На 17 януари Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че държавите от Съвета на Европа са длъжни да „признават и защитават по законен начин еднополовите съюзи“. Решението е обвързано с решение срещу Русия, като по този начин съдиите правят опит да парират критиките към спорното си решение.

Интересното е, че Русия е изключена от Съвета на Европа заради агресията им в Украйна, обаче това решение ще бъде задължително за останалите 46 държави от Съвета на Европа, които даже нямаха как да възразят срещу него, защото не бяха страни по темата. Доста перфидно, нали?

Според решението на съда официализирането на еднополовите съюзи не противоречи на традиционното разбиране за семейството, като дори волята на гражданите на дадена държава не може да попречи на институционализирането им. По този начин Европейската конвенция за правата на човека отстъпва място на интерпретациите на Съда, влияещ се от крайно прогресивни разбирания. Това отваря вратата не само към признаване на еднополовите връзки, а и към осиновяване на деца от хомосексуални двойки.

Реално задължението на Съда включва само тълкуване на Конвенцията, а не прокарване на спорни и неприемливи решения, които ще притиснат до стената суверенните държави. Касае се не за рационални, а за идеологически подбуди и мотиви на съдиите, като според някои анализатори, върху това решение са оказали влияние НПО-та, финансирани от небезизвестния Джордж Сорос. В доклад, изготвен от д-р Грегор Пупинк (директор на неправителствената организация Европейски център за право и справедливост в Страсбург) се посочва, че 22 от 100-те съдии в периода 2009-2019 са работили в НПО-та на Сорос, което поражда тежък конфликт на интереси заради финансовата им обвързаност с него. Интересен, но слабоизвестен факт е, че в това число влизат и един настоящ и един бивш съдия от България - Йонко Грозев и Здравка Калайджиева.

Това решение, както и други подобни през годините, остана сравнително незабелязано у нас. Едната причина е, че вероятно все още се чувстваме сравнително защитени от всеобщата лудост. Съвсем наскоро и Върховният касационен съд (ВКС) поне временно попари пък мераците на транссексуалните да променят юридически пола си, след като съдиите решиха, че понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. Но почти паралелно Европейският парламент настоя Европейският съюз да ратифицира Истанбулската конвенция.

Някак неусетно дори в учебниците ни навлиза и пропаганда, маскирана зад уж невинни обяснения, като например в учебника по „Човекът и природата“ за 6 клас на издателство „Просвета“, в който е написано: „Понякога са необходими повече време и опит извън рамките на пубертета, за да може младият човек да определи сексуалната си ориентация.“ Как ви звучи - сякаш е необходимо експериментиране, за да определи човек сексуалната си ориентация, защото вече хетеросексуалността не е норма и естественото състояние. Това е пример за явна ЛГБТИ пропаганда, намерила място дори в учебник, по който се преподава в българските училища.

Макар и забити в битовизми, макар и на прага на нови избори, макар и в разгара на криза, в страната ни се забелязват все по-явни наченки на съвместна дейност между хора, които искат да се противопоставят на неолибералните джендър политики. Хубавата новина е, че за втора поредна година в страната ще се проведе „Месец на Семейството“, организирано от сдружение „Род Интернешънъл“, който ще завърши с традиционното вече шествие на 17 юни, в София. Миналата година инициативата стартира с цел в България да има адекватна и добре организирана алтернатива на т. нар. Прайд, вече дори месец на ЛГБТ идеологията, в който се провеждат различни обществени кампании и демонстрации с цел афиширане и постигане на идеологически, но и политически виждания, промотиращи анормалното и радикалния либерализъм.

Прави впечатление, че миналата година, макар и успешното провеждане и големия интерес на редица граждани към шествието, медийното отразяване беше доста оскъдно. За разлика от хилядите пъти, особено зачестили през последните месеци, в които национални медии - включително телевизии, дават думата на различни идеолози, пропагандатори и прочее, защитаващи и промотиращи ЛГБТИ, от страна на журналистите, радиата и телевизиите нямаше никакъв интерес към шествието, подкрепящо традиционната визия за семейството и правата на човека, събрало хиляди в центъра на София.

Опитите да се противопоставим на агресивната пропаганда, според която биологията няма значение, нещо повече - нуждае се дори от ревизия, са все още плахи, но все по-организирани и постоянни. На 25-и този месец, в София, предстои и провеждането и на международна конференция на тема „Европейски измерения на джендър идеологиите“, на която участие ще вземат анализатори, историци, общественици и лектори от чужбина (правистите Ищван Сакали и Петер Торшжи от Център за основни права - Унгария, както и адв. Йежи Квашниевски от Полша). Ще бъдат засегнати темите за социалния пол, социалните роли на пола, за половата неутралност като инструмент за подкопаване на социалния организъм, за социалното инженерство, за човешката личност като социален конструкт, за духовната деградация и идеологическата агресия, прикрита зад лозунги за правата на личността, демокрация и върховенство на закона, за духовното насилие над индивида представено като борба срещу насилието, както и за семейството и семейните ценности, правото на личен и семеен живот, за обезличаването и намаляването на българската нация, за загубата на национална идентичност, на морални и духовни устои.

Това са само малки, но важни стъпки, които отдавна трябваше да бъдат предприети, защото докато ние сме се снишили, вярвайки, че всеобщата лудост ще ни подмине, от другата страна стават все по-агресивни и натрапчиви, подплатени стабилно финансово, с хомогенна структура, с последователно и настъпателно поведение - вече са завладели университетите, домогват се и до училищата, да се готвят детските градини.

А зад тях стоят неправителствени организации, почти винаги с чуждо и неясно финансиране, които чрез различни инструменти опитват да прокарат анормални идеологически трактовки, упражнявайки включително и политическо влияние, провеждат и семинари, на които присъстват представители на различни държавни институции, съдии и други, на които пък ние наивно разчитаме да ни защитят от всякакви вредни образувания. Много отдавна НПО-тата не са неутрални, а са тясно финансово и политически обвързани с различни кръгове, които прокарват влиянието си чрез тях.

Както казват от РОД Интернешънъл, умело заигравайки се с един от любимите слогани на Прайда и ЛГБТИ („Няма страшно, това е просто любов“) - „Няма страшно... това е само началото!“ И е безспорно, че това е пътят, по който трябва да поемем, твърдо противопоставяйки се на всяка патология, опитваща се превземе умовете и сърцата на децата ни.

Виктория Георгиева

trud.bg