяхното управление.

Модерната демокрация от западен тип е само една от формите, които демокрацията може да приема. Изхождайки от историческото развитие на демокрацията, тя се е отдалечила много от първоначалния си смисъл и същност. Западната идея за демокрация е дегенерирала от „пряка демокрация“ до заместителна демокрация и накрая – до процедурна демокрация.

Междувременно, от 1980-те години насам, съществува нещо, което наскоро починалият тайвански политически историк Чу Юнан нарече проблем на влошаването на демокрацията. Да се смята тази ограничена, повърхностна и нисша форма на демокрация за връх на демокрацията е като да се смята една раздрънкана стара кола, която е в окаяно състояние, за еталон за съвременен автомобил, докато всички останали марки и модели дори не се смятат за истински автомобили.

Цялостната народна демокрация в Китай има две характеристики. Първата е „народна“, което се отнася до същността на демокрацията. „Народна демокрация“ на пръв поглед е тавтология. В думата „демокрация“ коренът „демос“ означава народ. Защо тогава добавяме думата „народна“ като характеристика? Точно тази характеристика представлява онтологичната природа на демокрацията: тя е нещо, което принадлежи на народа, на мнозинството, не на малцинството. Ние в Китай гарантираме това в нашата държавна система, в нашата политическа система и в механизмите, които използваме за провеждане на нашата демокрация.

Втората характеристика е „цялостна“. Цялостният процес се определя въз основа на нивата на проявление и функция. Цялостната народна демокрация е като цялостна верига, състояща се от множество канали, множество нива и множество условия. Демократичните характеристики се прилагат през тази цялостна верига – от избирането и назначаването на хора, до взимането на решения, до управлението, до надзора. „Множество канали“ се отнася до масовата линия на партията, представителството в Националния народен конгрес (ННК), демократичното вземане на решения в правителството, демократичното управление, консултациите чрез Китайската народна политическа консултативна конференция (КНПК) и различни други канали. „Множество нива“ се отнася до равнището на централното управление, равнището на местното управление, демокрацията на местно равнище и т.н. Демокрацията също се явява в различни форми, като изборите са само една от тях. Консултациите, обсъждането и изборът на таланти също са форми на демокрация. „Множество условия“ означава прилагане на демокрацията към различни условия. Съществуват основни условия, като например управлението и вземането на решения на национално равнище. Съществуват и по-малки условия, като например управление на общността, посредничество при граждански спорове и намаляване на бедността в селските райони.

Защо цялостния процес на народна демокрация изглежда много по-комплексен от състезателните избори? Това е така, защото всички демократични методи, форми и канали имат своите ограничения. Използването на толкова много форми и методи увеличава нашата способност да се доближим до това „народът да бъде стопанин на собствения си дом“, което е същността на демокрацията.

На кого принадлежи демокрацията?

Вторият въпрос е: на кого принадлежи демокрацията? За мнозинството ли е демокрацията или за малцинството? След Атина, западната идея за демокрация е, че демокрацията не принадлежи на мнозинството. Според оценки атинските граждани, тоест онези с право на глас, са били вероятно около една десета от общото население. Жените, чужденците и робите не са били смятани за граждани. В модерните времена натискът за всеобщо право на глас на Запад е бил дълъг процес. Въпреки че повечето страни днес са постигнали всеобщо право на глас, това не означава, че демокрацията принадлежи на мнозинството: хората като цяло не са нищо повече от гласоподаватели. Както твърди Джовани Сартори, от гледна точка на модерната западна демокрация, хората са просто конкретни индивиди, които формират мнозинство или според принципа на абсолютното мнозинство, или според принципа на ограниченото мнозинство.

В същото време, една от проявите на влошаването на западната демокрация, е намаляването на избирателната активност. Участието на избирателите намалява е президентските, парламентарните и другите видове избори. Статистиката показва, че в 77 държави, където мажоритарната система се е използвала през 1990-те години, избирателната активност е била само 60,4 процента. Според принципа на простото мнозинство, един кандидат може да бъде избран само с над 30% от гласовете. Това означава, че избирането му не представлява израз на волята на мнозинството.

Още по-важно е, че макар хората да имат право на всеобщо гласуване, гласоподавателите не са запознати със самите политици, а само с техните поднесени от медиите образи. Освен това гласуващите имат много схематично разбиране от специализирани публични политики, тъй като те са по-загрижени за своите краткосрочни интереси. Тези фактори правят взимането на рационални решения трудно за гласоподавателите. И понеже цялостната публика има малко тежест в публичната политика, групите, които в най-голяма степен имат полза от това, си остават малцинство. Това е и причината Джоузеф Штиглиц да твърди, че Америка днес вече не е притежавана от народа, управлявана от народа и в полза на народа. Тя е притежавана, казва той, от 1%, управлявана от 1% и в полза на 1 процент.“

Цялостният процес на народна демокрация е демокрация, която принадлежи на целия народ. В същото време, думата „народ“ съдържа няколко важни значения:

1. Първо, идеята за „народа“ насочва към индивида. Когато говорим за развитието на народния поминък, решаването на спешните нужди и тревоги на народа и гарантиране правото на народа да гласува, ние използваме „народ“ в смисъл на всеки отделен индивид.

2. Второ, идеята за „народа“ посочва огромното мнозинство от хората. Когато говорим за тази идея, ние винаги имаме предвид това огромно мнозинство и винаги трябва да бъдем на страната на това мнозинство. С развитието на идеята за „народа“, тази категория започна да включва почти всеки един. В законова интерпретация, само контра-революционерите и криминалните престъпници са изключени от тази категория.

3. Трето, идеята за „народа“ посочва народа като цяло. Демокрацията от западен тип не припознава „народа“ в холистичен смисъл. Но само когато ние припознаваме съществуването на хората като едно цяло, ние можем да осигурим техните цялостни, дългосрочни и фундаментални интереси.

Високоскоростните влакове са един такъв пример. Китай и САЩ имаха мечта за високоскоростни влакове по едно и също време. През 2011 г. президентът Обама амбициозно предложи тяхното покритие да обхваща 80% от населението. Днес САЩ имат едва няколкостотин километра високоскоростни железници, докато Китай е построил 42 000 километра. Това е случай, в който интересите на народа като цяло са взети предвид ефективно. Ако Китай беше като САЩ и трябваше да се справя с фрагментираните интереси на различни политически партии, различни щати, различни групи по интереси и различни индивиди, като по този начин пренебрегва интересите на народа като цяло, щеше да е много трудно да бъдем ефективни в развиването на обществените инфраструктурни проекти, които имат силно позитивни външни въздействия и по този начин отразяват интересите на всички.

4. Четвърто, идеята за „народа“ сочи към средната и нисшата класи. Това е свързано с главната цел на Комунистическата партия на Китай, чиито основни членове са работническата и селската класи. Поради това политиката на ККП е ориентирана към грижа за ниската и средната класи. Току-що постигнахме впечатляващо постижение в историята на намаляване на бедността, като извадихме от бедността близо 100 милиона души от селските райони само за десет години и по този начин постигнахме цялостно изкореняване на бедността сред нашето селско население. Следващата ни стъпка е да продължим неотклонно да насърчаваме общия просперитет.

Избиране на компетентни лидери

Третият въпрос е дали демокрацията избира таланти, които умеят да управляват, или избира таланти, които умеят да правят шоу. Демокрацията от западен тип, при която лидерът на страната се избира предимно чрез конкурентни избори, се среща с проблема, че някои бизнесмени, актьори и други политически аматьори без опит и квалификация, могат да станат президенти. Това е в противоречие с основната логика на съвременното професионално развитие. Почти всички съвременни професии изискват поетапен процес на израстване, основан на квалификация, компетентност и резултати. И въпреки това демокрацията от западен тип приема, че работа от изключителна важност, каквато е президентската, може да бъде постигната с една-единствена стъпка, без изкачаване по кариерната стълбица.

Друга хипотеза, разбира се, е че най-добрите хора могат да бъдат избрани чрез изборния процес. Остава обаче проблемът, че тези, които са добри в състезанието за поста, може да не са добри в управлението на страната. В Съединените щати има една поговорка, която казва, че политиците „водят кампания в поезия, но управляват в проза“. Тези две умения обаче не са съвместими. В днешно време, когато вниманието е цар, една от проявите на влошаване на демокрацията е, че изборите са се превърнали в шоу за таланти; електоралната компетентност е просто способност да се играе в такова шоу. Да си добър в набирането на пари, поставянето на въпроси, правенето на шоу, възбуждането на емоции и привличането на внимание, не е същото като да си добър в управлението на една държава.

Друг показател за влошаването на демокрацията е продължаващото разпространение на партийните трофеи и наградите в политиката. В миналото конкурентната избирателна система на САЩ имаше система на партийните трофеи. Въпреки, че в последствие този проблем беше разрешен чрез различни реформи на държавната администрация, в действителност успешните избори днес все още създават такива трофеи, които победителят има право да разпредели. Президентът на САЩ има право да назначи около 7 000 служители, от които само около 500 изискват одобрение от Сената. Като цяло, процесът на назначаване е доста произволен, човек може да награди свои приятели, роднини или такива, които са помогнали в изборния процес. Тръмп често предупреждаваше в Туитър служителите, че са уволнени. Но в действителност и други президенти са правили същото. Просто Тръмп извади тази практика наяве.

Премиерът трябва първо да е провинциален чиновник, а прочутите генерали трябва да се издигнат в йерархията. [Бележка: Ян цитира Хан Фейзи, юрист от периода на Воюващите държави през 3 век пр. н. е. Цитатът е използван неколкократно от Си Дзинпин]. Длъжностните лица в китайската „цялостна народна демокрация“ се избират главно чрез конкурентен подбор. В нашата страна много от провинциите ни имат население от десетки или стотици милиони, което се равнява по размер на населението на най-големите държави в света. Следователно управлението на провинция е равносилно на управление на държава. Преди да се присъедини към Постоянния комитет на Политбюро, човек трябва да се запознае първо с местните условия, а след това с националните условия на Китай. Президентът Си Дзинпин управляваше село в продължение на 6 години, окръг – 3 години, три града – 11 години и три провинции – още 11 години. Освен това, той е преминал обучение в партийната система, административната система, системата на Националния народен конгрес и военната система, след което е преминал към централното правителство, където е натрупал допълнителен петгодишен опит, преди най-накрая да стане най-висшият лидер на страната.

Китайската система за конкурентен подбор гарантира, че държавните служители имат богат практически опит. Още по-важно е, че те се проверяват чрез практика, а не чрез гласуване. Преди да станат лидери на нашата страна, те трябва да преминат през многобройни нива на практика, изпитване и подбор. Китайската система за конкурентен подбор е начин да се събере екип от способни и професионални национални администратори.

Комбиниране на входа и изхода

Четвъртият въпрос е: еднопосочна или двупосочна улица е демокрацията? Политическата демокрация по същество е дискусия за отношенията между хората и тяхното правителство. Демокрацията трябва да се отразява както в постигнатото общественото мнение, така и в резултатите от дейността на правителството, което е в услуга на народа. Западната демокрация, независимо дали е атинска, класическа или съвременна процедурна демокрация, набляга на входящата страна на демокрацията. Тук демокрацията позволява на хората да теглят жребий (т.е. сортиция), да гласуват и да участват. Дали правителството действително прави нещо за обикновените хора или не, е извън обхвата на западната демократична теория. Това се дължи на акцента върху държавното управление в нейната мисловна линия. В противен случай тя не би била в състояние да разграничи адекватно демокрацията от монархията или аристокрацията. По отношение на демократичната практика този едностранчив начин на мислене за демокрацията може да доведе до огромна грешка в търсенето на демокрация. Той позволява избирането на правителство, което може напълно да се отклони от волята на народа или просто да не направи нищо съществено за него.

Демокрацията в китайски стил е демокрация, която съчетава входната и изходната страна. Много важен аспект на китайската политическа философия е нейната насоченост към народа – идеята, че правителствените политики трябва да са в полза на народа. На практика това означава, че демокрацията се разбира от гледна точка на изходния резултат. Днес философията на демокрацията на Китайската комунистическа партия излиза от масите и се връща обратно към тях. Тя идва от хората, зависи от хората и е за хората. Това означава практикуване на демокрация както на входно, така и на изходно ниво. Макар да подчертава, че хората участват пълноценно, тя също така подчертава, че държавните служители поемат инициативата да служат на хората и да правят неща за тях. Например, по време на процеса на намаляване на бедността в селските райони видяхме безброй партийни кадри, които отидоха да живеят с хората в техните села и работиха с тях, за да намерят решения на техните реални проблеми. Това е демокрацията в нейната най-реалистична форма.

Процедурна срещу същностна демокрация

Петият въпрос е: процедурна или същностна е демокрацията? Класическите теоретици на западната демокрация някога издигнаха теорията за субстанциална демокрация. Днес обаче западната демокрация е това, което Шумпетер нарича „модерна процедурна демокрация“, при която политиците се състезават чрез специфичен изборен процес за народното съгласие да управляват. Но дори и този процес да е напълно законен, той може да доведе до ситуация, която по същество е безсмислена или дори в противоречие с първоначалната му цел. Например, един от показателите за лошото качество на американската демокрация е, че народът почти няма влияние върху политиката и че конкурентните избори не са много по-различни от политическо плацебо. Друг показател е разпространението на краткосрочната и повърхностна политика, при която политиците се фокусират върху краткосрочни проблеми, а демократичната система не успява да се справи с дългосрочни, фундаментални проблеми, като лошата инфраструктура, огромното неравенство в доходите и богатството, нарастващите нива на държавния дълг, стрелбите, расовите конфликти и други проблеми, които ограничават дългосрочното развитие на Америка.

Китайската демокрация е именно обединението на процедурната и същностната демокрация, като процедурната демокрация е в услуга на същностната демокрация. Формата, в която се реализира народният суверенитет, не е чрез празен обществен договор, който трансформира властта от божествен мандат в народна воля, а чрез посредник, който действа като заместител на народа – Китайската комунистическа партия. ККП се е превърнала във висша форма на организация на китайския народ и висш изразител на неговата воля. Самоуправлението на народа чрез посредничеството на трибуна (т.е. партията), се основава на субект-обектна диалектическа връзка между партията и народа. Двете са едновременно обект и субект на другия. На първо място, народът е стопанинът на къщата, докато партията е инструментът за осъществяване на народната воля. Политиките на партията трябва следователно да произлизат от народа и да отразяват волята и идеите на народа.

На следващо място, партията е най-висшата форма на политическо ръководство в Китай. Тя е гръбнакът на народа, а народът е неин последовател. Диалектическата връзка между народа и партията е същността на народната демокрация в Китай. Осъществяването на народния суверенитет в Китай се състои именно в това постоянно и тясно взаимодействие между народа и партията. Демокрацията в китайски стил е затворен тристранен цикъл на общественото мнение, демокрацията и поминъка на народа. Това е подобно на процеса на приготвяне на китайска гореща гозба. Общественото мнение е като различните подправки, които се хвърлят в горещата тенджера. Демократичният процес е процесът на сготвяне на горещата гозба. И накрая, тъй като демокрацията трябва да реши проблемите, свързани с поминъка на хората, тази гореща гозба трябва да бъде извадена и поднесена, за да ѝ се насладят всички. Това е истинска демокрация. Основните политики в Китай, включително тези от наскоро приключилите две сесии, включват голям брой въпроси, свързани с поминъка на хората. И когато отиваме на различни места, за да провеждаме проучвания и изследвания, виждаме, че всяка година правителството има списък с практически въпроси, свързани с препитанието на хората, които трябва да бъдат разгледани.

Нагнетяване на разногласия или постигане на консенсус

Шестият въпрос е: разногласия ли нагнетява демокрацията, или изгражда консенсус? Демокрацията от западен тип първоначално е била механизъм на намиране на компромис между различни интереси и идеи. Състезателните избори осигуряваха механизъм за временен компромис между различните конкуриращи се фракции. В същото време бяха въведени много механизми за координация, основани на системата за разделение на властите и на механизмите за контрол и баланс. Въпреки това, една от проявите на влошаване на западната демокрация, които наблюдаваме през последните години, е все по-голямата трудност в преодоляването на тези разделения. Първият показател за това е разпространението на политиката на вето, при която процесите на вземане на решения са изпъстрени с точки на вето и политиците налагат вето просто заради самото налагане на вето, участват в безплодни дискусии, вземат решения, които после не изпълняват, спорят безкрайно по един единствен политически въпрос и често се оказват в политическа безизходица.

Вторият показател за това е поляризацията на партийните идеологии. По-рано се смяташе, че двупартийната система ще се сближава към центъра и ще се стреми да спечели средните избиратели. Но политическите събития в САЩ през последните години показаха, че поляризиращите идеологически борби и конфликти между двете партии стават все по-ясно изразени.

Третият показател е проблемът с промяната на политиката, когато различни политически партии вземат властта. Както посочва Джордж Вашингтон по негово време, партийната политика е само временно господство на една фракция над друга. Тя е диктатура, която се редува. Днес този проблем е още по-ясно изразен. Смяната на политическите партии на върха доведе до това, че политиките постоянно се изместват напред-назад между лявото и дясното. Когато Джордж Буш-Младши провеждаше своята политика ABC (Anything But Clinton – всичко друго, но не и Клинтън), това означаваше да прави всичко друго, освен това, което правеше Бил Клинтън. След като Тръмп встъпи в длъжност, той напълно обърна политиките на Обама. Байдън по същия начин обърна повечето от политиките на Тръмп.

Китайската демократична политика е процес на търсене на консенсус. Макар че 1,4те милиарда души в Китай имат различни идеи и интереси, те са единодушни по отношение на общата насока за постигане на подмладяването на нацията и щастието на хората. Отношенията между Комунистическата партия на Китай и китайските демократични партии не са конкурентни или конфронтационни. Това са по-скоро отношения на сътрудничество, в които различните участници предоставят своите мнения в процеса на изготвяне на политики, но не действат като играчи с право на вето. Целта не е да се ограничават политиките, а да се подобряват. Чрез демократични дискусии и консултации различните групи се стремят да намерят най-големия общ делител и да очертаят концентрични кръгове. Смяната на ръководството не означава преобръщане, а предаване на щафетата. Едно след друго поредните правителства продължават да тичат напред и да вършат работата. Това ни позволява през цялата ни стогодишна история да продължаваме да напредваме в постигането на целта за политическа модернизация.

Заключение

Едно цвете пролет не прави, докато сто цъфнали цветя донасят пролет в градината. [Забележка: Си Дзинпин използва този афоризъм от времето на династията Мин, 1368-1644 гг. в няколко свои речи]. В търсенето на демокрация от страна на човечеството различните народи и етнически групи ще дадат своите собствени отговори. Не е необходимо те да копират така наречения стандартен отговор от Запада. Като сравняваме демократичните системи една с друга ние със сигурност не се опитваме да покажем, че китайската народна демокрация с цялостен процес е съвършена. Демокрацията от китайски тип все още е изправена пред множество предизвикателства и има много недостатъци. Въпреки това трябва да започнем с укрепване на доверието в нашата система. Както е казал Маркс навремето, „Тук е розата, тук танцувай!“ В същото време трябва непрекъснато да напредваме в изграждането на нашата народна демокрация с цялостен процес. Трябва непрестанно да повишаваме нивото на демокрацията и нейното качество. Нека цветето на демокрацията в Китай разцъфне още по-пъстро, нека светлината на китайската демокрация засияе още по-ярко, за да може Китай да помогне на човечеството да преодолее ограничения, повърхностен и непълноценен поглед върху демокрацията и да допринесе за изграждането на по-добра, по-качествена форма на демокрация за човечеството през 21 век.

Автори: Томас Де Гаретс Гедес и Даниел Крейн

Източник: sinification.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

https://glasove.com/na-fokus/zashto-kitayskata-demokratsiya-e-po-dobra-ot-zapadnata-demokratsiya