Синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа" направи национално проучване по 12 важни приоритета в системата, приоритети пред новия образователен министър, съобщи председателят на синдиката д-р Юлиян Петров.

Той уточнява, че е "направен и анализ на готовността за протести и стачка в очакване на новия бюджет за образование за 2023 г.".

Респондентите - учители, служители и заинтересовани, са подредили по важност образователните акценти и политики. Първият приоритет е за промяна на учебните планове, учебните програми с нови, освободени от големия обем и сближени с естетиката на ученика. След това е приоритетът за "незабавни промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) на база на досегашния анализ на синдикати и работодатели", следван от стратегия за финансиране на образованието с 6 процента от БВП. След него са приоритети за компенсаторни механизми за запазване от професионалния стрес на учители и директори, от които зависи качеството на българското образование.

Сред другите приоритети са: отмяна на Наредбата за приобщаващото образование и създаване на нова, на база експертизата на синдикати и работодатели; действащи санкции към ученици, които Министерството на образованието и науката (МОН) и Регионалните управления на образованието и науката (РУО) да спрат да оспорват или отменят; спиране на политическото толериране на родителите, като те се включат във възпитателния процес със задължения и права; специално внимание на възпитанието и граденето на ценности в образователните институции.

Посочени са и други приоритети в образованието - за финансиране на педагогически длъжности, от които образователната система има нужда: асистенти, медиатори, ресурсни учители, психолози, педагогически съветници, кариерни консултанти и др. Настоява се и за нова наредба за изисквания към директорите на училища и детски градини, и провеждане на конкурси с участието на представители на синдикати и работодатели. Иска се да има ново отношение към българския ученик, основано на принципите на създаване на граждански умения и за "процес на преминаване на образование без задължителни учебници".

На въпроса "С колко трябва да се увеличат учителските заплати след гласуване на бюджета на България за 2023 г.", 69,2 процента от отговорилите очакват увеличение с 30%, 26% очакват увеличение с 20%, а останалите нямат мнение.

Подобно е разпределението в очакванията за това от кога да се увеличат заплатите, като 69,4 на сто очакват увеличение от 1 януари 2023 г., а 26,7 на сто очакват увеличението да се случи от 1 юли 2023 г.

56,2, или най-голям процент от анкетираните, са готови за ефективна национална стачка, ако няма увеличение на работните заплати. 17,1% са за символична предупредителна стачка, а 9,6% са за незавършване на учебната година.

93% от респондентите са убедени, че учителската заплата трябва да запази ниво 125% от средната брутна работна заплата за страната, а 91% смятат, че България не може да си позволи недофинансирано образование.

89,9% от участниците смятат, че финансирането на българското образование трябва да се осъществява като дългосрочна инвестиция, а само 2,9% смятат, че българската просвета трябва да се инвестира като разход.

От проучването следват няколко важни извода, посочват от Синдиката "Образование" и уточняват, че най-важната промяна за българските учители е промяната на естетиката и структурата на учебно-възпитателния процес. Незабавно трябва да се променят учебните планове и да се намали обемът знание за сметка на прилагането на наученото в реализация.

Промяната на училищния закон е вече много важна, а на трето място респондентите класират по важност финансирането на образователната система, като тук се акцентира на дългосрочна стратегия за финансиране на образованието в България с достигане на поне 6% от БВП.