Най-големият бич в последно време за България е високата инфлация. Тя неминуемо се отразява отрицателно на стандарта на живот и на покупателната способност на гражданите, която дори спрямо бившите соцстрани у нас е в пъти по-ниска.

По данни на синдикатите през 2021 г. издръжката на сам човек е била около 635 лева, а сега вече тя е скочила над 2,2 пъти до 1451 лв. Това означава, че болшинството от българите значително са обеднели.

Според официалната статистика средното поскъпване на живота за миналата година е над 16%, но при храните този показател е много по-висок – между 40 и 50%. Най-драстично е поскъпва-нето на млякото и млечните продукти. Сериозно са скочили цените – над 26% на плодовете и зеленчуците. Яйцата у нас също бият всякакви рекорди в България като само за година у нас те са скочили с над 80%, а средното им повишение за целия ЕС е 67 на сто.

В резултат ние си оставаме най-бедната страна, където най-голяма част от доходите на хората отиват именно за храна. По този показател сме в първата тройка страни от Евросъюза. Заедно с нас са румънците – 24,8%, Литва – 24,4% и ние – с 20,1 на сто.

На другия полюс са богатите страни – Ирландия, където хората дават за храна само 8,3% от доходите си, Люксембург – 9%, Австрия – 10 на сто, Германия -11,8%.

В същото време цените в България на основните 20 продукта, които се купуват ежедневно са едни от най-високите и дори са над страните, имащи много по-тежки проблеми в икономиката.

Според статистиката в еврозоната имат най-високите държавни дългове. В Гърция нивото е 200% от БВП, 115 на сто е този показател е Италия, но там стандартът им е доста по-висок от нашия и доходите на хората са много по-добри.

Ситуацията у нас се усложнява от все още високите цени на енергийните ресурси и най-вече от ниските заплати и пенсии и от години си оставаме на дъното на Евросъюза.

Другият фактор, който играе отрицателна роля, е продължаващата политическа криза, което пречи у нас да се създават условия за стабилна политика на доходите и да се дават атрактивни стимули за инвеститорите. Поредните избори може и да не променят коренно обстановката у нас, което на практика ще продължава да потиска възможностите за развитие на страната.

Явно ще се наложат още избори и това ще ни отдалечава от решаване на основните проблеми на кризата и повишаване на стандарта на живот. Намаляват се и шансовете за извършване на бавените с повече от 2 десетилетия реформи, които изискват от нас от Брюксел.

По тази причина съществува риск още години България да си остане най-бедната, а гражданите й – с най-мизерните доходи в EC, с най-ниската покупателна способност и най-ниско качество на живот. При това положение на нещата млади и добре подготвени хора ще продължават да напускат родината и демографските проблеми все повече ще се изострят.

В последните повече от 10 години България не е успяла да привлече нито един сериозен инвеститор в проекти с висока добавена стойност. Наред с това фактът, че 92% от фирмите у нас са малки или микро-, говори за лоши перспективи пред страната.

У нас не само минималната заплата е най-ниска, въпросът е какво може да се купи с нея. Наскоро, преди да се разпусне поредният парламент, бе гласувано, че най-ниското месечно възнаграждение трябва да е половината от средната заплата, формулировката в решението обаче е грешна. Би било най-точно тя да е „най-малко 50%“. В документа на ЕС по този въпрос се говори за адекватност на доходите в днешната тежка икономическа ситуация, породена от войната в Украйна.

Не може прагът на бедността у нас да е 504 лв., а в същото време издръжката да е 1351 лв. за сам човек, а на тричленно семейство с дете на 14 години – 2432 лв. Цифрите за необходимите средства за издръжка са в пъти по-високи от доходите на над 600 000 български граждани, които получават минимална заплата.

Тези хора са почти една трета от заетите в страната. Последното й увеличение, направено от служебното правителство от 710 на 750 лв. е крайно недостатъчно, за да покрие нуждите на работещите.

За това само 3,6% от населението на България е в състояние безпроблемно да посреща ежемесечните си харчове. 3-ма от всеки 4-ма българи имат непрекъснати притеснения дали ще могат да се издължат за сметките си за наем, ток, вода, електричество, отопление.

Най-големият бич за българските потребители си остава и голямата спекула с цените на храните. У нас разликата между цените на производителите и цените на дребно е огромна.

Надценките на всеки по веригата до магазина са жестоки

Наред с това международните фактори за инфлацията, основно войната в Украйна, скоро няма да престанат да влияят за наличието й. Почти нищожни са и шансовете поскъпването на живота да спре или да се върнем на ниските му нива от преди 3-4 години.

Редно е за пореден път да се запитаме: Как може в Италия, Испания, Гърция и Румъния, където заплатите са много по-високи от българските, храните да са по-евтини, отколкото у нас? Освен че нямаме никаква политика на доходите, ние от години не вземаме никакви мерки за намаляване на корупцията, която е сред основните причини за спекулата на пазара. Липсата на контрол на спазването на законите у нас е крещяща, а контролът един от главните фактори за нормалното функциониране на пазарната икономика.

Как обаче ще има контрол, когато няма върховенство на закона? Цели 3 месеца последният парламент не направи нищо за въвеждане на контрол на главния прокурор, което бе и едно от условията на ЕС за продължаване на плащанията по Плана за възстановяване. Явно тези хора не искат да има реформа в съдебната система.

Не искат да има върховенство на закона, което е повече от ужасно, защото няма гаранции за сигурността на бизнеса. В такъв случай инвеститорите ще бягат, а именно вложенията в работни места са най-ефективният път за борба не само с бедността, но и с инфлацията.

Защото ако разчитаме само на монетарните мерки чрез вдигането на лихвите, ще намалим още повече икономическата активност и ще се увеличават рисковете от рецесия. При ниския ни очакван ръст на брутния вътрешен продукт за 2023 г. от само 0,9% подобен сценарий за нашата и страна става все по-вероятен.

При такова ниско нарастване на икономиката ни и липсата на инвестиции откъде ще дойдат приходи за посрещане на социалните разходи на хазната? Да не забравяме, че нарастващият брой на бедните хора ще изисква увеличаване на тези харчове. България обаче все още не е узаконила понятието енергийна бедност.

В последния парламент не се сетиха за това. Да не говорим, че не бяха приети и част от нормативните промени, които засягат приемането ни в еврозоната.

За това ще продължаваме да бъдем една пустиня насред ЕС. Още се чудя как европейските ни партньори все още ни търпят. Наскоро стана ясно, че най-бедният регион в България и съответно в Евросъюза вече не е Видинско, а област Хасково. При грешките с плановете за затварянето на големите тецове в Маришкия басейн, неговата съдба да последва и районът на Стара Загора.

Икономистът Мика Зайкова за „Галерия“