„Какво мислите за времето?“ – задайте този въпрос на депутатите и повечето от тях веднага ще влязат в ролята на сръчни метеоролози: валежите ще спрат, ще бъде по-студено от обичайното и пр. И през ум няма да им мине, че ги питате за другото време – Българското Време – за което все не ни достига кураж да се замислим.

Политическите ни дребосъци се препитават с дребни хитрости в мътилката на ежедневието. За съдбоносните неща все не им остава време, а и толкова са им силиците – обречени са да се занимават с дреболии.

Незначителното властва във всичко

Въпреки това, някои нови герои имат амбицията да бъдат видени като носители на „промяната“, като нашите освободители. Обаче сякаш за тях са казани думите на един мислител – „Виждам твърде много освободители, но не виждам свободни хора“.

А ние се тревожим от факта, че няма кой да освободи Българското Време от тия измисленяци. С празни приказки се опитват да прикрият неувереността си – нали трябва да изглежда, че яйцето е станало по-умно от кокошката, както казваше Исак Б. Сингър.

Българското Време е подложено на тежки изпитания – то не може да бъде осмислено от дребнави хорица, които не могат да проумеят, че нещо може да изглежда по един начин, но да е нещо съвършено различно. Заради такива типове Времето сякаш оглупява. Имаме часовници, но не познаваме Времето, ако използвам думите на един автор. Точният цитат изглежда така: „Американците имаха часовници, но афганистанците разполагаха с времето…“.

Един народ съществува по съвсем различен начин, ако познава Своето Време. Той има друго самочувствие и други надежди. Но ние сме като негърът, който винаги си казва: „Време е да си плюя на петите“ (от роман на Д. Кунц). Ако тиранията на днешната „политкоректност“ прекалено ви е изнежила и това сравнение ви се струва твърде грубо, просто го прескочете.

Днес или трябва да се преструваме, че живеем в „добро“ време – а то изобщо не е добро – или да се преструваме, че не помним отминалите времена. И в двата случая унижаваме Българското Време. Всички, дори най-умните народи, се прецакват от време на време, но заради нашето незнание, ние се самопрецакваме непрекъснато.

Предпочитаме да се излъжем, а не да сме неверници – тези думи на Джон льо Каре сякаш са казани за нас. Той казва и друго – за ненужното повдигане на камъни, ако не си сигурен, какво има под тях. Ние сме други – винаги си мислим, че под камъка има змия. Ето една представа за изминалото време/за Миналото, която се опитват да наложат новите политикани – то е отровна змия.

Българското Време вече е уморено от инфантилните заяждания на някои напористи празноглавци – те са убедени, че то е мъртво или поне е спряло своя ход. Но нямат нищо против да имат по-предно място и в „спрялото“ Време.

Стандартният български политик днес е брутално късоглед. Не му е необходима прозорливост – достатъчно му е да следва лидера си, дори не е нужно да знае, накъде го води той. Но предаността му към него е измамна, без дори да се замисли би го изоставил и предал.

Памет пък изобщо не му е нужна, той е наясно, че безпаметните живеят щастливо – тъй че Българското Време изобщо не го занимава. Не се тревожи от факта, че „простолюдието“ обаче все още е достатъчно паметливо и придирчиво. Но вече е и твърде уморено от немощта на своите избраници – на това и разчитат те.

Вижте какво се случва днес. Политиканите ни се стараят да удължат единствено своето време. Тукашното подобие на политика е загубило всякакво приличие. Очевидно е, че кабинет не може да бъде формиран – това бе ясно още от нощта, в която бяха оповестени резултатите от последните избори.

И още от този момент започна поредната симулация, поредният срамен спектакъл, в който героите му дори не се опитват да играят по-естествено ролите си. За тях е важно единствено да се показват пред телевизионните камери. Не са никак изобретателни и в изявленията си – те са добре известни на публиката, тяхната ефикасност е нулева, скуката, която струи от тях, може да инвалидизира всеки нормален зрител.

Президентът Радев сякаш не забелязва този фалш и усърдно го менажира. Поддържа един напълно ненужен ритуал, дори преднамерено удължава времетраенето му. Той сякаш очаква една заран основните актьори във фалшивия спектакъл да се появят по-мъдри и далновидни, внезапно вдъхновени от грижа за Българското Време, разбрали най-сетне, че то не трябва да се пилее неразумно.

Радев със сигурност не е толкова наивен, че да очаква подобно чудодейно превращение от вятърничавите ни политици. Но няма смелостта да разхвърли в най-кратки срокове картите, да пришпори играчите – сетне да прибере тестето и да отпрати партиите към поредните избори.

Подобно решение би било далеч по-приемливо, в сравнение с агонията, на която сме свидетели в момента – извън всичко останало, тя разяжда напълно интереса на публиката към политиката, отблъсква я окончателно от нея. Тези псевдопазарлъци за правителство са едно мъртво време, нищо повече от това – то няма абсолютно никаква стойност, отлита и не оставя никаква следа след себе си.

Но и Радев, и партиите нямат нищо против да продължат възможно най-дълго живота на фалшивия спектакъл. Не е изненадващо това – специално партиите напоследък проявяват признаци на живот единствено в суматохата на извънредните избори. Това е благодатно време за тях, така се оказва – и изобщо не чуват „ехото на брадвата“.* Благодатно – и безсрамно – нищо, че „душата“ на политиката съвсем залинява.

Лидерите им сякаш са наясно, че партийните каузи не са вечни – вечна е наивността на публиката, която те безжалостно експлоатират. И с всичко, което правят, се стремят да отделят обикновения човек/избирател от истините на Българското Време. А това няма да е особено трудно, понеже той вече е достатъчно объркан от тъмницата на новите свободи.

Човек, принудително дистанциран от Българското Време, е готов за еничарин, особено е валидно това за младите, Преходът изпълни своята роля и в това отношение. На тях им казват какви трябва да бъдат – и първото условие е да бъдат изпълнени с неприязън към Миналото, без дори да го познават., без да направят опит да вникнат в него Те трябва да бъдат убедени, че Миналото е за мъртвите, че не трябва изобщо да се вглеждат в него.

Спестяват им истината, че без познание за него – и изобщо за Българското Време – нищо не можеш да постигнеш. Така ги подготвят непрекъснато да воюват с него. Най-податливите измежду тях вече са екзекуторите на паметта за най-крупните фигури на Миналото.

Така ще бъде постигната и една от главните цели на Подмяната: обикновените хора да приемат, че не е задължително да се вижда по-далечния смисъл на нещата.

Всичко е ясно: теренът за мародерстване е известен (Българското Време), мародерите са добре обучени и готови за подвизи.

Всекиму е позволено да овъргаля в нечистотии историческата ни памет.

Кеворк Кеворкян, Специално за „Уикенд”