Потреблението на българина е ориентирано към стоки от малката потребителска кошница. Когато намалява покупателната способност, хората се ориентират към нея – хляб, мляко, които поскъпват най-много. Това каза Любослав Костов, главен икономист на КНСБ в предаването „Денят започва“ по БНТ.

Ценовите различия между страните не могат да обяснят ниското равнище на цените. Средните доходи не водят до среден стандарт на българина. В бюджетния сектор след политическите кризи и това, че няма бюджет – се видя че в един куп системи заплатите са замразени, добави Костов. По думите му част от повишаването на цените се дължи на спекула.

Настояваме за минимална работна заплата 850 от 1 юли и 1000 от 1 януари 2024 г. Максимално бързо приемане на бюджет за 2023 г., никъде няма ръст на доходите в държавния сектор. В момента бизнесът е по-добър работодател от държавата, посочи още Костов.

Според него минималната работна заплата може да стане 1000 лв., само ако се разчита на отговорността на политиците.

Служебният кабинет вдигна заплата 710 лв., което беше недостатъчно. Излезе и каза, че за година е вдигнал с 20%. Не е за една, а за две. 850 лв. трябваше да бъде числото и то донякъде отговаря на инфлацията, каза главният икономист на КНСБ.