След като планът за възстановяване и устойчивост на дадена държава е бил одобрен от страните членки, промени по него могат да се искат само при изключителни случаи и когато държавата покаже, че не може да изпълни част от него поради обективни обстоятелства. Това каза говорителката на Европейската комисия Верле Нойц в отговор на въпрос за решението на Народното събрание от миналата седмица, с което то задължава правителството да предоговори плана в сектор "Енергетика".

Нойц поясни, че в Комисията все още не е получено решението, според което до края на март служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов трябва да постигне съгласие и предварителна положителна оценка за промени от ЕК.

С пълно единодушие беше прието да се поиска отпадане на поетия от България ангажимент за намаляване на въглеродните емисии с 40% до края на 2025 г. спрямо 2019 г. и продължаване на работата на централите от Маришкия басейн без ограничения до 2038 г.

Нойц подчерта, че ревизираният план трябва да отговаря на всички критерии за оценка на регламента за възстановяване и устойчивост, в т.ч. и 37 на сто от разходите да бъдат насочени за климата:

"България е най-разчитащата на въглерод икономика и ясните ангажименти на страната по препоръките за декарбонизацията бяха ключов елемент за одобрение на плана на България. Планът за възстановяване и устойчивост, както и другите инструменти на ЕС, допринесоха за над 5 млрд. евро финансова подкрепа за декарбонизацията на българската енергийна система, като ще доведат до справедлив преход, който да гарантира, че нито един гражданин няма да бъде захвърлен зад борда".

Нойц допълни, че след като планът е бил одобрен през май миналата година, то усилията трябва да бъдат насочени към неговото изпълнение.