Предлагаме ви втора част на интервюто с политическия наблюдател Боян Чуков.

- Войната в Украйна по всяка вероятност ще даде терен за "съревнование" на западното и руското оръжие с всичките драматични последици от това. На този "военен полигон" кой ще победи, г-н Чуков?

- Съревнованието между руското и западно въоръжение на украински терен върви още от първия ден на конфликта. Но освен надпревара имаме и надхитряне между двете страни. И едната, и другата страна не бързат с въвеждането на своите най-модерни оръжия в сраженията. Западният и руският ВПК използват бившата УССР като военен полигон, на който могат да експериментират своите най-нови разработки, които още не са постъпили на въоръжение. Както и да правят реклама на своите оръжейни системи, предназначени за експорт. При един провал в Украйна на някое от оръжията последствията могат да бъдат много негативни - анулирани сделки за закупуване на танкове, ракети, самолети и други. А това е сериозен удар върху бюджета на големите износители на оръжие като САЩ, Русия, Франция, Германия, Великобритания, Испания, Италия и други. В Европа освен донякъде френският ВПК останалите линеят и не могат да се сравняват с този на САЩ. Природните условия и теренът в Украйна изискват определени технически изисквания към западните оръжейни системи, които са проектирани преди всичко за Африка и Близкия Изток. Тези проблеми изискват време, за да бъдат отстранени, а боевете се разгарят в момента. Оказа се, че „старото“ съветско оръжие е все още актуално на бойното поле. Състоянието на руската ядрена триада е обновено на 91%, а американската атомна триада е замръзнала в 1990 г. и само 30% от нея е модернизирана.

- Могат ли действията на "петата колона" в Русия да доведат до отслабване позициите на Путин? И изобщо какво става в Кремъл? Данните за загубите на Русия в жива сила са стряскащи.

- След началото на войната в Русия започна кампания за отстраняването на „петата колона“ в държавните институции, образованието, културата, икономиката, банковите институции и др. Процесът върви бавно, но методично и без прекъсване. В ситуация като сегашната руският народ исторически винаги се е сплотявал около своя лидер. За отслабване на позициите на Путин се говори месеци наред. Но както се вижда той е достатъчно уверен и подкрепата за него се увеличава. Това, че той е тежко болен, има множество двойници, генералите му готвят преврат, олигарсите обилно финансират неговата опозиция и други подобни драматични събития са елементи на хибридната война срещу Русия. Путин е основната мишена на западната пропаганда, която стига до доста „цветни“ и гнусни подробности. Скоро четох в англоезичен сайт, че той се е спънал по стълбите на Кремъл и е паднал лошо. В резултат на рак на дебелото черво Путин се изпускал и се налагало на неговата охрана да го измива и изпира на работното му място. Толкова глупаво и евтино. Но пропагандата днес стига и до това ниво. В Русия, в това число и в Кремъл, върви мъчителна раздяла с кадровото наследство на Горбачов и Елцин. Зачистват се държавните институции, подменят се постепенно управленчески кадри в цялата страна. Тихомълком се отстраняват корупционери и саботьори.

- Това означава, че се формира нов управленски елит в Руся?

- Да. Бъдещият държавен елит на Русия се изгражда днес на украинските фронтове. Формулата е същата както по време на Великата Отечествената война. Подменят се кадри в армията, силовите структури, икономиката, финансите и регионалната администрация. Както казва канцлерът на Руската империя Александър Горчаков: „Русия не е ядосана, Русия се съсредоточава“.

Ако някой счита, че столът на Путин силно се клати, се заблуждава. За загубите на ВСУ и ВС на РФ през изминалите 11 месеца е много трудно да се посочат конкретни и проверени достоверни цифри. Вие казвате, че „загубите на Русия в жива сила са стряскащи“. В доста анализи се говори, че отношението на загубите между руснаци и украинци е от 1:6 до 1:12. Урсула фон дер Лайен спомена за 100 000 убити украинци на фронта. По западни данни са убити 180 000 руснаци. Ако това е истина, то следва въпросът колко са убитите от украинска страна при по-горните съотношения. Повечето източници не будят особено доверие. ВСУ изисква ускоряване на мобилизационния процес в Украйна. Мъжкото население се преследва от призовкари по улици, барове, магазини и другите публични места. Украинското МВР издаде заповед да се подберат 4000 човека от националната полиция и да се изпратят на фронта като щурмоваци. Очаква се същият подход да се приложи към МЧС (Министерство на извънредните ситуации). Това са косвени признаци, на които вярвам повече отколкото на пропагандата. ВСУ планира да мобилизира още 200 000 души, за да попълни своите загуби в жива сила.

- Какво накара Зеленски да развърти с такъв замах "антикорупционната метла" по върховете на властта? Едва ли сега е видял злоупотребите на министрите и генералите си?

- Има различни версии за развъртането на „антикорупционната метла“ в Киев. Една от тях е, че всичко е в резултат на посещенията на Борис Джонсън и шефа на ЦРУ в украинската столица. Кадровите промени започнаха лавинообразно след визитите на двамата в Киев. Британци и американци реално управляват Украйна чрез своите хора в администрацията на Зеленски, правителството, службите и ВСУ.Една от версиите е, че американската политика все по-вече се отдалечава от британската в Украйна. И американците започват да елиминират в украинските институции агентите за влияние на Лондон. Целта е Зеленски да бъде обкръжен от хора на Сорос, които ще бъдат ръководени директно от посолството на САЩ в Киев От всички кадрови промени най-знакова е оставката на Арестович, който бе нещо като неофициален говорител на украинския президент. Вероятно той е усетил, че се подготвя отстраняване на Зеленски от неговия пост и навреме напусна потъващия кораб.

Прави впечатление, че американците явно лансират генерал Залужний, главнокомандващ ВСУ. Последният се очертава като сериозен контрапункт на Зеленски. Малко е вероятно, но има шанс самият Зеленски да е огранизирал играта с Арестович, който да се преобрази в управляема опозиция. Във всички случаи Арестович нанесе удар на информационната политика на президента, като публично заяви, че се съмнява в победата на Украйна. Неговата оставка е елемент от задълбочаващата се политическа криза в Киев. Що се касае до целите на „антикорупционната метла“, то тя навсякъде по света най-често се развърта, когато е необходимо легендирано да се направят кадрови промени във властта или направо да се проведе операция по „смяна на режима“. Във всички случаи сме свидетели на постепенна медийна десакрализация на „Свети Зеленски“, което е знак, че неговата президентска кариера е на приключване.

- Сякаш това е логично. Зеленски си изигра ролята и сега е време да бъде с друг подходящ актьор.

- Да. Ако САЩ искат да променят съществено своята украинска политика, то Зеленски вече е силно токсична фигура. Злите езици твърдят, че на резервната скамейка за смяна на Зеленски загряват Залужний, Кличко и Порошенко. Западните медии все по-ясно формират образа на Залужний като „добро и честно момче“, а Зеленски все повече изглежда на „прахосмукачка“ за парите на западните данъкоплатци. САЩ започват по-плътно да контролират влизащите финансови потоци в Незалежната и затова ще търсят да отслабят украинския президент. Или ще го подменят с някой друг.

- Напрежението в Косово може ли да ескалира до военен конфликт на Балканите? Вучич като че ли капитулира пред Европа за Косово.

- Малко е вероятно напрежението в Косово да ескалира до широкомащабен военен конфликт на Балканите. Възможни са само спорадични единични сблъсъци. На Вучич му беше връчено френско-германско съглашение за Косово, на което той трудно ще откаже. Белград не разполага с ресурс да се противопостави.

Реално става дума за капитулация на Сърбия. Ще цитирам само чл. 4 от споразумението, за да подкрепя моя извод: „Страните излизат от условието, че нито една от тях не може да представлява другата страна в международната сфера или да действа от нейно име. Сърбия няма да препятства членството на Косово в коя да е международна организация“. Става ясно, че резолюция 1244/1999 г. на Съвета за сигурност на ООН се обезсилва напълно. В нея бе отбелязано, че тази територия (Косово), населена предимно с албанци, ще бъде под администрацията на ООН, но ще остане под суверенитета на Сърбия. По време на неотдавнашните сблъсъци в северната част на Косово Белград имаше легитимно право да разположи в Косовска Митровица 1000 сръбски полицаи. Но не го направи. Медийната шумотевица, маневрите на сръбската армия и публичните обръщения на Вучич бяха преди всичко за успокояване на сръбския народ, който ще бъде принуден да приеме горчивата реалност. Белград губи окончателно двайсетгодишната битка.

След срещата на сръбския президент с представителите на ЕС, САЩ, Франция, Германия и Италия той заяви, че има намерения да започне процес за съгласуване на френско-германския план за Косово и Метохия с членовете на сръбското правителство, депутатите в парламента, политическите партии. Накратко, на 20 януари Вучич изказа готовност да приеме френско-германския план за Косово. През годините ние пропуснахме да забележим, че нееднократното избиране на сегашния сръбски президент стана със съгласието на САЩ и ЕС. След изборните му победи нямаше никакви драматични прояви на сръбската „демократична общност“ по централните улици на Белград. Вучич бе избран, за да свърши най-неприятната работа по отношение на Косово. И я свърши. Ако премиерът на Косово Албин Курти се противопостави на САЩ и ЕС, ще бъде свален от власт. Няма да му е за първи път.

- Какви са опасностите на новия френско-германски преговорен план, който включва членството на Косово в ООН? Казвате: Белград губи окончателно двайсетгодишната битка за Косово. Вучич наистина даде да се разбере, че ще избере компромиса и Сърбия ще спре да блокира членството на Косово в международни организации. Как ще приемат това сърбите?

- Мисля, че френско-германският път за регулиране на отношенията с Прищина, предложен на Белград, в известна степен наподобява на този, по който се разходи София след като прие френското предложение за регулиране на напрежението между България и Северна Македония. И ние избрахме компромиса, след което се запознахме на практика с физическия терор срещу българите в РСМ. Ако се върнем към Косово, трябва да признаем, че капитулацията на Сърбия, последната останала балканска страна, която в определена степен бе все още в орбитата на Москва, е последствие от слабостта на Русия. Само Република Сръбска, която има държавно управление, е все още в орбитата на Кремъл, но тя не е държава, а само ентитет от държавата Босна и Херцеговина. През последните 30-на години „Русия на Балканите ходи като лунатик“, твърди Никита Бондарев, експерт-балканист работил дълго време в РИСИ под ръководството на известния у нас генерал Леонид Решетников. Пътят на Косово към НАТО се прояснява. По-късно след Прищина по него ще тръгне и Белград. Това ще доведе до окончателен разрив на сръбско-руските отношения. По този начин Белград ще се лиши от всички инструменти за защита на злощастните сърби, останали да живеят в бившата сръбска провинция. Самият френско-германски план е почти идентичен на плана на Волфганг Ишингер за Косово и Метохия. Който правителството на Воислав Кощуница отхвърли през 2007 г. След приемането на плана, който принуждава Белград да признае „териториалната цялост“ на Косово без да установява дипломатически отношения с Прищина, пътят на косоварите към международните организации е открит, включително и ООН. На Русия и Китай ще бъде трудно да налагат вето на приемането на Косово в ООН. Ако Белград е съгласен, то Пекин и Москва остават в безисходно положение. И понеже публично Сърбия не признава Косово, то Вучич ще има възможност да заблуждава сърбите, че той няма нищо общо със събитията, които ще последват. Вероятно сръбският президент ще представи като своя голяма „победа“ формирането на Общността на сръбските общини в Косово и Метохия след като преди около един месец всички сърби напуснаха местната власт и полицията в северната част на бившата сръбска провинция. Парадоксално е, че Вучич приема всички решения еднолично в Сърбия. По конституция той няма правомощия да се занимава с външна политика, това е прерогатив на правителството. Но реално всички държавни интитуции в нашата западна съседка се контролират от Вучич. Сърбите са поставени пред свършен факт. На Вучич му остава да изиграе последната част от театъра, който той разиграва пред своя народ.

- Вдигнахме ветото над Македония и вместо братски да се прегърнем, затънахме още по-дълбоко в блатото на антибългаризма в Скопие. Последните събития ще отворят ли очите на Европа по отношение на РСМ? Макрон ще разбере ли, че планът му, с който убеди София да вдигне ветото, се проваля?

- Трябва да имаме предвид, че Северна Македония и Косово са като скачени съдове. Събитията на тези две места е погрешно да се разглеждат по отделно. След разпадането на СССР геостратегията на англосаксонския свят на Балканите имаше за цел да хомогенизира Балканите под егидата на НАТО и ЕС. Да ги направи 100% евроатлантически и антируски. Американци и англичани имат общ противник в лицето на балканския „Руски свят“, но вървят по различни пътища за реализиране на общата им цел. Затова периодично усилията им не се стиковат напълно. Англичаните са големите концептуалисти в нашия регион. Американците са повече по силовите изпълнения и грубата работа. Проблемът днес на балканските народи е, че доста рядко националните им интереси съвпадат със стратегията на Вашингтон и Лондон.

Ние вдигнахме ветото над Македония в резултат на мощен външен натиск. Правителството на Кирил Петков свърши „бруталната работа“, която в момента Вучич довършва по отношение на Косово. И в двата случая се нанася тежък удар върху руската геостратегия на Балканите. Руското влияние в нашия регион е сведено до минимум.

- Някои български анализатори твърдят точно в обратното! „Очите“ на Европа виждат навсякъде в България руско влияние.

- Очите на Европа са „затворени“, когато става въпрос за геополитика на западната социокултурна система в нашия регион. Да очакваме, че някой ще си отвори очите в Европа заради нас, говори, че не сме си научили добре урока. Драмата на българи и сърби в момента е една и съща. Едните и другите са част от една и съща цивилизационна група, и в Западна Европа никога не са ни приемали като равни. Няма и да ни приемат.Хърватският президент тези дни го каза ясно за собствената му страна. Зоран Миланович обвини Запада, че третира Хърватия като „13-тото прасенце“, което е най-малкото и най-недоразвито, „излишно прасенце“, за което недостига млякото на свинята-майка. Защото местата за хранене са само 12 на брой. За реализиране целите на западната социо-културна система е необходимо да бъде разбито единството на православната социо-културна система на Балканите. Някои наши експерти по Македония видяха дългата ръка на Белград в побоя на нашето момче в Охрид, но в този случай не мога да се съглася с тази хипотеза.

- Вашият прочит на този побой, който с основание предизвика такава мощна реакция в Бългрия, какъв е?

- След реакцията на българското външно министерство реагира и северомакедосткият външен министър Буяр Османи, който е етнически албанец. Той по „дипломатичен начин“ ни подритна за отзоваването в София на българския посланик. Предполагам, че няма българин със самостоятелно мислене, който да допусне, че министър Османи е „сграбчен“ от дългата ръка на Белград. В сегашната геополитическа обстановка на Балканите е необходимо да бъдем единни със сърбите. Това е трудно по причина на множество исторически наслоения и заради напълно грешната балканска политика на Азиатския департамент в Санкт Петербург и неговите днешни идейни наследници. Но е въпрос на оцеляване. Инстинктът за самосъхранение на българи и сърби би трябвало да сработи.

Българи и сърби потъваме заедно в една и съща лодка. Що се касае до Макрон, то най-вероятно той вече не помни за нашия случай. Сега има други грижи. Просто преди време си свърши работата с българското „13-то прасенце“ като го прати на заколение.

- Как виждате бъдещите ни отношения с РСМ и как да излезем от този омагьосан кръг на омраза?

- На този въпрос винаги съм отговарял по един и същи начин. По отношение на Македония българската държава никога не е имала стратегия. За разлика от нашите съседи. Политиката ни по отношение на Скопие винаги е била Ad hoc (спонтанна). Колкото и парадоксално да звучи, най-много щети по македонския въпрос ни нанесоха Георги Димитров и Кирил Петков. Първият изпълни задачите спуснати от Коминтерна, а вторият от НАТО и ЕС. Без да се съобразяват и двамата с българските национални интереси. Дали ще го наречем национално предателство или нещо по-овъртолено като пролетарска или евроатлантическа солидарност, негативните последици са за сметка на България. Необходимо е под егидата на президента да се формира High Level Group както е модерно да се казва по евроатлантически, за да бъде изработена стратегия на България по отношение на Македония. Да се тръгне от сегашните реалности и ресурси на днешната българска държава, да се подготви документ, да се одобри от парламента, след което административно да се синхронизира в дългосрочен план политиката на всички български институции, които имат отношение към РСМ. Във въпросната Група трябва да влязат признати експерти от дипломатическите, финансовите, икономическите, академичните среди и от специалните служби. Проблемите ни с Македония никога няма да бъдат решени на ишлеме. А ние от много години правим точно това. България е отигравала всяка драматична ситуация в отношенията си с РСМ в чисто тактически план. Но тактика без стратегия е само шум преди поражение.

- Какви последици за Европа и света ще има изгарянето на Корана пред турското посолство в Швеция? Може ли това да доведе до висока степен на глобална опасност? Да отприщи религиозна война в съвременни условия?

- Вашият въпрос е изключително актуален! Касае пряко България. Въпросът Ви е достоен за едно цяло интервю тъй като засяга много аспекти от развитието на Стария континент през последните 100 години. Ще се опитам да отговоря по възможност кратко. Няма да започвам от трудовете на граф Ричард Куденхов-Калерги (1894-1972), основател на Паневропейския съюз. Ще цитирам само един пасаж на страница 22 от издадената от него книга „Практически идеализъм“ през 1925 г.: „Бъдещата евразийско-негроидна раса, външно приличаща на древноегипетската, ще смени сегашната.” Граф Куденхов-Калерги вижда бъдещето на Европа по следния начин: европейците се смесват с другите раси и народи, и изчезват като европейски черти. Позволявам си това на пръв поглед голямо отклонение от Вашия въпрос, но да опитаме да открием как се ситуира престъпното изгаряне на Корана пред турското посолство в Швеция. Днес в Европа живеят по най-скромни оценки около 45 млн. мюсюлмани. В Люксембург имигрантите от друга цивилизационна група са 48% от населението, в Австрия, Швеция и Германия са почти 20%, в Испания - 15%, във Франция -13%. При това имигрантите са основно младежи и хора до 40 години, които принадлежат на друга цивилизация. Сега конкретно за броя на мюсюлманите в Европа по страни. Във Франция са над 6 млн., в Германия - над 4,3 млн., в Италия - 1,5 млн., в Испания – един милион, във Великобритания - 3 милиона. Мюсюлманите са 5% от населението на Австрия и Швеция и около 10% в Норвегия. Някои специалисти считат, че към 2050 г. в Европа ще живеят около 75,55 млн. мюсюлмани. Като в случая говорим за страни от Западна Европа, в които преди 100 години не е имало изобщо мюсюлмани или тяхното число е било пренебрежимо малко.

- Това не предпоставя ли цивилизационен проблем в сърцето на Европа?

- Днес Европа методично се приближава до своя цивилизационен разлом, когато 1/3 от нейното население няма да споделя ценностите на западноевропейската цивилизация. Този остър проблем не се отнася за Балканите и в частност за България. На нашия полуостров през вековете православните християни и мюсюлманите са се адаптирали едни към други и живеят дружно, почти безпроблемно. Ако е имало кървави сблъсъци след разпадането на Османската империя, то те са били в резултат на външни импулси, които са преследвали интереси чужди на балканските народи. Формулата „Български етнически модел“ днес е по-актуална от всякога за Балканите.

- Но успешният български етнически модел се приложи на територията на една държава, сред едно население, живеещо в мир от години в общ цивилизационен модел, макар и от различни етноси. Докато в Европа става въпрос за мигрантска вълна от хора с различна етнокултура, сред които се оформят терористични ядки.

- Да, след огромната вълна от бежанци и имигранти от Азия и Африка в Европа в резултат на разпалените от НАТО войни в Афганистан, Сирия, Ирак и Либия етноконфесионалният баланс на нашия континент рязко се промени. След като Ислямска държава не успя да свали Башар Асад, а руснаци и иранци влязоха в Сирия, немалка част от джихадистите се прехвърлиха да живеят на Стария Континент. Австрийското разузнаване преди няколко години алармира, че новопристигналите джихадисти са изградили свои мрежи в Европа и са добре въоръжени. Въпросните мрежи на радикалните ислямисти са агентурно инфилтрирани от големите разузнавателни централи. Накратко, терористичната дейност в Европа може в редица случаи да бъде манипулирана от глобални фактори. Терористични действия могат да бъдат легендирани под чужд флаг. Ефикасен начин европейските правителства да бъдат шантажирани и държани в подчинение. Европа неумолимо застарява. В Китай и САЩ средната възраст е 38 г., в Иран е 31 г., в Индия е 28 г., за разлика от повечето европейски страни, където е 41 г. и повече. На фона на демографските проблеми на Европа мечтите на европейския елит в Брюксел, че ЕС без англосаксонците може да стане център на сила, да придобие геополитическа субектност, е розов блян без реално покритие. Днес виждаме, че интеграцията на бежанците и имигрантите от Близкия Изток и Африка в определени европейски райони е успешна. Не защото те се вписват в европейската социална тъкан и се приспособяват към европейския социален и културен пейзаж. А защото европейският пейзаж започва все повече да прилича на близкоизточния, откъдето идват. Преди години при остри сблъсъци в Марсилия между френската полиция и протестиращи араби от Магреба, последните поискаха преговорите между двете конфликтуващи страни да се случат с посредничеството на алжирския консул в Марсилия. Показателно.

- От думите Ви става ясно, че стара Европа постепенно ще рухне под напора на младата кръв, която идва отвън. Но това няма да е безпроблемно. Посегателството срещу Корана ще отприщи мюсюлмански радикализъм, нали така?

- Запалването на Корана пред турското посолство в Стокхолм в повечето коментари се свързва с желанието да се попречи на предстоящото приемане на Швеция и Финландия в НАТО. Известно е, че Анкара постави условия пред шведите и финландците, които трябва да изпълнят, преди да им даде зелена светлина по пътя към Североатлантическия алианс. Запалването на Корана има силен негативен отзвук в целия мюсюлманския свят. Противопоставя се западноевропейската цивилизация на мюсюлманската. След запалването на Корана извършването на терористични актове в Европа от ислямски радикали изглежда съвсем логично и очаквано. Кървавият хаос постоянно се обяснява с „внезапното радикализиране“ на някой правоверен младеж. Но, дали това е точно така, е друг въпрос. Ислямският тероризъм е ефикасен инструмент на геостратезите в голямата геополитика. Затова мощните разузнавателни централи манипулират в редица случаи джихадистките мрежи, които днес могат да заместят успешно тайната организация „Гладио“, формация от типа Stay-Behind типична за времето на Студената война. Ислямисткото насилие и ислямският тероризъм дестабилизират европейските държави, създават управляем хаос. И европейските капитали, индустрия, специалисти започват да бягат и да търсят по-спокойни пристанища за развитие като САЩ, Австралия и други. Ако моята теза е коректна, то би трябвало да очакваме активизиране на джихадистите в Европа. Нищо не е случайно. Що се касае до религиозните войни, то те бушуват около нас. Войната в Украйна притежава мощна конфесионална проекция. Води се безмилостна война срещу Православието. Сблъсъците в Западна Европа между бежанци, имигранти и местно население също имат релефна конфесионална проекция.

- Това не вдига ли топката на Ердоган, който в очите на мюсюлманския свят става защитник на вярата и достойнството след кощунствените пиромански провокации в Стокхолм?

- Запалването на Корана пред турското посолство в Стокхолм, а часове след това и в Копенхаген има още една важна посока за размишления. Крайно десният политик Расмус Палудан, който е с датско и шведско гражданство, се „вживя“ в ролята на международен подпалвач на Корана. Той очевидно е само пешка в нещо далеч по-сериозно. Защо с конщунствените действия на пиромана се свързва Турция и нейните дипломатически представителства? Защо властите в Швеция и Дания не реагират, а реално бездействат? Нима не е ясно, че ще бъдат предизвикани масови протести в целия мюсюлмански свят. Подпалвачът на Корана „вдигна топката“ на Ердоган, който в момента е основна фигура анимираща проекта „Туран“. Последният има за цел турцизиране на многообразната палитра от тюркски народи в Азия. Самият проект „Туран“ е химеричен конструкт и е факултативен проект на част от британския елит.

Британците целят управляемата от тях Турция да управлява Азия. От Средиземно море до Синдзян-уйгурския автономен регион в Китай. В този план позитивна роля играе дългогодишната дружба между шефа на МИ-6 Роджер Мур и Ердоган.

В момента в лицето на турския президент се изгражда през медиите лидер и защитник на мюсюлманския свят. Това е косвен признак, че шансовете Ердоган да бъде преизбран за президент на Турция се увеличават. Естествено при условие, че американците се съгласят с британския вариант на проекта, а не направят пореден опит да го елиминират. САЩ развиваха с аналогични цели Фетхуллах Гюлен и неговата мрежа от организации Хизмет, които бяха проникнали достатъчно дълбоко сред тюркските народи в Азия. Но Ердоган влезе в остър конфликт с Фетхуллах Гюлен, на който му се наложи да емигрира в САЩ. През 2021 г. лидерът на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели подари на турския президент карта на тюркския свят, която включва България. Карта на проекта „Туран“.

Тези дни Австрия и Нидерландия се обединиха срещу приемането на нашата страна в Шенген. Изброената по-горе поредица от косвени признаци дава основание да се предположи, че България е определена от някои геополитически лаборатории да попадне в орбитата на Анкара. Мисля, че предстои промяна на границите в Европа. Както и промяна на зоните на влияние на Стария континент.

Автор:

Валерия Велева

epicenter.bg/