Не мислех да се включвам в словесните „разправии“ около предстоящото честване на Гоце Делчев пред гроба му в Скопие. Но коментарите по „националното“ радио, включително и тази сутрин, ме карат да споделя телеграфно и свои мисли.

Поредният жесток побой на местен българин, този път животозастрашаващ, в Охрид, предизвикал нов справедлив гняв в България, коментарите на наши граждани и политици, „ответните“ реакции на северомакедонските власти, заплахите за многолюдни нахлувания с автобуси от България на възбудени патриоти за участие в протестни митинги в Скопие, огласени позиции на македонски държавници да не допускат в страната определени български лица, срещи на министрите на вътрешните работи и на ръководители на службите за сигурност на двете страни за обезпечаване нормално протичане на честването…

Разнопосочните коментари на предстоящото събитие отново показват две перманентни основни слабости на българската политика към Македония. Те са:

1. липса на обединяващ център за осигуряване на единна, обща, добре съгласувана, организирана и целенасочена политика и

2. допускане на кампанийност, липса на постоянно последователно и непрестанно мощно българско въздействие върху всички ангажирани с македонската проблематика страни, включително и на международното поле.

Наясно ли сме защо отиваме на 4 февруари в Скопие и какво ще правим там? Македонските власти продължават да защитават невярната и антибългарска теза, че Гоце Делчев не е българин, а македонец и Илинденското въстание не е дело на българите, а на „македонците“. Ако това е така, то защо да участваме в „техните“ тържества, да подкрепим фалшивите им тези? – Вече имаме зад гърба си едно „такова“ „общо“ честване с участието на един наш министър-председател – Б. Борисов, където не се разбра, кой какво чества и българската позиция просто потъна в пясъка на тогавашното българско безхаберие.

Смисълът на нашето поклонение пред гроба на Гоце Делчев на 4 февруари е да разкрием на „македонците“, на тяхна, македонска територия, истинната за Гоце Делчев – че той е български патриот и възрожденски деец, един от водещите организатори на българското Илинденско-Преображенско въстание в Македония и Одринско за освобождение на останалите под Османски гнет български земи. И че само като български революционер той може да бъде и македонец.

Да го кажем публично и високо на нашите сънародници в РСМ и да ги окрилим, че в отстояване на своите народностни въжделения и на историческата правда те не са сами, а имат мощната подкрепа на българската държава; Да го кажем ясно и категорично на „македонстващите“ в РСМ, че истината за българската принадлежност на Гоце Делчев не може повече да се премълчава и прикрива, че от тази истина най-заинтересовани са именно гражданите на Република Северна Македония;

Да кажем и на македонските управляващи, че не може да продължават безочливо да изграждат държавата си върху подвижните пясъци на антибългаризма, че вярната идентичност на „македонците“ и темелите на тяхната държава може да са здрави и тя да се изгради успешно само ако се стъпят на историческата истина и правда. Че България искрено и честно иска да им помогне това да се случи! И, че е крайно време зад тази истина ясно и открито да застанат и албанците в РСМ – истина, която те всъщност много добре знаят (та нашите два народа – българският и албанският – от векове живеят заедно и в пълно разбирателство).

Да приемат истината за миналото на македонските земи и гърците и другите балкански народи и техните правителства, да поискаме тази истина категорично да заявят и започнат да отстояват и САЩ и ЕК и ЕП и народите и държавниците на Европа, че и Русия, която днес в Украйна ясно вижда тежките последствия от грешно провеждана национална политика.

Ето затова трябва да отидем Скопие на гроба на Гоце! Прогласяването на „българската“, всъщност обективна истина трябва да се направи солидно.

Няма защо да участваме в „македонското“, в същността си антибългарско честване. Нашето, ако трябва да го направим дори отделно, самостоятелно, но спокойно с достойнство и увереност в историческата правда, че българската позиция не е егоистична, а единствено вярната и европейска по дух и същност. Важното е истината да се чуе и от „македонска“ земя.

Разбира се, в честването трябва да се поканят и да се привлекат да участват и българите в РСМ и други македонски граждани, търсещи истината.. Общи чествания можем и трябва да правим, когато имаме общи позиции по поводите за тържества. Тези общи позиции трябва да се търсят, създават и организират. Да се използват за преодоляване на натрупаните фалшификации, за подпомагане на местните „македонци“ да достигнат и приемат истината за своето минало, че то не е антибългарско. Не разправиите, клюкарските репортажи и безсмислени коментари по българските телевизии, радиа, вестници и сайтове по темата „Македония“ трябва да са в програмите и по страниците им. Крайно време е всички те да създадат постоянни рубрики и целенасочени предавания, предназначени специално за македонски „потребители“, да им разкриват истината за историята на Македония, , да будят у тях народната свяст, да им разкриват конкретния исторически развой на живота в тяхната страна – за стопанския живот, за българското училищно и читалищно дело, за българските библиотеки , за българските дейци и семейства и тяхната борба и саможертва, за войните за освобождение на Македония, за сръбската окупация и югославските издевателства над българите тук, за десетките хиляди българи, станали жертва на тези режими. Ето и при конкретния днешен случай! Никакъв разговор по медиите по същество, защо не се чу становището на българската част от смесената историческа комисия – какви са нашите позиции и защо; и защо не можем да се откажем и не бива да се отказваме от тях?

Нашите учени, общественици и журналисти трябва най-после да започнат и персонално да критикуват и разобличават с факти грешните и безочливи атнибългарски позиции на македонските медии, домогванията към нашето историческо наследство в РСМ, на местните „македонстващи“ учени, общественици, колумнисти, политици и държавници, включително и на най-високопоставените от тях.

Ще завърша с нещо което поставям не за първи път: Крайно време е България да изгради свой добре изграден и финансиран център, който да организира и координира дейността ни по отношение на РСМ и за положението на българите там, за историческото ни наследство по тези земи. Този център може да е съвместна институция на БАН и МВнР, към Македонския научен институт, като се промени статута му, към Агенцията за българите в чужбина. България има опит в този вид дейности, той трябва да се използва, да се проучи и използва и опитът на други държави за работа сред сънародниците на своите народи в чужбина, като Израел, Турция, Полша, Армения, Чехия и др.

И още нещо. Становища като това на г-н Лорер, не са израз на незнание или просто lapsis lingua, както някои искат да омаловажат позицията му. Тя е резултат от приеманите и у нас от либералните партии неолибералните напъни, че днес вече няма и не трябва да има нации, национални общности, национални култури, че няма нужда от тях.

Това са крайно грешни становища, налагани в Европа целенасочено още от началото на 21 век. Тези позиции са сред основните предпоставки за дълбоката социална и нравствена криза в Европа. Напротив, единствено национално организираните европейски народи и техните богати култури могат да изградят като мощен субект през 2 1век общността на ЕС, с огромното ѝ културно-историческо наследство и високи цивилизационни постижения. Европейските нации и техните култури са и единствения гарант, че могат да се преодолеят пагубните за Европа неолиберални джендърски идеологии и практики. Това се отнася и за държавите и народите на Балканите.

Иска се постоянна, добре организирана и умно провеждана работа – и резултатите ще дойдат. А те са много необходими и на българския народ, на българската национална общност, на българската държава. Да си повярват и се уверят, че щом са на прав път и работят целенасочено, организирано и последователно, добрите резултати неминуемо ще дойдат.

Игнат Минков

Източник - Фейсбук