Неотдавнашното клане на ученици и учители в училище близо до Нешвил – щата Тенеси не застраши транссексуалното движение - това го укрепи. Концерните - Anheuser-Busch и Nike засилиха подкрепата за транссексуалните хора. От политическа гледна точка единственият резултат от стрелбата беше усилено движение за контрол върху оръжията в Тенеси, с протестиращи студенти и преподаватели, които нахлуха в законодателния орган на Тенеси. Националните медии, между другото, не смятат това за "бунт". Има икономически причини, поради които корпоративна Америка и нейните медии обичат трансджендъризма. Това е довеждане нещата до абсурд, за да се превърнат в стока. „Прогресивните сили”, изглежда са решили проблема с отчуждението, за което се предполага, че е причинено от капитализма, като са превърнали самите хора в продукти. Предполага се, че човек, дори неосъзнато дете, може да стане по-автентична версия на себе си чрез хирургични процедури, хормонални блокери и избор на съответно за пола облекло. Не е изненадващо, че тези, които биха могли да се възползват и силно да подкрепят подобно движение са лекари, които извършват подобни процедури, фармацевтични компании, които произвеждат серуми, и модни компании, които създават нова идентичност чрез облеклото.

Ако не друго, „трансджендъризмът“ може да стане старомоден в рамките на година, или две. Нови сексуални категории, всяка със собствен флаг и езотерична дефиниция, се появяват редовно и изместват предишните. „Науката“ ни уверява, че полът не бил двоичен? Това, което така наречените експерти наричат реалност, и това, което е реалност, не било едно и също нещо? Американската психиатрична асоциация, а след нея и европейските изключиха трансджендъризма като психично разстройство само преди 10 години и е трудно да се преструваме, че това е продукт на политика, оправдана в името на „правата на човека“, а не в името на истински научни доказателства. The Guardian съобщи през 2004 г., че изследователите са доказали, че „смяната на пола е неефективна“.

Важно е какво се превръща в „идентичност“, достойна за държавна защита и корпоративно покровителство, и какво се демонизира. Въпреки това, ако хетеросексуалните мъже не могат да си намерят подкрепа в търсене на половинка, то те несъзнателно се въздържат от безбрачие. Тайните американски служби, британската полиция за борба с тероризма и безкраен списък от „експерти“ и НПО се тревожат за тях и търсят начини да ги накарат да млъкнат онлайн. Очевидно няма такива опасения за агресивните трансджендър хора и агитатори. Границата между губещ и герой за граждански права, която въплъщава душата на една нация, очевидно вече се пресича в гениталното осакатяване.

Това повдига по-дълбокия въпрос - на кого е позволено да говори и кои „личности“ се ценят? Една от първите атаки срещу свободата на онлайн словото дойде през 2012 г., когато бе забранено обсъждането на анорексията. Уебсайтът Today Show тогава заяви, че „хранителните разстройства не са избор на начин на живот“ и че частният бизнес „не е длъжен да предоставя място за свобода на словото“. През 2015 г. е забранен онлайн опит да се насърчат дебелите хора да отслабнат, като им се покаже колко добре биха изглеждали чрез електронно коригираните им в нормално тегло снимки? Коалицията за действие срещу затлъстяването приветства забраната през 2015 г. Затлъстяването също се счита за заболяване, подобно на анорексията. Въпреки това, когато става дума за анорексия, твърдението за болест е вредно. Но, когато става въпрос за затлъстяване, срамът от болестта е вреден. Всъщност, в сравнение с далечните дни на 2015 г., затлъстяването днес се приветства положително и „позитивността на мазнините“ предизвиква доста вълнение, като медиите са решени да ни убедят, че пълните жени са толкова привлекателни, точно както транссексуалните хора. Предполага се, че човешкото поведение може да бъде продиктувано и коригирано от речта. Това със сигурност развенчава идеята, че непълнолетните знаят какво е добро за тях, когато става въпрос за вида на тялото им.

Неучтиво е да се предполага, че манията по нови сексуални идентичности е отчасти причинена от социалните медии. Едно влиятелно проучване, публикувано в MIT Technology Review, описващо „бързо възникваща джендър дисфория“, твърди, че социалните медии са една от причините хората внезапно да решат, че са „транссексуални“. Въпреки това, малко след публикуването му, университетът Браун оттегли проучването си и експерти рекламираха нов материал, твърдейки, че трансджендъризмът не може да се обясни със "социална зараза". Очевидно твърде много социални медии могат да обяснят почти всяка погрешна политическа, или културна позиция, но не могат, или не искат да обяснят възхода на странни сексуални идентичности. Почти утрояването на трансджендъризма при тийнейджърите в сравнение с възрастните очевидно е просто „съвпадение”, или може би „доказателство”, че много от възрастните хора са били трансджендъри през цялото време, без да го осъзнават. Последните данни са от 2017 г. до 2020 г., така че когато следващото проучване открие още по-висок процент, ще трябва да се сгласим и с него.

Индивидът се превръща в продукт. Един мъж може да се превърне в жена с дрехи, грим, медицински процедури и пищно поведение, както една жена може да стане мъж. Затлъстяването, дефинирано като снизхождение, е за предпочитане пред анорексията, дефинирана като крайна сдържаност. Човек може да изостави традиционната култура чрез извратено сексуално удоволетворяване. В „Мултикултурализъм и политиката на вина” (2002 г.) Пол Готфрид казва, че е имало религиозно „пренареждане“ с прославянето на „назначените жертви“, заместващо „предишното поклонение към религиозните мъченици“. Зад това транспониране се крие морален плам, но е и полезно. Сочените групи като „жертви” стават клиенти на финансирани правителствени програми, корпоративен маркетинг и на управленския елит, които изкарват прехраната си като администратори и защитници на тези „общности“.

Нормалните, функционални общности, или щастливите семейства не са положителна цел, защото те не се нуждаят от елити, които съществуват, за да манипулират социалните отношения и да се възползват от оплакванията между групите. Разнообразието не е сила. Ако беше сила, нямаше да има нужда да бъде насърчавана.

Хора с традиционни разбирания нямат място в този ред, без значение колко отчаяно искат да бъдат разбрани. Вярата изисква фигурата на дявола и ние го създаваме. Има причина да се надяваме, защото природата на системата е да насърчава дисфункция. Така ще има повече възможности за създаване на паралелни системи, които предлагат алтернативи и предизвикват очевидната глупост. Не бива обаче да крием мащаба на това, пред което сме изправени. Това е вяра, а не просто погрешна вяра. Това е вяра, която предлага на вярващите както духовни, така и материални ползи. Докато някои може да смятат, че разумът трябва да бъде единственият ни водач, историята показва, че най-добрият начин да се борим с вярата е с друга вяра. Ако решаването на проблем беше толкова лесно, колкото доказването, че сме прави, тогава нямаше да има проблем.

Както винаги подобни проблеми изкуствено се привнасят и у нас, въпреки че в националната ни психология и идентичност липсва каквото и да е основание за това. Емили Тротинетката вече ни я сервираха, както и цялата, като дъга палитра на ЛГБТ...

Светослав Атаджанов