Държавният глава Румен Радев, който е в Брюксел за заседанието на Европейския съвет, заяви пред медиите, че България е важна част от Европейския механизъм за мир, който има за цел укрепването на отбранителните способности на държавите от ЕС в светлината на европейската визия за стратегическа автономия. Визитата на комисар Тиери Бретон започна именно от България, като признание за традициите, опита и големия капацитет на българската отбранителна индустрия, напомни президентът и добави, че заедно с ЕК страната ни ще продължи да привлича инвестиции в този сектор за изграждане по-модерни производства и за попълването на нашите запаси.

Президентът подчерта, че ако продаваме оръжия на други страни, ще поставяме условия те да не бъдат препродавани на Украйна. Той отново подчерта, че България няма да участва в съвместната поръчка за Украйна на 155-милиметрови снаряди и посочи, че България е сред десетте страни членки, които не участват в общата поръчка.

"17 държави плюс Норвегия, която не е член на Европейския съюз, сключиха споразумение с Европейската агенция за отбрана за обща доставка. България не е сред тях. Ние се ангажираме само със снаряди, които могат да отидат в наши партньори и съюзници, ако те поискат от нас, но не и с Украйна", каза още той.

Запитан как ще реагира, ако продадените от България боеприпаси на друга страна, се окажат в Украйна, президентът Радев отговори: "Това е отговорност на тази държава. Тя е длъжна да ни уведоми за какво ги иска като енд юзър (краен получател - б.р.) тези снаряди. Разбира се, че ще поставим условия".

В Брюксел президентът коментира и други актуални въпроси:

"България се утвърждава все повече като държава, която едновременно с аргументираното отстояване на нашите интереси, генерира и важни инициативи и идеи, допринасящи за формирането на ефективни европейски политики", посочи Радев и подчерта, че благодарение на настойчивата и аргументирана позиция на страната ни на няколко заседания на Европейския съвет, България е постигнала значителен пробив в европейската политика в сферата на миграцията.

Само преди броени дни страната ни, заедно с Европейската комисия, стартира пилотен проект за намаляване на нелегалната миграция и за укрепване на нашата граница, посочи Румен Радев. Президентът изрази признателността си към председателя на Европейската комисия и на страните от ЕС за проявената солидарност и споделения ангажимент за охраната на външните европейски граници, както и за оказаната подкрепа за предприетите от България действия в тази насока.

„На 14 март бе приет нов стратегически подход за опазване на външните граници на Съюза и ще бъдат инвестирани 600 млн. евро за техническа помощ. Отбелязано е, че първи приоритет е ключовата българо-турска граница, т.е. основната част от тези пари идват за България“, посочи държавният глава. Румен Радев добави, че българската страна вече активно договаря техническите параметри на тази помощ.

България вече е отправила и предложение на територията на страната ни да се създаде международна оперативна група за борба с нелегалния трафик, тъй като заловените у нас трафиканти са граждани на почти всички държави членки на ЕС. „От разпитите на тези трафиканти се установява, че редица ръководни и финансови центрове на тази мощна международна мрежа са в държавите, които са привлекателни за мигрантите, не в България“, посочи президентът. Румен Радев подчерта, че подобна международна оперативна група ще улесни координацията и обмена на информацията, както и съвместните акции по разбиването на центровете за управление на нелегалния трафик на хора към Европа.

По думите на президента всички усилия, които България полага, и постигнатите резултати, се оценяват все по-високо и страната ни получава все по-голяма подкрепа за членството си в Шенген, включително конкретен период, в който може да постигне това. „Силно се надявам, че следващото правителство и парламент ще запазят тази скорост, ще приемат необходимите закони и по същия начин твърдо ще отстояват интересите на нашата страна“, посочи Румен Радев.

Разработването на нов Акт за индустрия с нулеви нетни емисии дава тласък на развитието на зелените технологии и на повишаване на европейската конкурентоспособност, но е изключително важно част от него да бъдат всички ядрени технологии, използвани в ЕС, посочи още президентът Радев.

Той уточни, че към момента в този нов акт се изключват определени ядрени технологии и се залага само на малки модулни реактори и на реактори 4-о поколение, които все още са в процес на разработка. Затова страната ни ще настоява в този акт да намерят място всички съществуващи ядрени технологии, защото България вече е загубила много от спирането на своите 4 реактора при влизането си в ЕС. „Ние и до днес носим своите последствия от това. Затова на нашата среща с президента Макрон на миналото заседание на Европейския съвет това беше една от основните теми“, заяви Румен Радев. Заедно с още 8 държави членки от ЕК, България подкрепи и общия неформален документ.

Държавният глава открои също така значението на българската инициатива „Solidarity Ring” в областта на енергетиката, с която по предложение на страната ни се обединяват газопреносните мрежи на България, Румъния, Унгария, Словакия и Австрия. Така допълнителните количества природен газ от Азербайджан, договорени от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен през м.г, могат много бързо да бъдат пренесени към Европа. „В края на април по моя покана президентът на Азербайджан Илхам Алиев отново ще бъде в България, за да сключим меморандум, т.е. България от страна, през която преминаваше само руски газ, се превръща в активен разпределител на газ от различни източници и става гарант за енергийната сигурност в региона“, подчерта президентът. Румен Радев открои и значението на осигурения от страната ни достъп до терминалите за втечнен газ в Гърция и Турция, както и започналото строителство на интерконектора със Сърбия.

Служебното правителство не се е отказало от средствата от Фонда за справедлив преход за тази година, заяви още държавният глава в отговор на въпрос. За тази година България следва да получи 800 млн. евро, като условието е до края на годината да представи своите планове за справедлив преход, съгласувани с трите области – Стара Загора, Кюстендил, Перник и за тази цел се работи активно с еврокомисаря по сближаване и реформи Елиза Ферейра.

Заличаването на имената на българските клубове няма да заличи твърдата решимост на България, на европейските институции и на нашите европейски партньори РСМ да впише македонските българи в своята Конституция – което е отправната точка за интеграцията на нашата съседка в ЕС, подчерта Румен Радев в отговор на въпрос. Държавният глава определи решението на РСМ като израз на паника и безсилие, защото властите в РСМ най-сетне трябва да признаят, че има македонски българи и че българското присъствие и културно-историческо наследство на територията на РСМ не е от днес или вчера, а от над 1300 години.

Румен Радев напомни, че през май 2021 г. за първи път е поставил на заседанието на Европейския съвет въпроса за правата на македонските българи и благодарение на упорита работа вписването на българите в Конституцията на РСМ вече е част от преговорната рамка. „Вие чухте какво казаха и европейските лидери, че това е абсолютно задължително, необратимо условие и няма да има промени в преговорната рамка. Мисля, че тук е достатъчно ясен проблемът, въпросът вече е кога най-сетне РСМ ще отговори не на нашите, а на европейските очаквания и изисквания, това трябва да бъде ясно разбрано“, добави държавният глава.