Само преди седмици Робърт Кенеди-младши обяви, че се кандидатира за президент на изборите през 2024 г., предизвиквайки Джо Байдън за номинацията на Демократическата партия. И вече има подкрепата на 20% от избирателите на управляващата партия, огласиха социолозите дни по-късно. Ще успее ли обаче той в надпреварата за президентския пост на Съединените щати?

Този въпрос в най-голяма степен разбуни духовете на политици, анализатори, публицисти, широката публика в САЩ и по света. Проблемите, по които Робърт Кенеди-младши атакува, обхващат околната среда, упадъкът на средната класа, корпоративната власт, културата, афроамериканските, сексуалните и другите малцинства, войната в Украйна, отношенията с Русия, свободата на словото и др. Опонентите считат много от становищата му за… противоречиви.

В САЩ обаче, Робърт Кенеди-младши е по-известен като адвокат-правозащитник: четири десетилетия от живота му са преминали в съдебни дела срещу регулаторните агенции, които изцяло са корумпирани от корпорациите – от тези, които трябва да бъдат контролирани. Според него, Агенцията за опазване на околната среда (Environmental Protection Agency-EPA) се командва от петролната, въглищната и пестицидната индустрии. Фармацевтичната индустрия пък командва Агенцията по храните и лекарствата (Food and Drug Administration-FDA); 50% от бюджета ѝ идва от Big Pharma. Центърът за контрол и превенция на заболяванията (The Center for Disease Control and Prevention-CDC) разходва половината от бюджета си за закупуване на ваксини, които след това препродава. Националният институт по здравеопазване (National Institutes of Health-NIH) – вместо да извършва фундаментални изследвания, които да установяват произхода на болестите, се занимава с изработване на нови продукти и прибира комисиони от фармацевтичните компании, които ги продават. Министерството на транспорта (Department of Transportation-DOT) се командва от железопътните и авио-компаниите. Банките напълно са корумпирали Комисията по ценните книжа и борсите (Securities and Exchange Commission-SEC). А медиите са корумпирали Федералната избирателна комисия (Federal Election Commission-FEC).

Преди години адвокатският му екип спечели и трите нашумели дела срещу замърсяванията на околната среда от „Монсанто“ и могъщата корпорация бе принудена да плати 13 милиарда долара обезщетение. В хода на разследванията се разкрива, че ръководителят на отдела за пестициди в Агенцията за опазване на околната среда (EPA) тайно е работил за „Монсанто“ като е прикривал, коригирал или фалшифицирал експертизи, разкриващи истината и фактически е насочвал регулаторната агенция за удовлетворяване търговските амбиции на този бизнес, вместо да работи за обществения интерес. Иначе казано, регулаторът се оказва партньор на сектора, който трябва да регулира.

Тези разкрития основателно навеждат на обосновани съмнения дали българският регулатор ДКЕВР/КЕВР не действа по същия начин? Обосновани са съмненията и спрямо други наши органи, които следва да контролират качеството на храните, здравеопазването, образованието, охраната на околната среда, банките, медиите и т.н. Да не говорим за Централната избирателна комисия, която от години фалшифицира изборите, включвайки над един милион мъртви души в списъците си, за което многократно писа „Нова зора“.

Позицията на Робърт Кенеди-младши срещу Covid локдауните и ваксините сериозно разтревожи „дълбоката държава“: повечето от коментаторите ѝ я обявиха за безотговорна и потенциално опасна, след като той сравни задължителното ваксиниране с Холокоста. Според него, по време на Covid локдауните 4,4 трилиона долара богатство се е прехвърлило от американската средна класа към новата олигархия: появяват се 500 нови милиардери, а дотогавашните милиардери увеличават богатството си с 30%.

Особено остри са критиките на Робърт Кенеди-младши по системните проблеми на американските институции. „Това е нещо, което чичо ми [Джон Кенеди] осъзна през 1960-1961г. по време на кризата с Куба: ЦРУ се бе превърнало в агенция, чиято функция бе да осигурява на военно-промишления комплекс постоянен поток от нови войни. След една оперативка, когато инвазията в „Плая хирон“ се провали, чичо ми разбра, че ЦРУ го е лъгало и уволни Алън Дълес, шефът на ЦРУ, Чарлз Кейбъл и Ричард Бисел – тримата най-висши ръководители на ЦРУ. И каза: ‘Искам да разбия ЦРУ на хиляди парчета и да ги пръсна във въздуха’.“

Според Робърт Кенеди-младши ЦРУ трябва да бъде реорганизирано като се отдели шпионажа, аналитичните дейности и събирането на информация от черните функции; защото в противен случай отделът за шпионаж ще вижда задачите си като оправдание за извършване на престъпните дейности, в които го замесват и няма да има никаква отчетност. Никой никога няма да носи отговорност за разходваните милиарди, за разрухата последвала преврати или опити за преврати, организирани от ЦРУ в около една трета от страните по света. „Сваляте правителство в Ирак и какво се случва: създавате Ислямска държава. След това се намесвате в Сирия и заедно с Ислямска държава вкарвате 2 милиона бежанци в Европа, което дестабилизира демокрацията в цяла Европа и води до Брекзит. Това е резултатът от това, което ЦРУ нарича успешна операция за сваляне на Саддам Хюсеин. Наистина ли е успешна? Не мисля така. Водим 60-годишна война с Иран и тази война започна [през 1953 г.], когато ЦРУ свали първото демократично избрано правителство в 6000-годишната история на Персия. Ние все още живеем с обратните последици от тази операция. Няма никаква отчетност. А тези агенции трябва да бъдат отговорни. И аз бих разбил ЦРУ по начин, който би ги направил отговорни…“

Така, считаният за традиционен либерал и виден представител на Истеблишмънта, днес се превръща в особняк, в черна овца от семейство Кенеди.

Да бъдем лидери, а не побойници!

По-долу привеждаме откъси от неотдавнашното едночасово интервю на Робърт Кенеди-младши за британското онлайн издание за новини и мнения UnHerd (в превод – НеНаСтадото, БезСтадото), чиято мисия, според визитката му, е да се противопостави на манталитета на „стадото“ с ново смело мислене. Подбраните откъси визират най-вече проблемите на САЩ с Русия. Цялото интервю читателят може да проследи в

На въпроса на водещият Фреди Сайърс: Повдигате доста парлив въпрос, по който говорите много: Америка е в постоянно състояние на война и искате да сложите край на това. Спрямо Украйна, как предлагате да стане? Робърт Кенеди-младши отговаря:

„С преговори. Руснаците многократно са предлагали преговори. Ако погледнете Минските споразумения, които предложиха руснаците, днес те изглеждат като наистина добра сделка. Нека бъдем честни: това е война на САЩ срещу Русия, в която по същество се жертва цветът на украинската младеж в една месомелачка за унищожение, заради геополитическата амбиция на неоконите, както често се сочи; и за смяна на режима на Владимир Путин и изтощаване на руската армия така, че да не може да се бие никъде другаде по света. Президентът Байдън каза, че това било неговата цел – да се отърве от Владимир Путин. Неговият министър на отбраната Лойд Остин през април 2022 г. каза, че нашата цел е да изтощим руската армия. Какво означава това „да изтощим“? Това означава да хвърлите украинците срещу тях. Синът ми се би там, рамо до рамо с украинците; пожертвахме 300 000 от тях. Командващият частта на специалните сили в Украйна, която може би бе най-елитната бойна единица в Европа, каза, че 80% от неговите войници са мъртви или са ранени и не могат да я възстановят. В момента руснаците убиват украинци в съотношение 1:5 или 1:8, зависи на какви данни вярвате…

Нека правим това, което е разумно, което спасява животи. Това трябваше да бъде хуманитарна мисия – така ни я представяха в Съединените щати. Което означава, че цел на мисията трябваше да бъде да се намали кръвопролитието, да се съкрати конфликтът; но всяка стъпка, която предприехме, всъщност е била да разширяваме конфликта, и максимално да увеличаваме кръвопролитието. А не трябваше да правим това…

Ако погледнете споразуменията от Минск, те поставят основите за окончателно уреждане. Регионът на Донбас, който 80% етнически е руски – а руснаците там систематично са убивани от украинското правителство – щеше да стане автономен в рамките на Украйна и щеше бъде защитен. Нека защитим това население със силите на ООН, за да сме сигурни, че кръвопролитията ще спрат. Нека напомня как трябваше да премахнем нашите ракетни системи Aegis, които носят ядрени ракети Tomahawk на 70 мили от руската граница.

Когато руснаците доставиха ядрени ракети на Куба на 1500 мили от Вашингтон, ние бяхме готови да ги нападнем и щяхме да ги нападнем, ако не ги бяха премахнали. Припомням начинът, по който стана това: чичо ми и баща ми възложиха на посланик Бренън да сключи сделка с Хрушчов. Между двамата бяха изградени близки отношения, те можеха да разговарят директно. Сделката беше ние да премахнем нашите ракети Jupiter от Турция на руската граница, защото знаехме, че това е нетърпимо за тях…

През последните 100 години Русия два пъти е била нападана. Човек може да разбере защо те не искат в неприятелски страни до тяхната граница да има ядрени ракетни системи. Ние също трябваше да се съгласим да държим НАTO извън Украйна, което искаха руснаците. Считам, че на основата на тези три точки, някой като мен би могъл да спре тази война. Не мисля, че неоконите са способни да я спрат, нито хората около президента Байдън, защото те създадоха проблема. Не мисля, че някога ще признаят това. Считам, че част от споразумението е да се признае, че в част от историята, с която се започна тази война, имаше геополитически машинации и от двете страни. Между другото, не оправдавам варварската и незаконна инвазия на Владимир Путин в Украйна. Но както чичо ми винаги казваше, ако наистина искаш да постигнеш мир, трябва да влезеш в обувките на другия човек, както и да разбереш местния натиск, оказван върху него…

Трябваше да чуваме какво в продължение на години казва Путин. Поехме ангажимент пред Русия, пред Горбачов, че няма да изместим НАТО нито на сантиметър на изток. Но излъгахме. Вкарахме 13 страни в НАТО, поставихме ракетни системи с ядрен заряд; правихме съвместни учения с Украйна и с други натовски страни. Каква е целта на НАТО? Това питаше Джордж Кенан, както и Джак Матлок. Тези доайени на американската външна политика казваха: ‘Русия загуби Студената война. Нека дадем на Русия това, което дадохме на Европа с плана Маршал. Ние сме победителите – нека ги вдигнем. Нека ги интегрираме в европейското общество’.”

Значи ли, че искате Русия в НАTO, пита водещият?

„Мисля, че това трябваше да се обмисли. Каква бе целта на НАTO освен да се противопоставя на Русия? Ако се отнасяте с Русия по враждебен начин, разбира се, че реакцията ѝ ще бъде враждебна; и ако бавно навлизате във всичките тези държави, за които казвахме, че никога няма да станат част от НАTO. Това, което се случи в Украйна по същество бе, че САЩ подкрепиха държавен преврат през 2014 г. срещу демократично избраното правителство. Разполагаме със записи на телефонни разговори на Виктория Нуланд, една от неоконите в Белия дом, която състави новия кабинет от лица, враждебно настроени към Съветския съюз. Ако се поставите в положението на Русия, която казва: ‘Съединените щати, нашият най-голям противник, се отнасят към нас като към враг, сега поставиха враждебно за нас правителство на една нация и го карат след това да приема закони, които са в ущърб на многобройното руско население’…

Ако Мексико направи същото и започне да убива – украинското правителство уби 14 000 руснаци в Донбас – ако Мексико направи същото с емигрантите американци там, ние щяхме да нахлуем за секунда. Трябва да се поставим на мястото на нашите опоненти… Путин многократно ни каза: това са червени линии, които не трябва да пресичате.“

Водещият: Говорите много за корупцията в Америка, у дома и в чужбина. Мислите ли дори, че една по-добра Америка е постижима на този етап?

„Мисля, че е постижимо и мисля, че много бързо може да се постигне. Крайната ми амбиция е да възстановя вярата и любовта в Америка, гордостта на Америка, така че моите деца да могат да растат с гордостта, която изпитвах към моята страна. Мога да възстановя нашия морален авторитет по света, да възстановя репутацията на Америка като нация за пример, останалият свят да може да гледа на Америка като пример – такъв, какъвто хората ще искат да копират, а не да гледат на Америка като заплаха. Чичо ми вярваше, че Америка трябва да бъде лидер, а не побойник; хората разбират разликата. Чичо ми упорито избягваше войната и казваше: ‘Не искам образа на Америка по света да е като за някой с пушка, искам да е доброволец от Корпуса на мира. Искам това да бъде каймака в програмата ми във всички страни на Латинска Америка и Африка; Американската агенция за международно развитие (USAID) се създава, за да насърчи растежа на средната класа в тези страни; както и Алианса за прогрес’.“ (Alliance for Progress, програма на президента Джон Кенеди за икономическо сътрудничество с Латинска Америка, бел. ав.).

„Затова хората по света обичат Джон Кенеди повече от всеки друг президент от нашата история. Затова на негово име са кръстени булеварди, авенюта, университети и болници в Африка и Латинска Америка, издигнати по целия свят са негови паметници – повече от всеки друг президент на САЩ. Защото имаше различна визия – не да завладява хората, а да им помага…“

- - - - - -

Робърт Франсис Кенеди-младши бе на 9 години, когато чичо му – президентът на САЩ Джон Кенеди, бе убит. Той бе на 14, когато баща му – сенаторът Робърт Кенеди, бе убит. Големите американски държавници вярваха, че ще се справят със системните проблеми на САЩ, с „дълбоката държава“, както я наричат днес; но и двамата бяха убити. Половин век по-късно друг американски президент – републиканецът Доналд Тръмп обяви, че ще пресуши „Вашингтонското блато“. Но блатото или „дълбоката държава“ безцеремонно го отстрани чрез фалшифицирани избори.

Днес демократът Робърт Кенеди-младши има амбицията да повтори експериментите на чичо си, на баща си и този на републиканеца Доналд Тръмп, като апелира към всички американци – независимо дали пригласят на демократите или републиканците. „Мисля, че сега в нашата страна се надига бунт – популистки бунт; и ако не насочим този бунт към силите на идеализма, силите на щедростта и добротата, някой друг ще го насочи към много по-мрачни цели. Не считам за добра идеята да не говорим с американските популисти, защото били достойни за съжаление. Американците са наши братя и сестри и трябва да ги чуем. Те са притиснати до стената от политиките, както на Републиканската, така и на Демократическата партия.“

Дали ще успее? Дали ще стане ли 47-ият президент на САЩ? Или ще стане поредната жертва на „дълбоката държава“, след като открито заявява намерението си да разбие на пух и прах ЦРУ? Да премахне този символ на „дълбоката държава“, осигуряващ на военно-промишления комплекс постоянен поток от нови войни? Каквито намерения имаше чичо му – президентът Джон Кенеди, за което плати със живота си?

В Америка реформаторите-политици ги убиват, нали?

в. „Нова зора“, бр.20/2023

Радко Ханджиев

Радко Ханджиев е научен работник, университетски преподавател, публицист. Доктор по история, специализирал и в областта на „Основи на държавата и правото“. Дългогодишен акредитиран кореспондент на български медии в Унгария. Учредител на правозащитната неправителствена организация Гражданско сдружение “Асоциация на данъкоплатците в България”.