Паметникът на Съветската армия не е само символ на Победата над нацизма, но и памет за Холокоста, прекратен от червеноармейците. България спаси своите евреи през 1943 г., но това е временно положение до финала на войната. При победа на нацистите българските евреи са щели да последват съдбата на македонските. Нацистите имат Главно управление на СС по расовия въпрос и по заселването – тази структура готви преселването на неарийци, каквито са били и славяните - "некачествен човешки материал" [Химлер, 1941 г.] и предоставянето на най-хубавите земи на "нордическата раса".

Този месец ние отбелязваме 80 години от спасяването на българските евреи едновременно с решението на общинските съветници в София да “преместят” [разрушат] паметника на освободителите на всички евреи от концлагерите. Извратена памет, безсъвестна – да помним, че спасихме евреите [да не си припомняме за Закона за защита на нацията, 1941 г.], но да унищожим паметта за спасителите на евреите от Аушвиц, трошейки паметника на Червената армия.

Паметта за готвената съдба на славяните при победа на третия райх [райхскомисар на Украйна, Ерих Кох: “Ние сме раса на господари и трябва да помним, че последният немски работник е хиляди пъти по-ценен в расово и биологическо отношение от местното население”, март 1943 г.] е изтиквана съзнателно от “битката с комунизма” през трошенето на паметници от бивши комунисти.

Решението на общинските съветници за паметника на Съветската армия е реабилитация на нацизма, реабилитация на крематориумите на Аушвиц, опит за реванш на победените на 9 май 1945 г.