- „Изходът от политическата криза са нови избори”. Това казвахте непрекъснато, г-н Костадинов, по време на 48-то Народно събрание, което Вие определихте още в началото като „мъртвородено”. Сега сме пред нови избори. Ще бъдат ли те изход от политическата криза?

- Възможно е. Всичко зависи от българските граждани, които ще отидат да гласуват и които ще определят какъв да бъде крайният резултат. Възможно е да има съставяне на правителство, възможно е обаче и да не се случи такова правителство, защото има един много важен външен елемент – това е американският посланик. Американците се намесиха брутално в предизборната кампания с обявяването на нови санкционирани лица по т.н. списък „Магнитски” и в резултат на това те се превърнаха в ключов играч. На практика американците правят всичко необходимо, за да ги „нарежат“ предварително тези избори.

- Но те как могат да влияят върху избирателя? Всъщност, времето от последните избори до новите е само 6 месеца. Какво се промени и изобщо променило ли се е нещо в нагласата на избирателите?

- Американците не се занимават с избирателите. Те се занимават с избраниците. Няма нужда да се занимават с няколко милиона българи, като може да хванат 5-10 човека, да ги контролират, да ги държат и така да определят тяхното политическо поведение. Лошото е друго - лошото е, когато целият политически елит на една държава показва, че е тежко зависим от елита на друга държава.

- Как трябваше да реагираме на списъка „Магнитски“?

- Аз смятам, че по-голямата част от хората в този списък наистина имат основание да бъдат разследвани. Обаче дали да бъдат разследвани или не - е въпрос на наша компетенция. Не можем да си позволим току-така на чужда държава да се меси в нашите работи, да казва кой е корумпиран и кой не е. Ние от „Възраждане“ призовахме, още преди главният прокурор да го направи, американците да ни предоставят доказателствата, по които санкционират тези българи. Казват, че имат доказателства. Е, дайте ги, да ги видим! Когато някой твърди нещо и не може да го подкрепи с доказателства, нали знаете как се нарича това – клевета, набеждаване.

- Каква може да бъде спойката за едно бъдещо правителство?

- Дори да се направи правителство, то ще има много кратък живот, Неговата цел ще е една – да вкара България във войната. Целта е да започнат да се стрелят българи срещу руснаци и руснаци срещу българи. Това е крайната цел – да се изкопае кървав ров между двете държави, да се скъсат всякакви културни връзки.

- Според мен, създавате излишно страхове, г-н Костадинов!

- Ако преди една година Ви бях казал, че България ще изпраща оръжия в Украйна, щяхте да кажете, че това няма как да се случи.

- Преди една година ми казахте, че в България ври и кипи, че капакът на гърнето ще избухне. Но, както виждате, в България не ври. Няма революционна ситуация.

- В България една голяма част от хората са толкова смазани от бедността и толкова унищожени от 33-годишната пропаганда, която им е внушила, че от тях нищо не зависи, че те просто са попаднали в плен на пълна апатия. Никога обаче революцията не се прави от масите, тя се прави от водачите, които вдъхновяват масите. В момента, въпреки опитите да бъде тотално смачкана и оклеветена „Възраждане”, нашата организация набира сила и мощ. И това, че една част от обществото е изпаднала в пълна апатия, леност и нихилизъм, не означава, че другата част не се събужда.

- Къде я виждате тази събудена част от обществото?

- Веднага мога да дам много простичък пример. Всяка седмица правим отчети от резултатите по събиране на подписи за провеждане на референдум за българския лев. Преди три дни преброихме 300 000-я българин, който се е подписал. И това е само за 6 седмици - месец и половина! Ако така продължаваме, за още 6 седмици, тъй като срокът е три месеца, ние ще имаме 600 000 подписа поне в защита на българския лев. Дори да не са 600 000, но 500 000 ще бъдат!

- Но на вас ви се носи слава на „лошото дете в политиката”, никой не иска с вас да се коалира.

- Напротив, всички искат с нас да се коалират. В предишния парламент си направиха пътека до нашия кабинет.

- Но няма как да бъдете поканени в правителство?

- Напротив, поканиха ни. И имаше желание да бъдем включени в правителство. Разбира се, ни казваха тайничко: „Оставете ги тези неща, то е ясно, че ги говорите за пред вашите избиратели, хайде сега да почнем да говорим сериозно“. И аз им казвам: „Ние през цялото време говорим сериозно, не сме спирали да говорим сериозно, въпросът е, че ние говорим за политика, вие говорите за постове и позиции“. Това е разликата между нас и тях. Ние се занимаваме с политика, а те гледат на управлението на държавата като на една баница, която трябва просто да делнат. И тук въпросът винаги е бил принципен – не какво, а кой. Не какво ще се прави, а кой ще го прави. Точно затова държавата ни не върви на добре. Всъщност, единствената политическа сила е „Възраждане”, само ние се занимаваме с политика.

Няма да забравя миналата година, когато беше дебатът за избор на председател на БНБ. Тогава ние получихме покани за разговор и от едната и от другата страна, знаете, че имаше двама кандидати. И на единия и на другия кандидат ние казахме две неща. Първо, заявка, че няма да се кандидатства за членство в еврозоната и запазване на българската финансова независимост. И, второ, предприемане на конкретни действия за връщане на българския златен резерв, който в момента е в една частна английска банка – 27 тона, близо 2/3 от златния ни резерв, е в чужбина заложник на България. И на двете неща получихме категоричен отказ и от едната, и от другата страна.

И знаете ли какво ни казаха: „Дайте, да говорим сериозно – примерно, да ви дадем подуправител на БНБ“. Ние им казахме следното нещо: „Нас ни интересува политиката, въпросът кой ще я провежда е второстепенен, когато ти си определил политическите рамки, в които той трябва да се движи. При нас обаче всичко е обърнато с главата надолу.

- В периода на 48-то Народно събрание не можаха да се запълнят червените линии, те продължават и днес да са между политиците и това пречи да се гледа общо напред. И най-важното и най-тежкото е тази омраза, която в момента се лее в политиката. Как да се преодолее?

- Омраза има в обществото, да Ви кажа. Обаче тя някакси е едностранна. Аз обикалям непрекъснато България и не съм забелязал да има омраза, например, да кажем към тези избиратели, които гласуват за т.н. Демократична или е по-правилно да ги наричаме Доносническа България.

- Не сте прав да ги наричате така!

- Наричам ги така, защото те с това се занимават. Ако трябва да преброя техните доноси към мен, към моето семейство – за последните три седмици са два. Общо сигурно са повече от пръстите на двете ми ръце.

- Не са ли Ви завели дело за клевета?

- За какво да ми заведат дело?

- За това, че ги наричате „Доносническа България”.

- Как може да ти заведат дело, когато казваш истината? Аз мога веднага да отида в съда и да покажа доносите срещу мен и срещу моето семейство включително. Нека имат смелостта да го направят.

- Нямате ли усещането, че тази атомизация на обществото се дирижира отвън?

- Да, категорично. И това се прави вече 30 години. Идеята е много проста – българското общество не трябва да бъде хомогенно, то трябва да бъде разделено, като по-голямата част, от него трябва да бъде тотално унищожена като менталност - тоест една голяма част от хората да се откъснат от своята държава и да престанат да я възприемат като своя. За тази цел през последните 30 години бяха похарчени много средства, за да се създават политически проекти, които избор след избор разочароваха и буквално изхвърляха на бунището на българската политика десетки и стотици хиляди избиратели, които след всеки избор, разочаровани, излъгани, измамени, си казват: Не, повече не!

- А младите?

- Да, идват идват нови избиратели, които всяка година стават на 18 години, на които в училище им се обяснява, че политиката е нещо гадно, нещо лошо, че с това се занимават само мръсници и т.н. И те си казват: „Да, бе да, няма смисъл да се занимавам с това, няма смисъл да ходя да гласувам!“ Така на практика се унищожава цялото общество. От една страна демографски се унищожават хората, които са на върха на житейската пирамида. От друга - унищожават се ментално младите, като им се обяснява, че не е хубаво да се занимават с политика, защото с политика се занимават само отрепки. И накрая остава една объркана част, може би около 35-40% - максимум 50% от хората, които гласуват, активни са, но пък са потопени в информационна мъгла, в едно истинско информационно блато, в което не могат да се ориентират между истината и лъжата, и полуистината, което е най-гадното.

- Възможно ли е външни сили да искат да сменят българския елит?

- Не, елитът е техен, защо да го сменят. По-скоро се притесняват от „Възраждане”, защото ние сме единствените, които са успели да им се изплъзнат. Първо, не можаха да контролират нашето влизане в политиката, второ, не могат да контролират нашия престой вътре в парламента. Ние сме изцяло независими. Ние сме свободни хора! Свободният човек в една робска държава и общество, в която е внушено на хората, че от тях нищо не зависи, е много опасен човек. Поради тази причина ние сме заплаха за статуквото и за тези външни сили, които искат България да бъде една подчинена колония, робска територия. Затова на тези избори нашият надслов е: „Избери свободата!”.

- Защо избрахте именно този надслов?

- Защото искаме свобода. Искаме да бъдем питани, ние да решаваме какво е добро и какво лошо за нас. Ето, например, с референдума за българския лев – изненадан съм .от тази огромна истерия, която предизвика началото на референдума и колкото повече подписи събираме, толкова по-силен става истеричният вой: „Българите са прости, няма защо да ги питаме”, „Референдумът е незаконен”, „Той е опасен” и любимото ми, при това изречено от „Доносническа България” – „Референдумът е антидемократичен”. Остана само едно нещо, което не са казали, че и изборите са антидемократични. Дайте, да забраним изборите и да изберем едно правителство, което да е само от „Доносническа България”, което да е с О'Брайън за министър-председател, този, който отговаря за списъка „Магнитски”, и всичко ще е прекрасно.

- Изпитвате ли гняв?

- Много често.

- За какво?

- За това, че една голяма част от нашето общество все още не може да достигне зрелостта, за да избере наистина свободата да се управлява само. Изпитвам гняв, че времето на нашата държава изтича, нашата държавност умира пред очите ни и в ръцете ни. А виждам и знам, че това може да бъде преодоляно. Защото аз не съм песимист, вярвам в себе си, вярвам в българския народ, рано или късно знам, че „Възраждане” ще управлява, само че по-добре да е рано, отколкото късно. И тъй като знаете, че в политиката едно от най-важните качества е търпението, аз не мога да кажа за себе си, че все още съм достигнал такова ниво на търпение, че да мога да преодолявам тази емоция в себе си, мога да я контролирам, но не мога да я пренебрегна напълно. Кой човек не би се гневил, когато вижда, че неговата родина се разпада пред очите му при нехайното отношение на една голяма част на неговия народ!

- С каква илюзия се разделихте?

- Никакви илюзии не съм имал за политиката. Абсолютно никакви. Имам нещастие да познавам нашия т.н. политически елит отдавна, така че никога не съм имал илюзии.

- А илюзията за силния български дух напуснала ли Ви е?

- Това не е илюзия. И това не е политика. Аз съм вярващ човек. Знам, че макар и понякога нещата да ни се струват много несправедливи, в крайна сметка се оказва, че това, което се е случило, дори на нас да не ни харесва, в последствие е имало смисъл. Държавата ни сега не изглежда по начина, по който на нас ни се иска, но от друга страна, като се замисля, колко по-лошо би могло да бъде. Може би това е начинът, по който осмисляме сегашната роля на България и на българския народ на световната политическа карта. Българският дух не е илюзия, той е във всеки един от нас. Но той трябва да бъде мотивиран, насочен, да бъде ръководен с личен пример, за да се покаже какво може да направи всеки един от нас. Аз съм един обикновен, много обикновен човек като всеки един от милионите българи. Има едно нещо обаче, което отличава всеки един от нас от другите – не всеки е готов да направи определени жертви и не всеки е готов да стигне до последната фаза – саможертвата.

- Какво значи саможертва в настоящия момент?

- Не се изисква от нас да излизаме с пушки в гората, да се бием с народните врагове и да се борим с дерибеите. От нас се иска просто да не скланяме глави пред клеветите. Тук ще отворя една скоба, защото оръжието на съвременната информационна война, която се води срещу нас, българите, е едно и то е клеветата – фалшивите новини, лъжите, непрекъснатите помии, с които биват заливани всички, които си позволят да се опълчат на налагания в България ред. От тази гледна точка всеки един, който тръгне да се занимава с политика по начина, по който ние го правим, отправяйки предизвикателство на сегашния ред в стараната, знае какво го чака.

- Кой е политическият Ви грях?

- Да кажем, че все още не съм успял да взема властта в страната.

- Това не е грях. Това е неуспех.

- Грях е. Ще Ви кажа защо. Защото нямаме време за губене – държавата ни изчезва с по 100 000 души на година. Ние изчезваме! И аз имам грях пред децата си и пред бъдещите си внуци, дай Боже, заради това, че все още не съм успял да спра този процес. Аз съм вярващ човек и смятам, че всеки от нас има своята мисия в живота, без значение каква. Смятам, че нашето поколение и хората около „Възраждане”, защото тази общност се разширява, ние всеки ден правим нови организации навсякъде - всички ние в момента сме последната преградна линия пред пълния крах на държавата. И грях ще ми е на душата, ако не успеем да се справим с тази битка.

- Покрай честването на 150-годишнината от гибелта на Левски излезе напред темата за предателството. Кои са днешните предатели?

- О, не мога да ги изброя в един отговор тук. Предатели са тези, които предават българския национален интерес. Предатели са тези, които казват, че е нормално България да няма своя собствена армия, защото нас някой друг може да ни пази.

Предатели са тези, които казват, че е нормално да нямаме силна икономика – ама, какво да очакваме, ние сме били една малка държавичка, от нас нищо не зависи.

Предатели са тези, които казват, че е нормално да нямаме български стоки по магазините и хранителните вериги, защото другите били по-качествени и хората не искали да ядат български боклуци. Предатели са тези, които казват – нямаме нужда от своя собствена валута, защото, както беше казал Евгени Дайнов – „левът е хартийка за туземци”. Да продължавам ли с предателите?

Предатели са тези, които чрез своята политика ни водят дотам, че да намаляваме с по 100 000 души на година и да сме най-нещастната, болна и измираща нация на света.

И ще Ви кажа следното: Хората, довели българското образование до това, са национални предатели и заслужават най-тежкото наказание, което е записал Левски с своята „Нареда до работниците за освобождението на българския народ”: „За предателите – смърт”. Те доведоха България до това състояние – 3 млн. души за последните 30 години, по 1 млн. на 10 години – или в чужбина, или на оня свят. Ето ги предателите! И мога да говоря до утре, до другата седмица – нямате представа колко ми е накипяло. Затова и казах, че имам грях. Нямаме време.

- Много сте насъбрал!

- Да, до гуша ми е дошло! Знаете ли вътре в парламента колко безсилни се чувстваме понякога? Зъбите ни се изтъркаха от скърцане, защото имаш едни хора до себе си, които гледат с презрение на българския народ - тях не ги интересува нищо освен личното им оцеляване и появяване по някои телевизии от време - на време. Ниски хора с низки страсти! И тези хора, за съжаление, са народни представители, те доминират и определят политическия пейзаж в страната.

- И се възпроизвеждат!

- Възпроизвеждат се, защото е създадена такава среда. Тези хора не са естествен продукт, у нас има един процес на системна антиселекция, който подбира най-лошото, от дъното изважда утайката и я слага на върха. Случайни хора в един момент се оказват на ръководни позиции. Как става така, че хора, които не биха били избрани за домоуправители в блоковете си, стават министър-председатели? Как от нищото някой ги хваща и ги прави медийни герои? Това не са случайни неща и Вие много по-добре от мен го знаете. И това води до следното – тези хора много добре знаят, че са зависими, защото те са там, не заради своите лични качества, те не са се катерили по стълбицата, те са хваната и спуснати с парашут на върха. Оттам – нататък, знаейки че нямат качествата, че не могат сами, те зависят изцяло от хората, които са ги сложили. И на свой ред не искат да се обграждат с хора - по-качествени от тях, те събират такива, на чийто фон могат да изпъкнат. Нали си представяте един семпъл човек, за да изпъкне, какъв човек ще намери. И този процес на деградация - личностна и конституционална върви повече от 30 години. А държавата на свой ред агонизира пред очите ни, тя се разпада, тя се разлага.

- Ще има ли възмездие за всичко това?

- Да. Със средствата на закона. Имаме Наказателен кодекс и вътре са описани абсолютно всички престъпления.

- Това не се случва засега?

- Затова казвам, че и ние искаме да има съдебна реформа, чрез която да дадем възможност наистина на качествените български прокурори. Голяма част от хората в прокуратурата работят много добре и който слагане всички под общ знаменател много бърка. На качествените хора да им се развържат ръцете, в противен случай няма как да стане. Но вижте, възмездието е лесна работа, обикновено, когато нещата опрат до революционна ситуация, възмездието се случва и стихийно.- Въпросът е какво се прави след това?

- Мен много повече ме интересува градивният процес.

- А предателите?

- Тях Бог ги наказва. Няма прокопсал от националните предатели. Кой от тях е щастлив в живота си?! Кой от тях има щастливо семейство, хубави старини или ходи без охрана по улиците? Кой може да отиде до магазина да си купи лютеница без страх? Замислете се!

Но това е само началото.

Нашето правосъдие няма да е толкова страшно, колкото това, което ще им раздаде историята. Историята ще ги изтрие, тя вече ги е изтрила – някой от тях не се помнят. А който ги споменава, ги споменава с презрение. Даже не с омраза, с презрение.

- Вашите усилия накъде са насочени?

- Аз предпочитам да се концентрирам не върху възмездието, че ще има такова – ще има, искам да се концентрирам върху градежа, строежа на нова България с нов обществен модел, с нови водачи, с личен пример и нова национална кауза. Каква е националната кауза сега на България, какъв е националният ни идеал, какво показваме на 18-годишните, които влизат в гражданските си права, могат да гласуват и да бъдат избирани? Едно време България се бореше за мир, после за национално обединение, а сега? Имаше едно безкрайно цинично изказване на Соломон Паси, който казва: „България изпълни националния си идеал като влезе в ЕС и НАТО”. Пълни глупости! Всеки един съюз е временен и той трябва да обслужва единствено и само националните интереси на България, не нечии чужди.

- Вербализирането на кауза е една от големите задачи пред българските политици, която не бе изпълнена именно след влизането ни в ЕС и НАТО.

- Пак ще попитам – какво и кого наричаме политици? Кога България е водила самостоятелна политика? Кога за последно България каза „не” – 1943 г., когато цар Борис III каза „не” на Хитлер за изпращането на евреите. По времето на Костов, когато каза „не”, но той не каза „не” на Русия, той каза „да” на САЩ. Това са различни неща.

Това, което сега правим, пак повдигам въпроса за референдума за запазването на българския лев, който се обсъжда в момента в Брюксел с голяма тревога, защото най-бедната, най-послушната, най-робската територия на ЕС се размърдва и те не знаят какво се случва.

България е на път да каже „не” на Брюксел и това ще предизвика много сериозен ефект. България се събужда, не е лесно и бързо, на никого не е било, когато иска да премахне един режим, строи, робство. Не става хоп – и посрещаме освободителите. Като казах освободители, ние самите сме собствените си освободители. Първо, трябва да се освободим от страховете си, окови, предразсъдъци и опасения. Ако не стане, ще пробваме пак. Рим не е бил построен за един ден. Велика държава се гради от хора, които не са страхливци, не се притесняват, а опитват. И ако паднеш, ще станеш. Ако те ударят, ще отвърнеш. И така, докато победиш.

- Дано всичко това дойде като резултат от изборния резултат на 2 април.

- Не знам дали ще като резултат от изборния резултат на 2 април, най-вероятно няма, защото в крайна сметка, едни избори не са края на света – след тях идват нови. Само преди 5 месеца ние бяхме с 10%, сега социолозите ни дават повече. А пък преди една година по това време, ни даваха 4%. Преди две години по това време, социолозите не ни и споменаваха. Първите избори, на които участвахме след 2017 г., бяха на 5 април 2021 г. Тогава не ни споменаваха, а изкарахме 2,5%. За само 2 години направихме десетократен ръст, който продължава, и аз винаги давам това като пример, защото понякога хубавите неща се случват бавно, естественият процес не е бърз.

Бързият е като фойерверк или метеор – проблясва и след това изчезва. Ние градим нещо, което е сериозно. Градим основите на нова България, затова сме изключително внимателни.

Валерия Велева

https://epicenter.bg/article/Kostadinov-/309648/11/34