1. Хрумва им на няколко чиновника в Брюксел, Страсбург и Франкфурт нещо. Супер готино е! Ще го предложим на народите в ЕС за ратифициране.

2. Някакви народи не го приемат.

3. "Ама как така? Не може да не го приемете." Чиновниците препакетират същото предложение, смесват го с няколко други, добавят две три нови идеи, замазват тук-таме. Пускат го пак за ратифициране.

4. Пак някакви народи не го приемат.

5. "Ама как така? Не може да не го приемете." Чиновниците преименуват цялото предложение. Пускат го пак за ратифициране.

6. Пак някакви народи не го приемат.

7. "Ама как така? Не може да не го приемете." Чиновниците вкарват предложението в Европарламента за гласуване с обвързващ характер към целия съюз. Там вече ги няма досадните съображения като обществени нагласи. Гласува се спокойно и под партиен строй. Предложението минава

8. ЕП го вкарва в "Съвета" за одобрение. Минава. Става задължително за всички страни членки.

9. Който не го ратифицира сега подлежи на наказателни процедури, спират му се фондове.

10. Демокрацията е възтържествувала!

Това стана с "Истанбулската конвенция". Това е ставало в миналото с редица други неща, някои от които доста по-фундаментални и определящи от ИК.

Това ще става и с всичко друго занапред.

Кристиян Шкварек