По-голямата част от християнският свят почита днес един от най-големите църковни празници - Рождество Христово, на който се чества рождението на Божия син - Иисус Христос.

С Рождество Христово се слага началото на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий Малки, изчислява, че Исус Христос се е родил на 754-ата година от основаването на Рим. Затова Рождество Христово се счита за граница във времето и за празник на празниците за християните.

Според Евангелието раждането на Христос станало в град Витлеем, в римската провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия.

Малко преди раждането на Божия син, майка му Мария заедно с Йосиф отишла във Витлеем, който по онова време бил незначителен град в околностите на Йерусалим. Във Витлеем Мария и Йосиф не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясла, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали Младенеца.

В мига на Рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.