Днес отбелязваме Трифон Зарезан по стар стил - празника на лозарите и виното, познат още като Зарезановден, Трифун Чипия и Трифун Зарезой.

Денят на Свети мъченик Трифон от древни времена се свързва с първата резитба на лозовите масиви.

Св. Трифон е мъченик, който през 248 г. сл. Хр. бил посечен с меч. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва 17-годишен излекува дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелва голяма слава. Но наследникът на Гордиан - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той изправя на съд всички по-тачени християни и след като отказват да се отрекат от вярата си загиват мъченически, вкл. и Св. Трифон.

На този ден обичаят е да се омеси хляб — пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Още в ранни зори стопанката на дома става, за да приготви прясна пита. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ. Вари се и кокошка, която се препича на саджак.

В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“.

След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.