В разгара на студената война между Източния и Западния блок тече надпревара – икономическа, военна, идеологическа и най-вече технологична. По това време в България кипи интензивна научно-инженерна и изобретателска дейност, която се ползва от стабилната подкрепа на комунистическата власт.

Годината е 1964 -та. В изследователския институт по електропромишленост талантливият български учен инж. Христо Бъчваров - автор на куп изобретения в областта на електрониката и радиоразпръскването, сътворява истинско чудо – портативен ръчен телефон, от който можеш да се свържеш с когото си поискаш, където и да се намираш! Инженер Бъчваров дори лично монтира подобно устройство не къде да е, а в автомобила на тогавашния държавен глава Тодор Живков. И признава, че сглобил първата си експериментална бройка от най-обикновена… сапунерка.

Така, почти две десетилетия преди първият мобилния телефон, разработен в САЩ, да завладее световните пазари, поставяйки началото на нова технологична ера, нашенският РАТЦ-6 се появява тихомълком на бял свят:

"Джиесем (GSM) стандартът е разработван след 1982 г. и е патентован през 1991-ва на 20-ти век. По времето, когато се повява нашият мобилен телефон, разработените в чужбина радиотелефони представляват или обикновени портативни станции, или малки транзисторни радио приемници с ограничен радиус на действие, които могат да се използват само за входящи повиквания. Само че с РАТЦ-6, всеки домашен абонат може да избира номера на носещия портативното устройство, т.е. българският телефон може да се използва както за входящи, така и за изходящи повиквания“ – обяснява Антон Оруш – изследовател, колекционер на българска техника и автор на сайта sandacite.bg .

РАТЦ-6 притежавал типичната за своето поколение шайба за набиране на номерата. Под нея била поставена метална мрежа, под която се криел комбиниран микрофон - високоговорител. Преди да започнете разговора, просто изтегляте телескопичната антена, дълга около 30-на см. , набирате и готово! „Устройството може да се захранва и от акумулатора на автомобила. В преносимата му версия, то се поставя в чанта, голяма колкото любителски фотоапарат“, казва Антон Оруш и добавя:

"Това е малък безжичен апарат, снабден с миниатюрен радио предавател, който излъчва към специално устройство, монтирано или към градската телефонна централа, или към отделен телефонен пост. Устройството РАТЦ-6 приема радиовълните, преобразува ги в електрически импулси и ви свързва с телефонния абонат.“

РАТЦ-6 предизвикал истински фурор по време на специализираните международни изложения Инфорга`65 и Интероргтехника`66 в СССР, където бил представен като средство за комуникация между работещите в строителството и в енергетиката. Към средата на 70-те години на м.в. в България вече бил построен и изпитателен комплекс с апаратура за национална система за мобилни връзки. Ала след 1977 г. работата в тази посока ненадейно спира. Защо ли?

"Понякога се получава така, че, за да се внедри нов продукт в производството, е необходимо да се извършат преустройства, които трудно се осъществяват на практика. И това е една от причините, поради които този телефон остава в единични бройки. Но има и друга. След засвидетелстването на това изобретение, то било засекретено,а работата по изграждане на национална система за мобилни връзки била преустановена, защото военните проявили интерес към устройството. Не се знае дали този телефон не е бил използван във военните среди“ - казва в заключение Антон Оруш.

https://bnr.bg/search?author=83-%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0+%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0

https://bnr.bg/post/101786361/parviat-mobilen-telefon-se-poavava-ne-v-sasht-a-v-balgaria-oshte-prez-1964-g